- Публикувана: 12 март 2015, 20:55 ч.
- Последно мнение: 15 май 2015, 23:35 ч.
Ако съпругът ви изневерява, какво ще направите?
Има голяма разлика между физическата и духовната изневяра. Едната, както се казва начешат си крастата и до там. Другата е опасна, може никога да не се стигне до физически контакт, но интелектуално да те възбужда.
Не смятам, че е едно и също. Физическата - каквото искаш си го свършил, не мислиш, начесал си си крастата. Т. е заради едното е*ане ще пре**eш брака си. Заради единия сърбеж.
Духовната /ако може да я наречем изневяра/ - от нея никой не е застрахован. Но пак е важно какви решения ще вземеш и какво ще ти бъде държанието.
Това,че никога няма да си начешеш крастатата с въпросния обект, въпреки желанията си заслужава уважение.
...целият им потенциал е съсредоточен в едно друго място...
Е, не всеки е съгласен да живее с човек, който съсредоточава потенциала си е едно място. Доста рисковано е да градиш каквото и да е с толкова глупав човек.
Еми мъже, какво да ги правиш. Добре че горното състояние е моментно, а не перманентно... пък и все пак относително рядко - а при някои и никога - не им се отваря парашута за кой знае какво изкушение.
В такива теми винаги се сещам за филма с Майкъл Дъглас, дето каза на Деми Мур около сто пъти "Не" докато ... нали.
Това,че никога няма да си начешеш крастатата с въпросния обект, въпреки желанията си заслужава уважение.
Това,че никога няма да си начешеш крастатата с въпросния обект, въпреки желанията си заслужава уважение.
Това имах предвид.
Еми мъже, какво да ги правиш...
Съвсем не е до пол. И при жените има такива. Характер. На когото му допада нека си живее с тях, за всеки влак си има пътници
А ако си слаба, стройна, гримирана, добре изглеждаща и въпреки това пак ти изневерява? Тогава какво правиш?
Понеже подозирам, че Reneta_007 всъщност е мъж, едва ли ще ти отговори.
Определено би ми се искало да съм мъж, защото мисля, че мъжкият свят е по-лесно устроен. Няма толкова емоции, терзания и т.н. В крайна сметка изразих мнение, че човек като си обърне малко повече внимание/нямам предвид само външен вид/, повишава самочувствието си и самооценката си и от там начина по който го възприемат останалите хора. На вас кой би ви бил по симпатичен-дали една занемарена и без самочувствие жена, или жена, която държи на себе си, позитивна е и излъчва увереност? Да, това не е най-важното, но не е и на последно място. В предходните коментари срещнах много отговори от типа, че ако съпругът изневери последствията ще са много негативни за него. Аз бих постъпила по друг начин. Представете си, че вие правите някаква издънка. Кое ще ви накара да съжалявате искрено-дали, ако половинката ви започне да ви крещи или да ви стяга багажа или ако той ви даде да се разберете колко много сте го наранили, но със спокоен и любящ тон? При мен лично реакцията в първия случай би ми била да се защитавам със зъби и нокти, но не и да съжаля за постъпката си! Та това е моето мнение. Мисля, че всичко трябва да бъде в рамките на добрия тон, т.к. ако се е случило,то вече е факт и нищо не е в състояние да върне времето назад. Остава само проблемът да се реши възможно най-безболезнено и за двамата.
Може и занемарената и без самочувствие жена да ми е по-симпатична.
Общо взето, примера ти е неверен, тъй като изневеряват мъжете и на перфектни красавици, млади, самоуверени и всякакви. Няма правилно поведение, което да гарантира неизневяра. Можем да разчитаме само на привързаността на половинката си, и до голяма степен на житейската случайност - кого ще срещне и в какъв момент.
Предполагам и да го знаеш постоянно къде и с кого е.
Общо взето, примера ти е неверен, тъй като изневеряват мъжете и на перфектни красавици, млади, самоуверени и всякакви. Няма правилно поведение, което да гарантира неизневяра. Можем да разчитаме само на привързаността на половинката си, и до голяма степен на житейската случайност - кого ще срещне и в какъв момент.
Предполагам и да го знаеш постоянно къде и с кого е.
С доста от нещата, които Reneta_007 пише, съм абсолютно съгласна. За, самочувствието, за "другите очи", с които хората те възприемат... Ама, това би трябвало да се отнася за "другите хора", и не би трябвало да е определящо за "пратньорЪТ". Едва ли, едната изневяра опира до изгледа на жената. Извинявам се, ама заради това ми е мъж- да ме обича въпреки всичко:) То, доста жени след 1-2-3 раждания не приличат на това, което са били преди да забременеят, ама какво- давай да не раждаме, сакън любимото да не ни разлИби?
Само да направя уточнението- аз съм жена, която не е качила и килограм след 2 раждания, опитвам да се поддържам и чувствам добре в кожата си. И определено няма да променям себе си, ако се харесвам такава, каквато съм, и то само заради някакъв "мъж", който е решил да кривне...
Само да направя уточнението- аз съм жена, която не е качила и килограм след 2 раждания, опитвам да се поддържам и чувствам добре в кожата си. И определено няма да променям себе си, ако се харесвам такава, каквато съм, и то само заради някакъв "мъж", който е решил да кривне...
