Мъжът ми е в чужбина...

Добре де, ако авторката е от хората, за които това не е самоцел в живота?Ако не си струва цената-да живее цял живот сама, пък макар и с пари, а мъжът й да се гътне на 45 от инфарт/инсулт вследствие на цялото това напрежение, липса на нормална почивка и само работа, работа и работа?
Не всички искат пари, много пари, много много пари, без значение от платената цена.Има и такива, които са доволни от нормални доходи за нормален живот, но да са заедно цялото семейство, животът им да не е обсебен от работата и парите, а в него да има и други неща, да са здрави и отпочинали, нищо че не трупат пачки в банката всеки месец.
Имам позната, живеят със семейството си в северна страна.Ами, позволяват си по 1 седмица на година в Гърция.Сега, не им знам точно доходите, но това е.През останалото време работа, работа и пак работа.
Познавам и семейства, които живеят в Бг.И си позволяват повече почивки, без да ги бият пачките през ръцете, на заплати са.
Та, спорно е къде е по-добре.И зависи най-вече като как си виждаш живота, дали представата ти е само работа и пари, или включва и други.

Не е вярно. Аз съм била в 3 чужбини, за периоди, не за ден.
И друго има-може да се прави план и да се следва, ако и двамата имат тази мечта-да се емигрира. В противен случай е както НСЧ написа - сбъдване, живот с мечтата на другия.

От личния ми опит от преди години....Мъжът ми замина за Англия и ме остави сама с две деца -едното на 1г,другото на 11г.Месец преди това почина баща ми т.е.-бях без никаква мъжка подкрепа около себе си....освен свекър ми,който минаваше от време на време през нас.Тогава интернет комуникациите току що навлизаха в БГ-нямахме в къщи компютър и скайп.Само на едно място в града имаше скайп(без видео)и се плащаше на минута след час-два чакане на опашка от хора.Ходих с децата вечер с количката и за 10мин.се чувахме.Той замина февруари и чак за нова година си дойде за една седмица.Значи колко-около 11 месеца не се бяхме виждали.Нещата не стават бързо-5 месеца е работил, за да си върне парите взети за да замине,и после вече за себе си и на нас да праща и още не се беше е стабилизирал....И чак след 1г и 6 месеца заминах аз и децата,когато вече работата му стана редовна и имаше възможност и да наемем по-голямо жилище.А това беше и във визово време-заминаваш ако ти дадат виза от посолството в София...Съпругът ми замина с бизнес виза след съответното одобрение(с представен бизнес план и интервю)А за нас(членовете на семейството му),които се присъединяваме към него се очакваше да ни дадат джоин визи....Всичко това вече го няма след приемане на страната ни в Евросъюза.
Спомням си как се чакаше за интервю и притеснението да ти откажат виза висеше като присъда над главата ти едва ли не.На някои хора им отказваха визи по различни причини.Имаше и списъци от ранни зори и някъде към 11ч ми дойде реда,влезнах и служителката взе 3-те паспорта,зададе ми няколко въпроса и ми каза да дойда утре да си ги взема вече с бита виза....Аз я помолих ако е възможно да ги взема днес следобяд, защото съм с малко дете и ще ми е трудно да остана и за утре,а съм от друг град и жената се съгласи....Излезнах навън и беше хубав слънчев ден-един от най-щастливите  ми дни...защото най-накрая щяхме да се съберем заедно като семейство.

И като заминахме в началото около година-две беше доста трудно....Но после всичко се нареди лека-полека и не съжалявам(въпреки ,че в началото аз не исках живот навън,а и той замина уж само за 6 месеца-колко наивно сме разсъждавали),че тръгнахме защото страната е по-уредена,живота по-спокоен,стандарта ни на живот е по-висок и възможностите за по-добро бъдеще на децата са по-големи.

Напротив, силен човек си. Сама написа, че веднъж си зарязала всичко, сега пак ще го направиш, и занапред ще продължаваш, не всеки може 
Казвам само, че си оставена без избор, без значение какво е мнението ти. Ако неправилно съм разтълкувала написаното от теб и не е било така, грешката е моя 


Съвсем реални са ми представите, не живея на Марс. Още в един от първите си постове й писах, че и 1 година може да отнеме, а при много хора около мен и повече, че нещата не са така розови, както си мислят много хора.
Но и не се сравнявайте с нея, при повече от вас професиите и начина на заминаване е бил съвсем различен 

Това е тема, всеки пише, каквото мисли. Авторът отсява и премисля, няма как всички да се съберат, да се уговорят какво да й пишат (за да не й вредят)  а и както виждаш вече започна да защитава мъжа си и да обяснява как вече всъщност го била искала, нищо че в първия пост беше табу.
Затова може да поспорим дали пък точно моите постове не й помогнаха

