- Публикувана: 12 март 2015, 20:55 ч.
- Последно мнение: 15 май 2015, 23:35 ч.
Ако съпругът ви изневерява, какво ще направите?
Времето нищо не променя. Не знам точно как ще постъпя, но е еднакво отвратително. Ако през тези 10 години не се е отразило на отношенията ни, тепърва ще се отрази. Все пак ме е лъгал и мамил...Не съм такъв тип да стоя да стената и да се примирявам. Не знам дали мога да продължа с този човек...
Времето нищо не променя. Не знам точно как ще постъпя, но е еднакво отвратително. Ако през тези 10 години не се е отразило на отношенията ни, тепърва ще се отрази. Все пак ме е лъгал и мамил...Не съм такъв тип да стоя да стената и да се примирявам. Не знам дали мога да продължа с този човек...
Времето нищо не променя. Не знам точно как ще постъпя, но е еднакво отвратително. Ако през тези 10 години не се е отразило на отношенията ни, тепърва ще се отрази. Все пак ме е лъгал и мамил...Не съм такъв тип да стоя да стената и да се примирявам. Не знам дали мога да продължа с този човек...
Беше и неприятно, но го преодоля и са едно от най - сплотените семейства, които познавам.
Времето нищо не променя. Не знам точно как ще постъпя, но е еднакво отвратително. Ако през тези 10 години не се е отразило на отношенията ни, тепърва ще се отрази. Все пак ме е лъгал и мамил...Не съм такъв тип да стоя да стената и да се примирявам. Не знам дали мога да продължа с този човек...
Беше и неприятно, но го преодоля и са едно от най - сплотените семейства, които познавам.
Ти можеш, аз не! Хората сме различни. Ти ще се примириш и забравиш, аз не мога!
Такъв човек съм, давам всичко - искам всичко. Или си с мен или си бий камшика!
Така направената анкета, всъщност е нонсенс. Във въпросът има "какво ще направите", ама няма отговор, свързан с конкретни действия. Ами, сори, ама това да седя и да гледам, да се примирявам, да чакам.... всичките, са "подпирам небето да не падне".
А иначе- не знам как бих реагирала, ако науча. Мисля, че съм прекалено самовлюбена, за да простя, защото факта, че има изневяра, аз лично, свързвам с "ти не ме удовлетворяваш". И в този смисъл- има ли вариант да подминеш, да простиш, да преживееш? Според мен, оттам насетне, винаги ще се чувствам недостатъчна, т.е. няма да има спокойствие и сигурност във връзката, а това, наред и с доверието (не, че и то ще остане) са основните (за мен) неща в един брак/ съвместно съжителство.
Мисля, обаче (ей, така- на Вуте да му е зле), не бих изгонила мъжът си. Може би, бих изневерила, може би, когато съм готова (аз!!!) бих го напуснала, като преди това, обаче бих го разорила и (евентуално) кастрирала...
А иначе- не знам как бих реагирала, ако науча. Мисля, че съм прекалено самовлюбена, за да простя, защото факта, че има изневяра, аз лично, свързвам с "ти не ме удовлетворяваш". И в този смисъл- има ли вариант да подминеш, да простиш, да преживееш? Според мен, оттам насетне, винаги ще се чувствам недостатъчна, т.е. няма да има спокойствие и сигурност във връзката, а това, наред и с доверието (не, че и то ще остане) са основните (за мен) неща в един брак/ съвместно съжителство.
Мисля, обаче (ей, така- на Вуте да му е зле), не бих изгонила мъжът си. Може би, бих изневерила, може би, когато съм готова (аз!!!) бих го напуснала, като преди това, обаче бих го разорила и (евентуално) кастрирала...
Преди известно време бях решила, че съпругът ми си има друга. Как реагирах? Огледах се и се сравних с набедената любовница. Видях, че съм се занемарила-грим почти не слагах, дълго време стоях с небоядисана коса, бях качила 10-тина килограма. Ами то наистина заслужавах да ми се случи нещо такова. Надали съм изглеждала добре в очите на съпруга ми? Запретнах ръкави и се постарах да променя нещата. Все още имам за сваляне килограми, но се старая да изглеждам добре.
съпругът ти като Ален Делон на 25 ли изглежда?
ако напълнее с 10-15 кг, ти ще му изневериш ли с някой млад, слаб, атлетичен и красив?
По твоята логика, ако един човек напълнее, ако се разболее, ако го нападнат неприятности (защото във всеки един от тези случаи няма да е лицеприятна гледка), то за него любовта свършва и напълно си заслужава презрението на половинката и изневярата му.
Не отричам фактора външност, но любовта между двама души е много повече и по-дълбока от едното лице и тяло.Говоря за любов, не за физичесто привличане на база цици и пърхане с мигли.
Та, пак да питам, в какво точно е сгрешил?
Скрит текст:
Т.е., изневеряващия не осъзнава, че прави глупост?Айде, бе..... 