Цитат
Аз питам при изневяра в какво точно се изразява грешката....
Грешка може да е залитнето в нетрезво състояние, грешка е секса за една нощ, грешка е, когато са те подтикнали към това действие с не дотам честни и чисти методи. Сега няма да ги описвам...
Не е грешка , когато съвсем осъзнато търсиш компанията на даден индивид, не е грешка и дори да няма секс, когато му е приятно с другата особа, не е грешка и да обиколиш половината град само и само да я/го зърнеш. И в тези случаи вече навреме дошлият секс съвсем не е грешка!
И изневярата има различни измерения - чисто физическа и психологическа...
Привет 
Да се включа и аз по темата. Ако разбера, че мъжът ми ми изневерява първо ще си излея целият яд и цялата злоба върху него и след това ще му дам възможност за обяснения и ще реша какво да правя. Случайно ако знам с коя ми е кръшкал ще остане без зъби (буквално). Все пак човешко е да се греши и ако наистина видя, че съжалява може би ще простя, което ще е много трудно. А като цяло съм на принципа Дори и да го прави, нека да не знам! Предпочитам да си спестя тази болка.
Да се включа и аз по темата. Ако разбера, че мъжът ми ми изневерява първо ще си излея целият яд и цялата злоба върху него и след това ще му дам възможност за обяснения и ще реша какво да правя. Случайно ако знам с коя ми е кръшкал ще остане без зъби (буквално). Все пак човешко е да се греши и ако наистина видя, че съжалява може би ще простя, което ще е много трудно. А като цяло съм на принципа Дори и да го прави, нека да не знам! Предпочитам да си спестя тази болка. С доста от нещата, които Reneta_007 пише, съм абсолютно съгласна. За, самочувствието, за "другите очи", с които хората те възприемат... Ама, това би трябвало да се отнася за "другите хора", и не би трябвало да е определящо за "пратньорЪТ". Едва ли, едната изневяра опира до изгледа на жената. Извинявам се, ама заради това ми е мъж- да ме обича въпреки всичко:) То, доста жени след 1-2-3 раждания не приличат на това, което са били преди да забременеят, ама какво- давай да не раждаме, сакън любимото да не ни разлИби?
Само да направя уточнението- аз съм жена, която не е качила и килограм след 2 раждания, опитвам да се поддържам и чувствам добре в кожата си. И определено няма да променям себе си, ако се харесвам такава, каквато съм, и то само заради някакъв "мъж", който е решил да кривне...
Само да направя уточнението- аз съм жена, която не е качила и килограм след 2 раждания, опитвам да се поддържам и чувствам добре в кожата си. И определено няма да променям себе си, ако се харесвам такава, каквато съм, и то само заради някакъв "мъж", който е решил да кривне...
"Въпреки всичко" могат да обичат единствено родителите! Уважението и любовта на всички останали трябва да си ги заслужим. Не може да се държиш безобразно с някой и той да те гледа с влюбен поглед само защото е женен за теб и си майка на децата му! Тук трябват двама и двамата трябва да полагат грижи за връзката си. И това, да уважаваш себе си е част от тази грижа
Пак казвам, не е най-важното нещо, но не е за подценяване. Предполагам,че ти за да се чувстваш добре в кожата, определено си направила някакви усилия, нали? Това правя и аз в момента, въпреки че малко позакъснях. Опитвам се да си върна самочувствието, защото ако аз не обичам себе си, как да очаквам някой друг да ме обича!
Аааа, чакай малко 
Не с лошо... Никой не коментира държание. Коментираме външен вид. Разлика има, и то голяма. Това, че съм напълняла 5-10-15 кг, появили са се бръчки, кожата ми не е като на 20 годишна и имам тъмни кръгове под очите от недоспиване (най- често, заради общите ни деца)... за това говоря. Това не мога да приема за мотив за изневяра. То, дет се казва, и той вече не е "онова момче", с което съм се запознала. Но, това не може да ме подтикне да кръшна, защото сме градили- градили връзка, отношения, деца сме създали... И ако това няма значение за него- майната му. За това "въпреки всичко" говоря.
Между другото, аз не очаквам някой да е влюбен в мен след години живот заедно, но определено очаквам той да ме обича и уважава (които чувства, определено изключват емоционалното нараняване), а тези неща, не зависят много от външният вид.
ПП това "очакванията" са голяма работа, ей:)
Не с лошо... Никой не коментира държание. Коментираме външен вид. Разлика има, и то голяма. Това, че съм напълняла 5-10-15 кг, появили са се бръчки, кожата ми не е като на 20 годишна и имам тъмни кръгове под очите от недоспиване (най- често, заради общите ни деца)... за това говоря. Това не мога да приема за мотив за изневяра. То, дет се казва, и той вече не е "онова момче", с което съм се запознала. Но, това не може да ме подтикне да кръшна, защото сме градили- градили връзка, отношения, деца сме създали... И ако това няма значение за него- майната му. За това "въпреки всичко" говоря. Между другото, аз не очаквам някой да е влюбен в мен след години живот заедно, но определено очаквам той да ме обича и уважава (които чувства, определено изключват емоционалното нараняване), а тези неща, не зависят много от външният вид.
ПП това "очакванията" са голяма работа, ей:)