Нино, и тези двете ги имам.
Момичета, а какво стана с Лина? От два дни я няма.
Момичета, а какво стана с Лина? От два дни я няма.
- Публикувана: 13 апр. 2015, 07:43 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2015, 23:51 ч.
Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04
Шшт, сигурно мъти. (Ох, отговорих на обръшението "момичета". Мдааа)
Една от антикварните ми книги има печат - " Любомир Ш. - лична библиотека". Амбицирах се, та си поръчах и аз печат за моята си библиотека, изпонаклеймих и всичко оттогава ми е пронумеровано и подпечатано, като в ротен архив.
Една от антикварните ми книги има печат - " Любомир Ш. - лична библиотека". Амбицирах се, та си поръчах и аз печат за моята си библиотека, изпонаклеймих и всичко оттогава ми е пронумеровано и подпечатано, като в ротен архив.
А аз, когато купувам антикварни книги, някак се смущавам от такива лични надписвания по книгата...Чувствам се някак гузно, все едно непозволено надниквам в интимния свят на хората, все едно съм влязла неканено и грубо...
А от друга страна ми става мъчно, че са били принудени да се разделят с такава книга, с толкова свидно и лично посвещение.
А от друга страна ми става мъчно, че са били принудени да се разделят с такава книга, с толкова свидно и лично посвещение.
Андерсеновите приказки в оригинал / или поне имам 1 том от точно оригиналните / са съвсем различни от това ,което сме чели като деца.
Красиви и тъжни , но те са истински -не захаросани . А точно това което е писал е преплетено с християнската религия и ако ги прочетете бих те ги приели по друг начин.
Имал е нежна душа и е виждал света така.
Вилхем Хауф ,че и при него има жестоки приказки - не харесвам приказката за Петер Мунк ,
Ами тази за Еленовият гулден и тя ли не е жестока и как завършва - харесвам самата приказка - любима ми е - но представете си тези същите приказки ми ги четеше баба като бях на 4-5г.
Имах си един приказен период 4-5 клас изчетох де каква приказка имаше в библиотеката / Червен бряг/.
Ако обичате приказки от сърце и душа ви препоръчвам тази книга
Оскар Уайлд има страхотни приказки . А Щастливият принц съм я чела поне 5 пъти на моя син и плачем заедно. Тежки са приказките му ,но и пречистващи .
"Майчина сълза" я обичам много и имам направо визуална предства - като на лента е запечатана в мен.
Но аз съм от поколението за което книгите наистина бяха прозорец за света и ги поглъщах жадно.
Наследство от баща ми - който четеше къде какво намери - от художествена литература до технически справочници на руски
Красиви и тъжни , но те са истински -не захаросани . А точно това което е писал е преплетено с християнската религия и ако ги прочетете бих те ги приели по друг начин.
Имал е нежна душа и е виждал света така.
Вилхем Хауф ,че и при него има жестоки приказки - не харесвам приказката за Петер Мунк ,
Ами тази за Еленовият гулден и тя ли не е жестока и как завършва - харесвам самата приказка - любима ми е - но представете си тези същите приказки ми ги четеше баба като бях на 4-5г.
Имах си един приказен период 4-5 клас изчетох де каква приказка имаше в библиотеката / Червен бряг/.
Ако обичате приказки от сърце и душа ви препоръчвам тази книга
Скрит текст:
Оскар Уайлд има страхотни приказки . А Щастливият принц съм я чела поне 5 пъти на моя син и плачем заедно. Тежки са приказките му ,но и пречистващи .
"Майчина сълза" я обичам много и имам направо визуална предства - като на лента е запечатана в мен.
Но аз съм от поколението за което книгите наистина бяха прозорец за света и ги поглъщах жадно.
Наследство от баща ми - който четеше къде какво намери - от художествена литература до технически справочници на руски
Скрит текст:
От Хиляда и една нощ обичах приказките за хитрата Далила и все се сещам за едни мекици с мед Липсва ми татко говорехме си с часове за книги и филми.
Като захванахме това - намирам за много полезно човек да си води дневник.
Дневник за пътувания, бебешки дневник, читателски, какъвто и да е.
Имах възможност да сравня дневниците на един човек със спомените му. И макар самият той да беше съвсем добронамерен и честен - разликата беше потресаваща. Времевата дистанция изменя събитията до неузнаваемост. Мнозина намират последващата за по-вярната перспектива за прочит на миналото, но аз не врявам в това. Не напълно. А често никак.
Дневник за пътувания, бебешки дневник, читателски, какъвто и да е.
