Искам да кажа ... (34)_27.04-03.05

Има доста такива къщи - гледаш тук-там по баирите или покрай пътя - кипра къща, подредена, обградена с всякаква растителност. И хем е единична (не е квартал или няколко къщи), а е снабдена с всичко - електричество, вода, канализация. Че и път до нея има прокаран. Страхотни гледки са. Имам доста снимки, но не съм качвала.
Сега подготвям албум със снимки от Доностиа - Сан Себастиан. После ще дам линк.

Нещо съвсем взе да ми става тегаво да съм на работа в това хубаво време. Ако не се случи нещо извънредно в държавата, трябва да издържа само още два-три часа И още два дни по дванайсет часа.

Яна, благодаря за къщата! Трогна ме, че си се сетила за мен. Много е хубава, но е самотна за моя вкус - аз обичам около мен да има хора, живот да кипи, да се чуват човешки гласове (и най-вече детски) и смях да донася ехото.

Не ми се е случвало да прекъсвам приятелски отношения по други причини, освен географски когато някой се премести надалеч и не че прекъсваме приятелството, а просто разреждаме срещите и увеличаваме телефонните разговори. Веднъж се разделих с много близка приятелка по любовни причини - казвах ви за това - тя се влюби в един мъж и забрави абсолютно всички. Тръгна след него като куче след кренвирш и вече никой друг не съществува за нея. Не й се сърдя, любов е това, "шапки долу!",но тя ми липсва, беше като ми сестра и освен това пичът я използва. Тя е много умна и способна, но намеси ли се мъж, оглупява и е от вида жени, дето ако може да стане на килимче, а той да мине по нея. Започва да се държи като обслужващ персонал - всичко прави за него, включително и служебната работа му върши.Познавам добре този вид, имам още една приятелка от него, и една роднина също. Появи ли се мъж в живота им, те изчезват от приятелското си обкръжение, залепват се за мъжа и се сближават със сестра му, с майка му, с приятелите му, с колегите му и забравят своите. Когато връзката приключи, тогава се сещат за приятелите си и се връщат пак при тях. До следващата връзка.
Но аз не се сърдя. Любовта е над всичко.

ВалерИ, исках да кажа, че хлапето ти е страхотно - не стига, че е сладур и хубавец, ами и смелчага - моите ни биха пипнали змия.
Ужасно е наистина да работиш, когато всички почиват.

Сега се сещам, че и аз имам една приятелка от студентските години, с която се разделихме по същата причина. Докато търсеше любовта, имаше приятелки, които да я подкрепят в драмата на ненамереното споделено. Като я намери, заряза всички жени

Щом Светалчо отказва къщата, вземам я аз, моля! 
За такава си мечтая-далече от шум, природа.

И аз като Светалчо не мога в изолация. Чак много народ и шум не обичам, но и да няма никой около мен не е работа. Най-важното е море да има, че иначе ми се струва незавършено.

Готово!    Тогава Светалчо да си избере друга:

Тези роли не са за нас, не играем ние сега. Всичко е забравено, решено, сълзите изсъхнаха отдавна (не е вярно). На нов  път за щастие и мир съм аз.
Всички чувства снега замете (не е вярно), болката изпи топлото. Това което ме грееше в нощите бяха
 твоите ръце по моите плещи.
....

Естел, какво ти става?   

Тъкмо щях да се включа да питам Естел как е?
Естел, изживяваш нещо, явно.

Яна, давай адреса да си отивам вкъщи. 

Това е превод на песента в подписа ми. Напих се с бира и прекалявам с цигарите - тъгувам за Бившия. Хем знам, че няма смисъл, хем ме боли за него.
Много ми се насъбра - домашни ядове, работна дилема, но това което ме убива е липсата му. Другото се преодолява, минава, но за него ме боли.

Естел днес е в такова настроение, писа малко по-рано. Дано по-бързо да минава! Ще дойде и по-добро време!

Стейси, в Билбао са къщите. Последните две - в плажната зона.
Първата, която бях пуснала,  беше по пътя към един национален парк и един замък:

Това с морето е абсолютно така. Само хора, които не са родени на море, не могат да го разберат (мм например). Веднага му цитирам Хемингуей в такива случаи.

Яна, първата е чудесна. Другите имат прекалено много други къщи,  прекалено наблизо. Обаче ше се озоря с чистенето... Ма то няма нищо съвършено на този свят, тъй че взимам я.

Естелче, нещо на поезия те избива.

Като говорим за къщи, аз си мечтая за такава във френския прованс и най-близкия съсед да е на поне километър. Двор пълен с цветя. Последното мога да го постигна и на нашата вила ама е балкан, а аз искам равнинаааааа. 

Правилно. Той е изчерпал въпроса е едно изречение.