е шефа не го ли дават 5 дни в седмицата 
Утре ще го отърва аз. Ама няма да ми липсва, като знам, че после в нета ще го гледам.
- Публикувана: 27 апр. 2015, 05:43 ч.
- Последно мнение: 4 май 2015, 06:22 ч.
Искам да кажа ... (34)_27.04-03.05
Само вторник, сряда и четвъртък.
Утре ще го отърва аз. Ама няма да ми липсва, като знам, че после в нета ще го гледам.
е шефа не го ли дават 5 дни в седмицата
Утре ще го отърва аз. Ама няма да ми липсва, като знам, че после в нета ще го гледам.
Купих си крем за ръце. Станиолчето на отворчето на тубичката беше отлепено. Намазах си ръцете и започна силно да ми щипе. 
В срок е. Ще пробвам още веднъж по-късно. И какви са тези хора дето отварят, отлепят и разкъсват, значи! И аз обичам да подуша продукта, но ако има възможност. Ако трябва да нараня целостта на опаковката не го правя.
В срок е. Ще пробвам още веднъж по-късно. И какви са тези хора дето отварят, отлепят и разкъсват, значи! И аз обичам да подуша продукта, но ако има възможност. Ако трябва да нараня целостта на опаковката не го правя. 
Обожавам високи обувки.И никога не ги слагам защото ММ е 175см.
Е т'ва е, аз нося само пантофки, а мм е 40 см по-висок. Като се връща вечер, още от вратата почва да вика "качвай се, качвай се, че да те прегърна!", като има предвид да се кача на стол, защото тогава се гледаме като равни. У нас столовете не са само за седене, ами и за прегръщане
Боже, Янечек, толкова мило ми стана от този пост! Първо, че и ние сме го правили това с качването на стола със същата цел, макар да имаме само 30 см разлика, и второ, дано не се засегнеш, съвсем добронамерено го казвам, но това е най-нежният и мил твой пост, който съм срещала във форума.
Дъжда ми е слабост, Кате. Най обичам да вали през нощта, а аз да кръстосвам улиците
Белла, споделям страстта ти към дъжда. И аз съм така, но малко поулегнах с годините. Когато бях млада, си имах специално палто за дъжд - гумиранко, на ситни ромбчета, като гофрета, вталено, синьозелено на цвят, много беше шик тогава. Щом завали, обличах си това палтенце, слагах си шапка-идиотка и тръгвах да се разхождам под дъжда из Морската градина. Докато не прогизне шапката, не се прибирах. Майка ми изпадаше в потрес, но не можа да се пребори. Ще си призная и нещо, от което сега ме е срам - взимах си една ножичка в джоба и кръц-кръц - най-хубавите цветя. Рози, лалета... Щото като вали няма никой в градината. И понеже цветята винаги са ми били страст. Наистина ме е срам сега от това.
Колко нахална и самоуверена е младостта...
Мислиш си, че имаш право на всичко и че всичко, което правиш, е правилно...
Сега също обичам да бродя под дъжда, но с чадър...
А най-много обичам нощен дъжд в къща сред природата - да почуква дъждът по листата зад прозореца, а аз да съм си вътре на топличко, есенно време даже със запалена камина.
На плажа пък защо? 
Там най-мразя да вали.
Там най-мразя да вали.
На плажа пък защо? Там най-мразя да вали.
Там най-мразя да вали.Всички си отиват, а аз съм си като в къщи. Идеално е.