Имах възможност да сравня дневниците на един човек със спомените му. И макар самият той да беше съвсем добронамерен и честен - разликата беше потресаваща. Времевата дистанция изменя събитията до неузнаваемост. Мнозина намират последващата за по-вярната перспектива за прочит на миналото, но аз не врявам в това. Не напълно. А често никак.
Aз не бих могла да си водя дневник. Така мисля.
Между другото, Снежната кралица, от най-популярните на Андерсен, си е с хепи енд.
А в руските приказки за пръв път се запознах с що е това тайга и кайрите.
Купиха ми нашите едни луксозни издания, бях във втори клас. И ми извадиха сливиците и трябваше известно време да не говоря
Единственото спасение бяха книгите с приказки. И тогава ми купиха руските приказки.
Обожавам и Хиляда и една нощ, абе, всичко!
Между другото, Снежната кралица, от най-популярните на Андерсен, си е с хепи енд.
А в руските приказки за пръв път се запознах с що е това тайга и кайрите.
Купиха ми нашите едни луксозни издания, бях във втори клас. И ми извадиха сливиците и трябваше известно време да не говоря
Единственото спасение бяха книгите с приказки. И тогава ми купиха руските приказки. Обожавам и Хиляда и една нощ, абе, всичко!
Като една от полезните страни на дневника бих изтъкнал, че подпомага разбирането (ако настъпи такова), че светът не е чак толкова нов, нито че нещата, които се случват, са някаква напоследъчна катастрофа. Един съвсем скучен градинарски дневник например доста добре опонира на истеричавите "такъв студ не е имало", "по това време на годината никога не е било така", "незпомнена напаст", "какви домати имаше", "нямаше толкова мана" и прочие. А повечето неща си ги има още преди да сме били и помечтани.
Някъде може и да се пазят дебели свитъци мои писма. Ще ми се да ги прочета, не за друго, но като честно свидетелство за събития от времето им.
Някъде може и да се пазят дебели свитъци мои писма. Ще ми се да ги прочета, не за друго, но като честно свидетелство за събития от времето им.
Водех дневник като дете, до 7-ми клас. Тогава излових вуйна ми да го чете и бях меко казано втрещена, че пишейки лични неща по този начин давам достъп до тях на всеки, който намери и прочете дневника. Тогава спрях.
Ако бях продължила сега нямаше да имам такива големи бели петна в спомените си.
Също така има огромно разминаване в моите спомени и тези на съпруга ми по повод на едни и същи събития.
Понякога се чудя чии са верните.
Ако бях продължила сега нямаше да имам такива големи бели петна в спомените си.
Също така има огромно разминаване в моите спомени и тези на съпруга ми по повод на едни и същи събития.
Понякога се чудя чии са верните.
Някъде може и да се пазят дебели свитъци мои писма. Ще ми се да ги прочета, не за друго, но като честно свидетелство за събития от времето им.
Ох, и мои, но не съм сигурна дали искам да ги чета
Иначе кашончето с адресираните до мен ме забавлява безотказно. Винаги като чета.
Скоро четох едно на един приятел, от казармата. В Ловече беше. Писал ми е, че тъкмо минало посещение на генерал Михо Михов и му се сторил много невзрачен. Бил очаквал да е по-едър и хубав
Трябва да го питам как му се струва МИхо сега, дали не се е разхубавил.
Нино книжката да не е "Птичка пуночка "- любима ми е . Брат ми ми скъса моята и после си купих следващото издание .
Дневници имам поне 6 тетрадки изписани и една недовършена - в която пиша веднъж на няколко години. Прекратих ежедневното списване ,защото ми се стори че записвам маловажни неща и битовизми и не съм някоя важна персона ,че да има смисъл от моите писаници
Скрит текст: 
Обожавам приказките за тундрата и има една за мечето - Ще се местя - няма да се местя Дневници имам поне 6 тетрадки изписани и една недовършена - в която пиша веднъж на няколко години. Прекратих ежедневното списване ,защото ми се стори че записвам маловажни неща и битовизми и не съм някоя важна персона ,че да има смисъл от моите писаници
Тийн дневника ми го открадна едно мое гадже, че си позволил и да пише вътре и то от сорта, как като го прочел направо вече съвсем хлътнал и ме почувствал, и още повече ме заобичал, станала съм му толкова близка, била съм толкова искрена и пр. и пр. Почувствах ни осквернени, мен и дневника ми. 
Приключих с писаните откровения, а гаджето разкарах. 
Приключих с писаните откровения, а гаджето разкарах.