Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

  • 55 023
  • 403
  •   3
Отговори
# 390
  • Мнения: 107
"Сега " е времето , в което кара курса. В момента кара с друг човек в колата , който може спокойно да реагира , ако види издънка . Преди години като взех книжка и трябваше да излизам с колата , ангажирах сестра ми да се вози до мен . Това беше една седмица , докато не осъзнах , че ми е все тая дали е с мен или не . Седем дни си обикаляхме двете из София . След втората катастрофа преди няколко години , всички приятели и колеги бяха убедени , че няма да се кача повече зад волана . Качих се , нарочно минах на мястото на катастрофата , ревах като магаре и си продължих по пътя. Убедих се , че всички пречки са само в главата ми .

Като споменахте катастрофа, преди години едно такси ме качи на капака. Беше по моя вина. Бях след нощна смяна, на автопилот, пресякох не където трябва и както трябва. На локалкото при европарка на площада на авиацията. Със всичкият си липсващ акъл погледнах първо надясно. Едни зверски спирачки, клаксон и само успях да се обърна с гръб да не ми счупи краката. Аз имах само отток на прасеца, а колата беше за сервиз. Счупена чистачка, пукнатто предно стъкло и смачкан като вестник номер. Та може би и това оказа влияние, защото дори и като пътник след определена скорост започвам леко да се притенсявам.

# 391
  • Мнения: 849
При мен катастрофите бяха в две поредни години , на светофар отзад ме удариха и на пътя за Банкя - челно. Много ревах след втората катастрофа . Качвам се в колата и започвам да плача. До ден днешен , освен дежурното гледане в огледалата , постоянно следя " тоя зад мен " дали има дистанция , а като се разминавам с друга кола следя , дали има къде да отбия , ако тръгне към мен. Остават си следите , но трябва да се преодолее основния страх . Сега ти е паднало да се отпускаш и да си направиш машинални координирани движения , освен , ако не си попаднал на нервак инструктор.

# 392
  • Мнения: 45
Лека-полека, в празен или краен квартал или най-добре на село.

# 393
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 18 616
Аз почти не бях карала 20 години след вземането на книжка (само инцидентно и рядко), но в края на 2013 год. мъжът ми трябваше да ходи на поредица дълги командировки, децата малки, големият първи клас и след като дадох 150 лева за такси за половин месец... а колата си почиваше в гаража... Е, наложи се да взема да шофирам... От тогава до сега шофирам активно, старата кола я ползвам аз, но вече карам и другата, която не ми е комфортна, че е доста голяма, като габарити. Престраших се и извънградско, а вече и в София шофирам. Така, че вярно всичко е в главата.
Сега съм много доволна от самостоятелността си с колата.

# 394
  • Мнения: 9
Взех си изпита в началото на август и сега си очаквам книжката. Супер шубе ме е да изляза сама да шофирам. ММ е нервак, а в началото ще карам семейния джип. Успокоява ме, че има ролбари и гума отзад, та колата няма да пострада Laughing Но е доста по-голяма от учебната и не знам как ще свикна с габаритите ѝ. Не искам да го возя докато не свикна с колата, защото няма да го издържа и ще спра някъде и всичко с шофирането ще приключи. Laughing А в същото време имам нужда от това да съм самостоятелна и да си се придвижвам без да завися от автобуси, таксита или други хора, които да ме закарат. Напоследък се усещам, че започнах да сънувам много често катастрофи и това ме напряга още повече Pensive

# 395
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 18 616
Е, това е от нерви...
Аз поохлкузих старата кола от едната страна още първата година, като започнах да шофирам, но това са ламарини - не ми е дерт. Така си и остана, че е доста възрастна вече. Simple Smile Но пък е малка и много комфортна за градски условия. Иначе при инцидента цялата треперех - то е нормално.

