Моето момченце иска да е момиче

Не се шашкай излишно И мъж ми като бил малък обувал на майка си обувките с токчета и се мажел с крем - свеки ми е казвала
Сега няма проблеми със сексуалната иденетичност.
Поне доколкото ми е известно
 

  При нас положението беше абсолютно същото докато един прекрасен ден се върна от детската и ми заяви гордо,че се е оженил и вече има булка.Доста съм се смяла на това тайно от него разбира се,защото той го възприема много сериозно,но се успокоих че това е следващия етап от развитието му.Но затова сме добри майки да се притесняваме .Така,че чакай скоро снаха и кой знае какво после .

Ами той ходи на футбол в градината от доста време вече и много му харесва.Ама ходи и на танци барабар с момичетата, защото е много музикален и обожава да танцува Мерси за сайта, ще го посетя задължително, сигурно ще ми е полезно.А има ли сайт, в който дават съвети как да възпиташ мъжа си Шегичка.
Абе, очевидно си ми е нормално детенцето, а аз се шашнах като някоя ученичка, добре, че сте вие, да се успокоявам, че сме си наред

Като една добра майка е нормално да се шашкаш и за най-малкото. Хубаво е че ги има тези форуми за да можеш да чуеш повече и то различни хора. И пак за футбола или т.нар. мъжки спортове за разнообразие опитайте нещо извън градината.

Довечера ще ти набера една информация. Няколко пъти пробвам, но все става нещо и не успявам да я публикувам. Това за което пишеш може да се окаже сериозно и за това ще ти извадя няколко реда  от една книга.

Аз няма да ти кажа не се притеснявай, защото не искам да приспивам бдителноста ти, а напротив да вземеш необходимите мерки за това. Не трябва да се дават на детето неща (от сорта на това да се лакирва и др. женски неща) които ще гостимулират към едно различно поведение от това какъв е той.
Моетомнение е, че не трябва да се съобразяваш с други майки и, че техните синове въпреки всичко не са залитнали в една друга посока. Не се знае какво може да ти поднесе живота и по добре, ако е нужно да се вземат необходимите мерки, но в никакъв случай да не се показва на детето, че е различно. Когато му се говори, трябва да му се казва, че той е мъж като татко си и такива неща не правят мъжете, мъжете играят футбол, или неща от този род, ходят на лов, за риба или каквото и да е друго мъжко занимание. Бащата е основната фигура в цялата работа.  И колкото и работа да има, колкото и уморен да е трябва да даде необходимото време за забавление и игра със синът си. Може 30 мин. да са може  час да е, и 5 мин да имат, но да са само двамата по мъжки. Важно е.   

Ох, незнам, нещо се обърках вече.Може би трябва да му забраня да прави това, което смятам, че не е правилно, ама нали така ще събудя още повече вниманието му към даденото нещо?!С баща му поне имам малко напредък- снощи си играха заедно, да, беше за кратко и то на бебешка игра" познай в коя ръка е", но поне бяха заедно и аз не им се бърках изобщо.Ама нещо съвсем се оплетох.Малкия го избива и на агресия напоследък, а е много мило дете по принцип.Снощи например смачка демонстративно рисунката, която нарисувах специално за него, защото му спрях играта на компютъра.Казах му само, че съм много тъжна и обидена, защото съм я нарисувала с много любов специално за него, но той не се трогна.Абе нещо му става.Да не би в градината да има проблем?!Разпитвах го тактично, но той с нищо не показа кое го тревожи.Направо ми се доплака снощи, досега винаги съм успявала да разговарям с него, но този път ударих на камък.Незнам какво да правя.

Не му забранявай,но го коригирай. Когато иска да се лакира като мама, му се казва ти си мъж като тат и мъжете не се лакират. По същия начин и за други неща. Тату е мъж и ти си мъж и мъжете правятеди какво си  . . .
Сега е времето до към 6 годишна възраст в която се индефицира като мъж. Мои познати записаха сина сида тренира мъжки спорт.
Това с агесията не е срещу теб, той не разбира , че те е засегнал.
Довечера ще пусна и обещаното.

О, не се травмирай излишно сега.
Децата понякога могат да бъдат и много жестоки. Понякога съвсем самоцелно, а друг път механично- както и при вас в случая.
Аз съм го изпитала това и знам, за какво говориш.
Понякога го правят поради нужда от внимание. Държат се нагло и предизвикателно, именно с тази цел.
Аз се опитвам винаги да бъда: со кротце, со благце, макар, че ми струва доста усилия, понякога. 

Сестра ми докато не влезе в пубертета все искаше да е момче например,даже се обличаше като момче.Но се оправиха нещата.Понякога това е нормално в периода на израстване на детето.Виж ,ако се проточи вече и в пубертета вече е кофти особено момче-момиче

Извадките са от книгата на д-р Джеймс Добсън от книгата му "Да отгледаш момчета".

