Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

  • 55 969
  • 403
  •   1
Отговори
# 375
  • София
  • Мнения: 13 962
Точно за да не ми дудне мъж, си имам собствена кола (здрава и евтина), а когато сме заедно - кара той. Хем по-бързо, хем не ми дудне. Хем зная, че е прав, все пак работи като инструктор няколко години, хем не мога да търпя.

# 376
  • Мнения: 65
Прави сте за всичко. Именно заради това обичам да карам сама. Спокойна съм и колкото и да ми е притеснено на моменти, мога да реагирам. Когато някой се вози при мен е нормално да си притеснен (поне аз така мисля ).
Относно това за дудненето- баща ми ми се кара и предполагам, че е прав. Но от както му казах, че когато аз седя зад волана ще се вози и няма да ме притеснява или ще ходи пеш, и това спря. Когато возя приятеля ми е точно обратното - той просто седи и се наслаждава. Мълчи си, гледа си и ако говорим нещо, то не е за шофирането ми. Когато слезем от колата обсъждаме карането ми и ако има забележки чак тогава ги казва.

# 377
  • Мнения: 213
Има ли наистина жени преодоляши страха си от шофиране? Имам книжка от години, карам рядко и всеки път съм ужасно притеснена. Гледам момичетата, които веднага щом навършат 18 и изкарат книжка не слизат от колата, а аз просто се спичам всеки път, когато карам... Моля кажете има ли жени, които наистина са се притеснявали много, но са го преодоляши, как и за колко време?

# 378
  • София
  • Мнения: 164
Много се притеснявах. И се страхувах. Преодолях го, когато наистина ми се наложи да шофирам. Когато нямах избор. Девет години след като взех книжка. Сама с дете и куче. Наложи ми се и се справих дори без опреснителни часове. Нуждата му е майката. Другото е просто желание, което ни носи стрес. И с лека ръка се отказваме.

# 379
  • София
  • Мнения: 13 962
Има ли наистина жени преодоляши страха си от шофиране? Имам книжка от години, карам рядко и всеки път съм ужасно притеснена. Гледам момичетата, които веднага щом навършат 18 и изкарат книжка не слизат от колата, а аз просто се спичам всеки път, когато карам... Моля кажете има ли жени, които наистина са се притеснявали много, но са го преодоляши, как и за колко време?
Идеалният вариант е мъжът ти да те вбеси толкова, че да те мотивира сама да се превозваш. Mr. Green Или просто да няма кой да те вози и да нямаш достатъчно пари за такси. Плюс СВОЯ евтина кола, та да не те е яд, ако се случи нещо.
Помисли само - професионалните шофьори някакви нобелови лауреати ли са?
Момичетата на 18 имат амбицията да са конкуренция на момчетата, вкл. с показване на пръсти и псуване. Mr. Green Те пък отиват в другата крайност - копират лошите навици на мъжете, особено ако са намерили кой да им купи лъскава кола

# 380
  • Бургас
  • Мнения: 2 006
Момичета,карайте в задръствания.Това страшно много помага и учи за правилното усвояване работата със съединителя,газта и спирачката....спиране,потегляне,навременно престрояване.Гледайте също и маркировката.

# 381
  • Мнения: 634
Приказката за неволята учи е много вярна. Комшията снощи пострада и се наложи да го караме на болницата. На връщане карах аз, защото той е гипсиран.Днес на лекар,за болничен,децата на училище градина заведи,вземи и така се разписаха с първите си 30 км. Утре пак с него. Така че грабвайте по някой спокоен да ви обяснява и газ..., по-голяма дистанция от другите коли,упражнявайте се когато няма много трафик и спокойствие.

