Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 360
  • София
  • Мнения: 6 455
Аз за себе си реших страховете с карането по следния начин - автоматик и парктроник. Автоматикът дава свобода и сигурност на карането и сравнително бързо се отървах от страховете си и сега не слизам от колата. Паркирането си е болна тема - в началото нямах парктроник, та редовно жулвах колата, но с парктроника просто се родих. И другото е практика, практика и пак практика. Бавно, спокойно и на дистанция от другите коли.

# 361
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 7 960

Не ми се мисли обаче, ако съм с друга кола.
Просто ми е много трудно да преценявам разстоянията, ако някой е зле като мен с разстоянията и нещо му е помогнало нека сподели. Честно казано ми се и стува, че клетките по паркингите са много малки, колата ми не е голяма, а не ми се мисли за хората с джипове, може и това да ми е проблема мисля, че е малка и на всякъде ще мине и ще се събере, ама не е така.

Голям проблем ми беше, на първата кола осурках всички калници, но на зидове, слава Богу. И заради паркирането не исках да ходя никъде с колата.
Има клипчета в нета, където обясняват как става, аз владея руски, и мои линкове може би няма да ти свършат работа. Потърси за паралелно паркиране.
И тъй като ММ нито веднъж не успя да ми обясни как става, се принудих да се уча от клипчета.
За щастие живеем на пуста улица. Когато паркирахме едната кола така, че отзад да има място само за моята, по неволя трябваше да опитвам два пъти през деня да паркирам, в началото по пет-шест опита. Но се научих.

# 362
  • Мнения: 4 300
Има много добри инструктори,стига пари да имаш да си плащаш часовете..И ти обясняват,и спокойни,търпеливи..Имам една друга позната,и на нея от работата ѝ,наложиха да има книжка(нормално,дистрибуция)но помня,че близо година се мотаеше,после взе книжка,и сигурно още година шофираше само с инструктора си.И не се качаваше в колата си,а мъжа ѝ ,същия ден в който,тя си взе книжката,ѝ купи едно много сладко Поло,обаче тя сама не се качваше в него.И ние всички я бяхме отписали като шофьор,но тя след 2 години,наистина взе,че подкара и служебния ван,че после изнуди нейния и за джип.
Обаче много упорита..

# 363
  • Мнения: 105
Да, вярно е има много добри инструктори. Миналото лято се бях засилиа да си купя кола и паралелно с обикалянето и избирането взех 3 урока с инструктор. Обадих се в една школа, казах им че ми трябва търпелив и любезен инструктор с който да си припомня как стоят нещата и че съм притеснителна и свита, и те ме масочиха към много добър, спокоен и приятен инструктор.
Аз също не знаех, че колата трябва да се остави на първа когато паркираш и много други неща. Човекът си заслужи всичките пари, които дадох тогава.
Затова казвам че 24 часа с инструктор за взимане на книжка са нищо. Да не говоря и че моят беше страшно сприхав и сърдит и ако не бях взела книжка от първия път сигурно щях да се откажа въобще от всичко.

# 364
  • Мнения: 2
Аз започнах курсовете с изключителен страх от шофирането. Оказа се в последствие, че не съм толкова лош шофьор и няколко месеца по късно успешно взех книжка. Сега обаче е трудна работа. От учебна кола - дизел.. да се свикне на доста по-стара и бензинова кола... мъка! Но мисля, че просто трябва много каране, за да се преодолее притеснението.

# 365
  • Мнения: 10 568
Имам книжка от 12 години. Блъснаха ме веднъж , вечерта преди сватбата ми. Тогава не изпитах никакъв страх. Обаче от половин година съм някакъв ужасен период. Не искам да сядам в колата. Просто , когато ми предстои да ходя някъде с нея започвам да мисля маршрут ( я града) , така че да срещна по-.  Малко коли. И тръгвам поне 40 Мин по- рано. Като млад шофьор не бях такава паника , като сега.. закачала съм някоя друга кола, чупила съм мигач , когато не успях да вляза в еднс клетка и ударих съседната кола ама се разбрахме помежду си. Ей такива малки неща са все ( слава богу) , но много ме е страх. А ако детето е в колата още поврче....

Общи условия

Активация на акаунт