„Има определени признаци, предшестващи хомосексуалната ориентация, които лесно са забелязват. Те се появяват много рано в живота на детето. Повечето могат да се определят като „смесено полово поведение”. Пет са белезите, по които може да се определи дали при детето има смущения по отношение на половата му принадлежност. Те са:
1.   Многократно декларирано желание да принадлежи към другия пол или настояване, че това е факт.
2.   При момчетата се изразява в предпочитание към женски дрехи или подражание на женско поведение. При момичетата се изразява в настояване да носят типично мъжко облекло.
3.   По време на игра детето проявява силно желание и предпочитание да играе ролята на другия пол или постоянно фантазира, че е от другия пол.
4.   Непреодолим стремеж да участва в типични за другия пол игри и да прекарва времето си по характерния за другия пол начин.
5.   Силно изявено предпочитание да си играе с представители на другия пол.

„Смесеното полово поведение” започва да се проявява в предучилищна възраст, между две и четири години. Не бива да се тревожите за отделни случаи, в които детето облича дрехи на другия пол. Но ако момчето ви постоянства, като в същото време придобива и други тревожни навици, имате сериозно основание  за безпокойство. Може да започне да се гримира. Да страни от другите момчета в квартала и да избягва техните грубовати игри, като предпочита да бъде със сестра си и нейните кукли. По късно може да започне да говори с тънко женствено гласче. Да подражава на маниерите на момичетата, да имитира походката им или иска да носи дълга коса, обеци и шалчета…”


„Според мен (а такова е и мнението на все по голям брой специалисти) бащата играе решаваща роля за нормалното развитие на момчето и превръщането му в мъж. Истината е, че татко е по важен от мама. Майката създава момчето. Бащата създава мъжа. В ранното си детство и момчетата, и момичетата са емоционално привързани към своите майки. На психоаналитичен език майката е първия обект на любов. Тя е в състояние да задоволи всички нужди на своето дете…
…Момчетата обаче имат друга цел – да се разграничат от майката и да се оприличат на бащата. В този момент (на около 18 месеца ) малкото момче не само започва да забелязва разликата, а и трябва да реши:”Като кого от двамата ще бъда?” Докато се извършва тази смяна на самоличността, малчуганът започва да възприема своя баща като модел за мъжко поведение. Според Ралф Грийнсън на този ранен етап, обикновено преди три годишна възраст, момчето решава, че иска да порасне като баща си. Това е избор…

  Междувременно бащата трябва да свърши своята част. Необходимо е той да отразява и затвърждава мъжкото начало у своя син. Бащите се боричкат с момчетата и играят с тях игри, които са много различни от тези, които биха избрали за дъщерите си. Мъжът учи сина си да хвърля и улавя топка. Двамата играят с конструктор. Могат дори да се изкъпят заедно …
  Въз основа на опита, който имам . . .
 карам родителите и особено бащите да насърчават проявата на мъжественост у своите синове.       
Познанията на родителите в тази и много други области от възпитанието на децата могат да предотвратят по-късното отчуждение и неудовлетворение от живота. Когато в общуването с бащата момчето започне да разбира какво е вълнуващо, забавно и стимулиращо за мъжа, то ще се научи да приема собствената си мъжка природа. Ще се почувства свободно и силно, защото е различно от майка си и защото я надраства, като преминава в света на мъжете. Ако родителите насърчават по този начин синовете си, ще им помогнат да развият своята природа и да израснат като мъже. В продължение на петнадесет години съм разговарял със стотици хомосексуалисти. Нито един от тях не сподели, че е имал с баща си близки отношения, основани на обич и уважение.
  Много от  тези бащи обичат синовете си и искат най – доброто за тях, но пои една или друга причина момчето не възприема баща си като пример, достоен за подражание… Момчето има нужда да вижда в баща си решителен и уверен в себе си мъж. Мъж, който е грижовен, чувствителен и е опора за своя син. В този период майката трябва да се оттегли на известно разстояние. Имам предвид, че не бива да потиска инициативността на сина си, а да го остави да върши самостоятелно повече неща. Да не се опитва да изпълнява ролите и на двамата родители. Ако момчето има въпроси, да го изпрати да пита баща си. Жената трябва да даде на своя съпруг всяка възможност да покаже, че се интересува от сина си – че не го отблъсква.
   Но този естествен процес на полово осъзнаване понякога може да тръгне в погрешна посока. Покойният Ървинг Биъбър, изтъкнат изследовател в тази област , отбелязва, че момчетата с предхомосексуални  симптоми често са жертва на нещастния брак на родителите си. В случаите, когато мама и татко са в непрекъсната война, един от начините татко „да си върне” на мама, е да лиши от обич сина си.
   Има бащи, които са в състояние да се заемат с всичко друго но не да се посветят на синовете си. Отдават се на своята работа, пътуват, играят голф и подхващат какви ли не занимания които се оказват толкова важни за тях, че не им остава време за момчетата или за онзи „особен син”, с когото трудно се общува, защото не споделя интересите на баща си. …
   …При възстановителна терапия се оказва, че момчетата копнеят за три неща: бащината обич, бащиното внимание и бащиното одобрение.
  Ако един баща иска синът му да израсне като истински мъж, е длъжен да разкъса връзката между майка и син, която е съвсем естествена в ранното детство, но след три годишна възраст не е в интерес на момчето. В този смисъл бащата трябва да е образец за подражание, като покаже на своя син че е възможно да запази обичта си към тази жена, неговата майка, като същевременно постигне независимост. Така бащата се превръща в полезен буфер между баща и син.
   Нека си спомним думите на Робърт Столър: „Мъжествеността е постижение.” Той има предвид, че това не е даденост, която просто се случва.Изисква се правилно възпитание от страна на родителите. …Решаващата възраст е между година и половина и три години, но благоприятно време за действие е до дванадесет годишна възраст. „



