хора,пиленца любави,не разбрахте ли,че вторите,третите бракове не са работа.Моето дете обижда твоето дете,а двете заедно набили общото ни.
Ами ако ме питат, мисля да кажа, че съм "наложница".
- Публикувана: 7 май 2015, 18:06 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2015, 19:16 ч.
Защо някои родители се месят в живота на своите женени деца?
Аз към коя категория спадам щото имам един брак, ама първото ми дете е родено от друг мъж без брак. И да ти кажа двете се обожават.
Ами ако ме питат, мисля да кажа, че съм "наложница".
E не можеш да очакваш от чужди хора да ти дават пари или храна. Големи хора сте. Когато получаваш нещо трябва да си готов да търпиш и влияние. Когато сам се справяш с всичко тогава никой нищо не може да ти каже. Така възпитавам моите синове.
Родителите на пълнолетни деца, които не учат нямат задължение да ги издържат повече.
Родителите на пълнолетни деца, които не учат нямат задължение да ги издържат повече.
Ей ,колко хора като се впуснат във втора бърза връзка и все бързат да имат дете и там .Не е честно спрямо децата
Контеса, кое не е честно спрямо децата?
Впускането в нова връзка няколко месеца до година след раздялата с баща им , създаването на нови деца в такава напрегната динамика, нямането на време да свикнат и преосмислят нещата и т.н.
Не е честно вместо майка ти/ баща ти да спестят някои емоции да те вкарват в нови емоции ,които не са лесни за едно дете.
Не е честно и да ти докарат нов мъж/жена в дома ти ,които да изземват времето с родителя ти ,и без да го познават така добре отново да запълват липси с ново дете .
И както се вижда колко е здрава тази връзка в темата ,не е оптималното да се мисли за 'желано бебче'.
Не може да спестим всички емоции на детето си.
Но ще се съглася, че следва да се изчака, поне 2 години за осъзнаване, ако не и повече. Но и тук зависи от възраст и състояние на детето, доколко е зависимо от майката за емоциите си, доколко е адаптивно и доколко имаме желание да му спестяваме сблъсък с реалността.
В случая не е до времето, а до липсата на идея, или по-точно маниакално бързане да вържем нещо, даже да не става съвсем.
Но ще се съглася, че следва да се изчака, поне 2 години за осъзнаване, ако не и повече. Но и тук зависи от възраст и състояние на детето, доколко е зависимо от майката за емоциите си, доколко е адаптивно и доколко имаме желание да му спестяваме сблъсък с реалността.
В случая не е до времето, а до липсата на идея, или по-точно маниакално бързане да вържем нещо, даже да не става съвсем.
Е да де, ама когато нещата просто се случват без да ги предвиждаш и различно от планираното какво правиш. При мен се случи много бързо. Трябваше ли да кажа - а, не ще чакаш 2-3 години щото ... Изобщо не съжалявам за случилото се. Детето ми не се травмира от новия човек, а и аз не му натрисах всяка седмица различен. Този който запознах с детето си беше мъжът за който се омъжих малко по късно. За моя раздост се разбраха. Общото ни дете се появи доста години след това. Дали детето ще се травмира зависи от родителите. Ако е неглижирано и пренебрегвано, но живее ли в нормална обстановка със съвестни родители няма поводи за драми.