вчера ядох страхотна салата в Хепи - със суров спанак и киноа.
- Публикувана: 13 апр. 2015, 07:43 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2015, 23:51 ч.
Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04
Любимата ми салата от 2 месеца насам
Иначе не съм решила да се отказвам окончателно и не виждам причина, вероятно ще се случи постепенно и от само себе си, ако въобще.
Но от време на време ви наглеждам. Просто не винаги имам какво да кажа. Ето сега, примерно, не можех да пропусна бебенцето
Точно, belinda. Някак си ще си стане естествено. Примери има много. И то доста от тях постепенно отказали се. С кратки завръщания и така.... 
Оказа се, че и на мен ми харесва салата със суров спанак и даже сурови гъби, но ядох хубава такава за последно преди ....ъ... 100 години.
Оказа се, че и на мен ми харесва салата със суров спанак и даже сурови гъби, но ядох хубава такава за последно преди ....ъ... 100 години.
Та, няма да ти пожелая бърза адаптация, а бързо сбъднати мечти 
Скрит текст:
Скрит текст:
Нели, пиши и ЛС. Не е ли най-бързо?
Оооо, то не е спешно питането ми. Но исках да разбера дали е била тя днес. Видях момиче в бяла кола, което приличаше на дамата от аватара й. Исках да ми потвърди или отрече тя ли е била. Интересно ми стана. Колко ще е готино, ако се окаже, че съм я видяла и съм я разпознала в движение, в случай, че ние не се познаваме.
Тя е била
Нейната кола е бяла.
Ще каже тя. 
Добро утро!
Късмет на децата ви!
Хубав да е денят ви!
Нели, пиши и ЛС. Не е ли най-бързо?
Оооо, то не е спешно питането ми. Но исках да разбера дали е била тя днес. Видях момиче в бяла кола, което приличаше на дамата от аватара й. Исках да ми потвърди или отрече тя ли е била. Интересно ми стана. Колко ще е готино, ако се окаже, че съм я видяла и съм я разпознала в движение, в случай, че ние не се познаваме.
Тя е била
Нейната кола е бяла. Ще каже тя. Добро утро!
Късмет на децата ви!
Хубав да е денят ви!
Скрит текст:
Нели, възможно е да съм била аз. С бяло Punto съм и вчера доста обикалях Къде ме засече, че да сме сигурни, че съм била аз?
Къде ме засече, че да сме сигурни, че съм била аз?Антигона,
, с бяло Пунто, точно така. Дъвчеше дъвка, доколкото забелязах. Аз вървях по тротоара до ДСК. Ти мина и ми се стори, че ще завиваш по ония стръмните улици, обърнах се, видях, че си дала мигач. Но не гледах зави ли. Ти си кажи сега.
Ох, дано.... точно днес ми беше на гости мой шеф. Станахме приятели. Аз съм от хората, които не си слагат граници в общуването. Никак не обичам фамилиарниченето и знам как да се държа в работна обстановка, но не бих си простила, ако бях изгубила това приятелство. Той вече ми е и бивш шеф, де, ама може пак да ми стане.
Та с него и с жена му си мечтаем да правим сладкарнички и понякога се бъзикаме, че заедно ще я правим. И днес точно дегустирахме сладкиша ми с круши и казаха, че много им харесва. И те обичат да правят неща.
Всъщност, Джули, работата си я обичам. Аз работа в салона с клиентите и няма да скромнича, но не веднъж съм имала възможност да се махна оттам, на уж по-висока позиция. Обаче аз трябва да съм сред хора. Там е много динамично. Трудно е за човек, който е затворен, а за мен е удоволствие точно заради работата с хора. Освен това съвместявам доста неща и ми е интересно. Но не се виждам в някой бек офис, където да гледам само монитора. Това би било убийствено за мене.
Иначе имам нужда от промяна, но ако, то трябва да е тотално различно нещо и точно творческо.
СЛАДКАРНИЧКАТА! Но...за сега не съм си надвила на масрафа. Иначе не бих променила, обичам си банката!
Благодаря ти за пожеланията.
Та с него и с жена му си мечтаем да правим сладкарнички и понякога се бъзикаме, че заедно ще я правим. И днес точно дегустирахме сладкиша ми с круши и казаха, че много им харесва. И те обичат да правят неща.
Всъщност, Джули, работата си я обичам. Аз работа в салона с клиентите и няма да скромнича, но не веднъж съм имала възможност да се махна оттам, на уж по-висока позиция. Обаче аз трябва да съм сред хора. Там е много динамично. Трудно е за човек, който е затворен, а за мен е удоволствие точно заради работата с хора. Освен това съвместявам доста неща и ми е интересно. Но не се виждам в някой бек офис, където да гледам само монитора. Това би било убийствено за мене.
Иначе имам нужда от промяна, но ако, то трябва да е тотално различно нещо и точно творческо.
СЛАДКАРНИЧКАТА! Но...за сега не съм си надвила на масрафа. Иначе не бих променила, обичам си банката! Благодаря ти за пожеланията.
Ох, дано.... точно днес ми беше на гости мой шеф. Станахме приятели. Аз съм от хората, които не си слагат граници в общуването. Никак не обичам фамилиарниченето и знам как да се държа в работна обстановка, но не бих си простила, ако бях изгубила това приятелство. Той вече ми е и бивш шеф, де, ама може пак да ми стане.
И аз направих двама шефа и семействата им на приятели. Ама големи и истински приятели. Случи се още докато работех за тях и продължава и сега, когато са ми клиенти. Не знам как стана при положение, че в началото на общуването ни се случваше те да блъскат по бюрата, а аз да хвърлям папки като летящи чинии.
Иначе имам нужда от промяна, но ако, то трябва да е тотално различно нещо и точно творческо.
СЛАДКАРНИЧКАТА! Но...за сега не съм си надвила на масрафа. Иначе не бих променила, обичам си банката! Благодаря ти за пожеланията.
Не. Каква е тая игра?
Обаче дъщеря ми постоянно си намира разни игри, които зарязва и в един момент се оказа, че притежавам ферма, динозавърски остров и увеселителен парк
Мамо, играй ми! Ще взема да ги зарежа.
Иначе на мен от много мъничка, втори клас, ми викат Мише, от мишка - съученици, познати и приятели вече и като видях Реми, а и готви и се влюбих от пръв поглед. И обичам мишки.
Обаче дъщеря ми постоянно си намира разни игри, които зарязва и в един момент се оказа, че притежавам ферма, динозавърски остров и увеселителен парк
Мамо, играй ми! Ще взема да ги зарежа.Иначе на мен от много мъничка, втори клас, ми викат Мише, от мишка - съученици, познати и приятели вече и като видях Реми, а и готви и се влюбих от пръв поглед. И обичам мишки.
Ох, дано.... точно днес ми беше на гости мой шеф. Станахме приятели. Аз съм от хората, които не си слагат граници в общуването. Никак не обичам фамилиарниченето и знам как да се държа в работна обстановка, но не бих си простила, ако бях изгубила това приятелство. Той вече ми е и бивш шеф, де, ама може пак да ми стане.
И аз направих двама шефа и семействата им на приятели. Ама големи и истински приятели. Случи се още докато работех за тях и продължава и сега, когато са ми клиенти. Не знам как стана при положение, че в началото на общуването ни се случваше те да блъскат по бюрата, а аз да хвърлям папки като летящи чинии.
А на мен пък той ми беше новак, стажантче
Иначе и аз имах една такава, дето я направих луда с моите младежки изцепки и накрая се заобичахме адски и мисля, че се промени. Всъщност знам го. И другите казаха.
Препоръчани теми