Радвам се, ако съм била полезна. Вярвам, че ще има добър край с много любов и правилно отношение към проблема. Ако искаш да си закупиш книгата ми пиши. Ще ти пратя адреса на книжарницата, където със сигурност я има.
          Желая ти успех.   

Цитатът е много подходящ да вмъкна нещо страшно интересно, което гледах онази вечер по един образователен канал от типа на Дискавъри, като изобщо нямам намерение да правя аналогии с темата на задалата въпроса майка, споделям го като любопитен факт. Даваха 20 годишно изследване на група деца, които в последствие стават или не стават хомосекуални. Даваха заснети видео кадри от времената, когато са били 3-4-5 годишни и развитието им после като 20 годишни. Показваха определени признаци, по които може да се предрече съществуването на хомосексуални заложби у децата. Най-интересното беше двойка близнаци - момченца, в която едното момче искаше да е момиче, говореше меко и нежно като момиче и съвсем разумно обосноваваше желанието си да е такова, когато го питаха. Стаята му беше розова, леглото с балдахин - розов, а тази на брат му - съвсем момчешка. Единият играеше с кукли, готвеше в детска кухня, другият лудуваше с топки на двора и караше колело...Тези двама близнака бяха съвременни деца, в момента на 4-5 годинки. Майката беше в шаш. За тях казаха, че в момента изследват развитието им. После обаче дадоха други двама близнака - първо като малки - преди 20 години и сега порастнали - единия хетеро, другия хомо....Пак разнищваха различни поведения и дейности, които двамата са извършвали в процеса на порастване. Целта на това проучване е да се открият механизмите на хомосексуализма и най-вече да се установи как той се проявява особено при еднояйчни близнаци, след като те носят еднакъв генетичен материал! Казаха, че до сега схващанията са били, че се влияе от средата хомосексуализма, от женското присъствие и т.н., но най-новите изследвания показват, че става дума освен за гени и за хормони. Това за гените и аз го знаех, защото не е ново в психологията на хомосексуализма, но за хормоните ми беше адски интересно да разбера, че също оказват влияние. Особено при еднояйчни близнаци! Още казаха интересна закономерност, която ме озадачи, но се кълняха, че е достоверна и научно доказана - оказва се, че хомосексуалните момчета доказано имат един, двама или трима по-големи братя, но не и сестри!!!! Интересно, нали?

В наяалото на цитираната от мен книга се описва влиянието на хормоните и как се отразява върху момчето.

То като помислиш малко и с просто око се вижда, че при тях някои хормони са в погрешно изобилие....В предаването обясниха, че хормоните влияели още във вътреутробното развитие, още в момента на зачеването, което е по-интересно. Но казваха през цялото време, че е нужно още много проучване, докато са 100% сигурни за хормоните поне.....Чудно ми е Джеймс Добсън  как обяснява хормоналното влияние, ако има начин да цитираш пак, ще се радвам да прочета, особено ако говори за вътреутробното развитие.

Не бих разчитала на тази книга, и на Добсън по принцип, за възпитателни съвети. Неговите книги твърдят, че хомосексуализма се лекува и възпитава ("избор"); това не се подкрепя от много други психолози и учени. Освен, че Добсън оправдава потупването и "дисциплинирането" на децата (в една друга книга); той е много консервативен и религиозен, дори бих казала фанатик (особено по отношение на правата на хомосексуалистите). Виден представител на "the religious right" от американския политически спектър (от които мен лично ме втриса).

За който има нерви:
http://en.wikipedia.org/wiki/James_Dobson
http://www.slate.com/id/2109621/

По темата: децата са си деца; експериментират и растат; не се задълбавай в дълбоки анализи на всяка дума и жест...Разбира се, че детето трябва да има време с таткото, и т.н., но не започвай да го "лекуваш."

мисля, че всяка мама би се притеснявала,но ако това е в пубертета.Много са малки за да разбират истинското си ази какво искат да са.Не се притеснявай ще отмине