2 месеца и половина. Поне във Варна, в началото на годината още от края на януари бяха в грипна ваканция, продължиха февруари и март вече дистанционно. Тази година в училището на голямата минаха на ДО в началото на ноември. Т. е. януари, октомври и половин септември са били присъствено. При сина ми - малко повече - излязоха в ДО една седмица преди официалното обявяване за всички.
precious*, ти в България ли беше през пролетта, че да казваш кой и как е бил затворен? Децата ми си стояха вкъщи точно два месеца, без да излизат. Парковете бяха затворени, детските градинки бяха забранени, градът беше барикадиран с КПП. Трябваше да се шматкаме безцелно по улиците, за да се разхождаме, дори не можехме край морето да отидем. Да не говорим за абсурдния период, в който не можехме да излезем заедно петимата, заради ненормални ограничения - явно трябваше едното дете да продължава да си стои вкъщи или да излизаме на смени... Точно неадекватното плашене, абсурдни глоби и липсата на апокалипсис през пролетта и лятото доведоха до нежеланието на голяма част от хората да спазват каквито и да е мерки сега. През цялото време слушах и четях как говори английската кралица, Меркел, премиерите на Австралия, Австрия, Тайланд и много други - "заедно ще се справим", "силни сме" и др. подобни, а тук ни третираха като "тулупи", "маргинали" и какво ли още не. Без никакъв план и стратегия какво ще се случи след безсмисленото затваряне... Тъжна картинка сме.
Цитат на: marzeliva в ср, 02 дек 2020, 19:49
Нямам нищо против да се занимавам с децата си, но не и когато се налага да работя, дори и хоум офис. От пролетта насам работните ми дни са, вместо 8-часови, 10-12 часови. Цялата ми отпуска се изпари, уж съм я използвала, а реално ползвах само 5 дни през лятото. ММ си ходи на работа присъствено и в момента. Аз съм вкъщи с трите деца, работя по цял ден (снощи - до 1 ч. откарах Sad ), как точно се предполага да се занимавам с обучението им?! Особено на това в предучилищна група?! През пролетта се бях побъркала - всеки ден правехме нещо с гланцови блокчета, снимахме клипчета, рисувахме... всъщност, освен моята си работа, вършех и работата на учителките от ДГ... а се водех в отпуск... Синът ми е 5 клас, той е от децата, които добре се справят с ДО, но пък е по цял ден на компютъра - ако не учи, играе игри с приятели. Да не мислиш, че ми харесва?! Да, ама, като го отлепя от компютъра, започват да играят шумно с малката, а аз съм в срещи постоянно, някои от тях международни, няма как да обясня тези крясъци из къщата... На голямата ми дъщеря ДО хич не й се отразява добре, не го приема сериозно, намали си успеха, а е 10 клас. Ама да, роптая, защото се крия "зад тази измислена причина", че има "поражения въху детето".
Има поражения и те ще се видях след години - върху децата, върху нас, върху социума, като цяло. И ще са доста по-сериозни от ковид пораженията, за съжаление...
А и, принципно, ако всеки ставаше за учител, нямаше да има нужда от такава професия. Това е изключително трудна работая, не случайно, трябва да има призвание човек, за да върши, както трябва. Няма как да се очаква, че родителите ще щракнат с пръсти и ще заместят учителите...
Най-малкото е неуважение към потребителите на форума - писала съм доста, структурирала съм си поста, за пореден път не мога да разбера защо е изтрит?!!!