# 382
  • Бургас
  • Мнения: 2 006
Да,неволята най-много учи

# 383
  • София
  • Мнения: 803
И на мен мъж много ми мрънкаШЕ, сега може би като имам една идейка повече опит вече не мрънка чак така, но винаги ще има едни 10г опит преднина от мен. За себе си разбрах, че златната среда е да не си нитого твърде притеснен,но и за нищо на света да не си с огромно спокойствие. Тогава също се правят страшно много грешки - когато си повярваш. Имам една катастрофа от първите месеци, когато взех книжка, страхът после да се кача да карам беше убийствен, придружен с адски много и супер тежки въздишки по пътя. Някакси го превъзмогнах като видях, че трябва една идея по-смело. Карам в София и задръстванията са нещо ужасно, има много движение и много идиоти по пътя. И на най-опитните се случва да сгрешат. Та дори днес сутринта реших, че ще паркирам напред (тъпа жено) и ожулих една кола, та стана скандала и цял ден ми е криво.

# 384
  • Мнения: 107
Болна тема. Сега карам курсове. Минах листовките отлично, даже много добре, 94 от 97 точки. И дойде кормуването. Седна ли зад волана всичко, което съм чел и упражнявал с тестове се изпарява. Започва едно сърцебиене, едно притеснение, все едно съм на някакъв важен изпит и то още докато чакам инструктора, а това е просто едно упражнение. Оня ден беше за шести път и сякаш се качвам за пръв път в кола. Грешки, глупости, липса на съобразителност, когато трябва да карам не карам и обратното, не намалям на пешеходни пътеки и спящи полицаи, не карам в която трябва лента, дистанция... На светофар, примерно, бях забравил да изключа от скорост и на зелено потеглям на 2-ра. И изгаснах. Ей такива простотии. И гипс голям. Направихме почивка на един магазин за бои срещу черквата в Люлин 6 и изпуших две цигари една след друга. После слезнах от колата плувнал в пот, а навън беше за яке. Вечерта и трудно заспах. Не знам, но не е нормално. Вче сме почти на половината часове, аз още се боря с управлението. Всеки ми казва щял съм да свикна, ама ей на'. На психолог ли да ходя, какво да правя? Не го мисли, а го мисля и премислям. И после като седна пак същото. Човекът иска да види някаква промяна, ама няма. На полигона нещата минават гладко. Извънградско също. Даже си говорихме странични неща с инструктора. Може би трябваше да почна по-млад, когато мозъкът ми беше по-гъвкав и попивах по-лесно, а не сега на 39.

# 385
  • Мнения: 886
Качваш се , спираш да мислиш за глупости и правиш всичко машинално. Ако сега не се отпуснеш и не свикнеш , изобщо не се пробвай . Видях си живота на лента два пъти и в двата случая нямах вина , и в двата случая на въпроса " Защо ? " получих възможно най - тъпото обяснение . Ако спазваш правилата , няма да имаш проблем , ставаш добре смазана машина и действаш

# 386
  • София
  • Мнения: 13 962
Не зная дали може да се вземе нещо леко успокояващо.... някаква хранителна добавка

# 387
  • 1st floor
  • Мнения: 7 878
Ако сега не се отпуснеш и не свикнеш , изобщо не се пробвай .
Кога е това сега?
Няма точен алгоритъм кога ще се отпуснеш. Всичко е с времето и е индивидуално. И, да, смятам, че възрастта оказва влияние. И аз взех на 40 книжка и ми беше много трудно. Но не се отказвай, ще станат нещата...

# 388
  • Мнения: 886
"Сега " е времето , в което кара курса. В момента кара с друг човек в колата , който може спокойно да реагира , ако види издънка . Преди години като взех книжка и трябваше да излизам с колата , ангажирах сестра ми да се вози до мен . Това беше една седмица , докато не осъзнах , че ми е все тая дали е с мен или не . Седем дни си обикаляхме двете из София . След втората катастрофа преди няколко години , всички приятели и колеги бяха убедени , че няма да се кача повече зад волана . Качих се , нарочно минах на мястото на катастрофата , ревах като магаре и си продължих по пътя. Убедих се , че всички пречки са само в главата ми .

# 389
  • 1st floor
  • Мнения: 7 878
Ами, да, сега е времето. Но ако не стане, не е съвсем за отписване. Simple Smile Аз определено се отпуснах доста след като имах книжка. В моята кола и сама все едно всичко започна отначало. И аз отначало се возех задължително с някой. Като в повечето време това беше сина ми, който няма шофьорска книжка и не може с нищо да ми помогне...

Общи условия

Активация на акаунт