А и тук става дума за изневяра, не за други дейности.
Аз питам при изневяра в какво точно се изразява грешката....
Не мога да си представя, че човек тръгва да изневерява с мисълта:"Сега правя нещо добро за семейството си/за детето си/за бъдещето си...!, а след месец се плесва по челото:"Леле, какъв съм ахмак, то тЪз изневяра хич не била полезна за семейството ми!"
А и тук става дума за изневяра, не за други дейности.
Аз питам при изневяра в какво точно се изразява грешката....
Не мога да си представя, че човек тръгва да изневерява с мисълта:"Сега правя нещо добро за семейството си/за детето си/за бъдещето си...!, а след месец се плесва по челото:"Леле, какъв съм ахмак, то тЪз изневяра хич не била полезна за семейството ми!"
Всеки смята, че няма да го хванат.
, че върши тъпотия.И оправданието "Беше грешка!" не важи.
Демек, никаква грешка не е, а напълно осъзнато взето решение да си сложиш главата в торбата, пък каквото ще да става.
Ми то и крадецът/убиецът го прави, защото "няма да ме хванат", не защото не знае, че това е нещо лошо и рискува всичко. Просто онова другото е по-важно от това да те хванат и да за губиш всичко. Изневеряващия поставя над деца, семейство това да прави секс с друг/а. И щом това му е по-важно, какво има да го мисли половинката му. Той е взел вече решението.
Аз за физическата говоря.
Духовната - все едно да си помисля "Ох, направо бих я/го убила" и това да се води убийство
Едно е на човек да му мине нещо през главата и съвсем друго: да вземе решение, че ще го направи, да отдели време, ресурси за целта, да лъже и маже в очите къде е и какво е правил и т.н. За да положиш толкова усилия, явно това нещо наистина е доста важно за теб.
Духовната - все едно да си помисля "Ох, направо бих я/го убила" и това да се води убийство
Едно е на човек да му мине нещо през главата и съвсем друго: да вземе решение, че ще го направи, да отдели време, ресурси за целта, да лъже и маже в очите къде е и какво е правил и т.н. За да положиш толкова усилия, явно това нещо наистина е доста важно за теб.
Има голяма разлика между физическата и духовната изневяра.
В този смисъл разлика няма, последиците са все едни и същи.
Според мен никой не може да каже предварително какво ще направи, докато не му се случи. Освен ако вече не му се е случило. Имала съм много ситуации в живота си, за които предварително съм била напълно убедена, че ще реагирам по един начин, а като се случат се оказва, че нещата на практика са доста по-различни отколкото на теория.
Във всеки случай няма да е нито една от изброените в анкетата възможности. Със сигурност ще говоря с него, ще се опитам да разбера защо го е направил и дали е връзка или еднократна случка. Ако е еднократно си мисля, че мога да го преодолея. Ако е връзка и тя продължава ще се разведа. Ама само така си мисля. Дали наистина е така не знам. И дано не разбера.
Във всеки случай няма да е нито една от изброените в анкетата възможности. Със сигурност ще говоря с него, ще се опитам да разбера защо го е направил и дали е връзка или еднократна случка. Ако е еднократно си мисля, че мога да го преодолея. Ако е връзка и тя продължава ще се разведа. Ама само така си мисля. Дали наистина е така не знам. И дано не разбера.
А ако си слаба, стройна, гримирана, добре изглеждаща и въпреки това пак ти изневерява? Тогава какво правиш?
Понеже подозирам, че Reneta_007 всъщност е мъж, едва ли ще ти отговори.
Ми то и крадецът/убиецът го прави, защото "няма да ме хванат", не защото не знае, че това е нещо лошо и рискува всичко. Просто онова другото е по-важно от това да те хванат и да за губиш всичко. Изневеряващия поставя над деца, семейство това да прави секс с друг/а. И щом това му е по-важно, какво има да го мисли половинката му. Той е взел вече решението.
Доколкото имам наблюдения като как стават нещата мъжете в такива моменти въобще не мислят, защото целият им потенциал е съсредоточен в едно друго място. Достатъчно случки имам с разни мераклии с чудесни жени, от които в никакъв случай не са възнамерявали да се откажат тотално заради моите прелести, но пък е видно как стават на маймуни от едното желание и ни приемат, ни предават. Предполагам, че в тези сюблимни мигове въобще забравят, че имат жена.
Излишно е да казвам, че угризението ще ги тресне с пълна сила веднага след като получат желаното и тутакси ще заявят, че е било грешка.
Добрата новина е, че изкушението не дебне постоянно и навсякъде, това първо, и второ - с възрастта вероятността да стане за резил някой заради нещо такова намалява. Надявам се.
...целият им потенциал е съсредоточен в едно друго място...
Е, не всеки е съгласен да живее с човек, който съсредоточава потенциала си е едно място. Доста рисковано е да градиш каквото и да е с толкова глупав човек.