# 396
  • Мнения: 45
Взех си изпита в началото на август и сега си очаквам книжката. Супер шубе ме е да изляза сама да шофирам. ММ е нервак, а в началото ще карам семейния джип. Успокоява ме, че има ролбари и гума отзад, та колата няма да пострада Laughing Но е доста по-голяма от учебната и не знам как ще свикна с габаритите ѝ. Не искам да го возя докато не свикна с колата, защото няма да го издържа и ще спра някъде и всичко с шофирането ще приключи. Laughing А в същото време имам нужда от това да съм самостоятелна и да си се придвижвам без да завися от автобуси, таксита или други хора, които да ме закарат. Напоследък се усещам, че започнах да сънувам много често катастрофи и това ме напряга още повече Pensive

Moля, не излизай с джипа. Купете си малка кола, направете 10,000 километра, направете я на войнишка манерка и тогава се качете на танка. Иначе рискувате да съберете хора и коли около вас. Масово жени карат големи коли и не могат да се оправят с тях.

# 397
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 18 616
Масово и мъже карат големи коли и не могат да се оправят с тях... хайде да не сме сексисти.

# 398
  • Мнения: 849
По - добре свикни с голямата кола , после ще ти е супер лесно с по - малка . Все пак внимавай за чуждата собственост и здраве Joy Майтапа настрана , но наистина е добре в по - голяма кола.

# 399
  • Мнения: 45
Масово и мъже карат големи коли и не могат да се оправят с тях... хайде да не сме сексисти.

Извинявам се. Не съм сексист, а реалист. Масово ХОРАТА не се справят с шофирането, но въпреки това карат автомобили, които не са за техните възможности.

Подходящата кола за един МЛАД и НЕОПИТЕН шофъор е малката, евтина, нискобюджетна и харчеща кола, за да може да е евтина за поддръжка и да не те е яд като я фраснеш някъде.

Така по-добре ли е ?

# 400
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 18 616
Супер е! И аз така мисля, даже и това написах. Вече свикнах да шофирам, но си предпочитам малкото и старо Рено клио, защото е лесно за управление (маневрено), пък и да го фрасна - няма да ми е съвестно.

# 401
  • София
  • Мнения: 13 667
Джиповете са достатъчно маневрени, а дали ще го прасне или не - няма ние да й плащаме щетите.
Първата ми кола беше Корса произведена 1997, проста и евтина за поддръжка, през 2011 г. още нямаше никаква ръжда. Обаче не много маневрена, особено нужно за начинаещ шофьор като мен. И ММ го казваше, а той има достатъчно опит с какви ли не коли, имали сме 10-ина.
С нея съм паркирала по 15 минути в някое тясно място.
От миналата година имам Ситроен С3 и е много по-"кръшен". Но ме вкара в доста разходи пустата му електроника - няма пълно щастие.

Последна редакция: пт, 10 сеп 2021, 18:15 от Cuckoo

# 402
  • Мнения: 27 360
Имам малка кола ( Мицубиши) и голяма ( Тойота Рав). Много е различно да караш едната и другата. С Мицубишито съм си свикнала много и с него съм из града. Тойотата в ползвам главно извънградско. За Мицубишито не ми е драма и да ме удари някойз и да я жулна някъде, с тойотата обаче не мога да се оправя с паркирането з особено заради резервната гума отзад. Но е много маневрена , по- бързо ускорява и по- комфортна за 4 членно семейство

# 403
  • Orihuela Costa,Spain
  • Мнения: 393
Превъзмогнах страха си по неволя😅.Тръгнахме веднъж с мъжа ми към училището на детето,помня че имаше карнавал.По пътя аз естествено се панирах  и направих няколко грешки.Мъжа ми е супер добър и търпелив човек,но явно много му е било писнало ,защото се ядоса и слезе от колата.Аз искам ,не искам трябваше да продължа ,стигнах до училището вир вода,даже и не забелязах ,че Мм кара след мен с неговата кола😆.От него ден нататък,не съм слязла от колата😍

Общи условия

Активация на акаунт