Авторката сама сподели,че и с живота в БГ не са могли да си позволят почивка всяка година,какво остава за няколко за година...Така че от заплата до заплата има разлика,както и от какъв стандарт нататък тръгваш.Сега не ми се налага да мисля имам ли пари за лекарства и доктори,ако се наложи нещо извънредно,ходим с детето на почивки тип "опознай България,за да я обикнеш",не треперя дали ще имаме този месец за вноската по кредита,защото детето ще има рожден ден и ще има повече разходи....Да,определено е някаква сигурност,за сметка на друго - има си цена всичко,плащаме си я   Парите не са цел,а средство да получи детето ти по-добро образование и да можеш да избираш средата,в която ще расте (на село или в по-голям град)  

Започвам да си мисля,че някои хора могат да живеят и от фотосинтеза 

Пропускаш факта, че се намираме в Семейни отношения и тук преобладават проспериращи съфорумки с прекрасни семейства, които почиват по няколко пъти в годината без да им се налага да пестят за това. Не живеят на фотосинтеза. Такива като авторката са прецедент, а такива като нас бачкаторите в чужбина се броят на пръстите на едната ръка.

А бачкаторите у Бг. какъв % сме?

Те такова животно у Семейни отношения нема. 

А..Туше

То егати живота, че като няма ни делник, ни празник за какво ще са ми тия пари, животът и човешките отношения не са само пари.....ако ще блъскам по цял ден и събота и неделя като вол , за да ида веднъж в годината на почивка в Маями, по добре да си живея/живеем  с българските заплата......да се радвам на семейството си..............извън града да излезна през уикенда за няколко часа, колело да покарам, пак ще съм по щастлива и спокойна....! Животът се дава веднъж за жалост иако трябва да живея в службата благодаря.....

Малко е преувеличено това ни делник ни празник. Обикновено е така в началото ( периода в който се намира мъжа на авторката в момента ). След това нещата стават доста по умерени. Не казвам, че няма и такива които блъскат до откат с идеята да вземат парите на работодателите си, но това е въпрос на личен избор да не кажа глупоча.

Наистина е преувеличено...Повече допълнителни часове хората взимат в началото първите една-две години  докато си стъпят на краката .....или баш гурбетчиите(хората дошли да работят ударно за няколко месеца и бачкат на макс ,щото после си заминават в БГ).
Едва ли човек може с години да се подложи на такъв режим на работа.Заплаща се на час.Жените масово работят почасово например.Пълната работна седмица е 37.5 часа, а платения годишен отпуск е 24 работни дни минимум.3а овъртайм (часове изработени над това) се плаща един път и половина и е по желание(никой не може да те застави да стоиш повече).Ако имат нужда да се свърши повече работа си назначават още хора или си оптимизират организацията на работа.
Аз например в Бг съм виждала много повече експлоатация и нерегламентирано работно време и нисък стандарт по безопасност на труда(необезопасени съоръжения;стрес;лоша вентилация на работни помещения;липса на нормално отопление и т.н.),без допълнително заплащане на часове следработно време или работа в уикенда- до когато на шефа му е кеф...и в Америка знам,че работят като луди и две не виждат.Но в социална Европа профсъюзите са много силни....
Ее, ако някой работи на черно може да го изтискват,а и той доброволно се е поставил в такава позиция и се напъва за повече кинти....Но като цяло всичко е регламентирано и законите се спазват.

Ок , де ако мечтата е на единия но целта е обща т.е. по хубав живот , бъдеще какъв е проблема ?!

Нали точно за това говорим - обща цел. Когато я има се концентрират и натискат без мрънкане.

П.П. По-хубав живот=чужбина? Не съм съгласна. Много е относително. Може и да е по-хубав, може и да не е

Авторката, аз какво да кажа като моят и за Великден не се върна няма и скайп там където е.Първият път ми беше най-трудно, после се свиква. А и трябва да имате обща цел!Изчакай малко!Наистина, това не е семейство, поне за мен ,ако продължи обаче дълго по този начин. С години например;
 Ние също тук сме сравнително добре, но той поиска да пробва и му хареса.Моето дете сега трябва да е 1ви клас и ми беше притеснено, но в немската тема ме успокоиха. Ще видим дали ще се решим, не зависи само от нас. Той иска да отида с него за 20 дни , но аз пък не искам да оставя детето,  така че заедно по-натам.Проблема , е че ще сме в село от 5 къщи, но дори и с тази мисъл свикнах. Аз също не шофирам, също сама се справям тук да не говорим , че имам и здравословен проблем и една съседка води детето на градина. Намерих начин да се справям с всичко! Винаги има начин!
Ние нямаме брак, но с брак и без брак, ако някой е решил да възира нищо няма да го спре! Чужбината е само ускорител на това, което има да става. При нас се заздравиха отношенията дори. Току-що ми звънна да каже, че ми е купил шевна машина- аз не шия  
Не го товари излишно най- малкото ще изглежда смешен в очите на колегите си. Гледай си детето и да не ти пука!
Те и около мен всички се радват- "Въх, чужбина, супер, парички, нека работи-нали праща!", да се чудиш колко народ иска да си изгони мъжете Само аз знам какво ми е, но това ме прави по- силна! И изобщо не плача! То ако ще си правим номера и аз мога да замина за Англия че няма и да ме намери