Събираш си багажа и прекратяваш всякакви контакти с него.
Животът ще продължи, обещавам, колкото и да не ти се вярва сега.
Животът ще продължи, обещавам, колкото и да не ти се вярва сега.
- Публикувана: 10 май 2015, 12:40 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2015, 14:30 ч.
Как да освежим една измъчена връзка
Събираш си багажа и право в къщи. Не го търси по никакъв начин, няма смисъл от молби или каквото и да е от сорта. Ще ти мине, повярвай ми, всички сме минали по тоя път по един или друг начин, нареви се, ако ще и една седмица да ревеш, викай, крещи, псувай го ако трябва, излей всичко, но не върху него... И постепенно ще премине, бъди сигурна, един хубав ден ще се обърнеш назад и ще се чудиш за какво е била цялата врява. А като се поуспокоиш, помисли защо се стигна до тук и прецени къде си сбъркала, за да не го повтаряш по-натам. И знай, не си виновна само ти за раздялата, винаги има вина и у двамата.
Съжалявам ,че се оказахма прави ,но въпрос на време беше да го проумееш
Дано наистина си си взела поука.Знам че сега много те боли но с времето ще мине.По важно сега е да не затваряш в себе си и да се превръщаш в страдалка, а да се опиташ да подредиш живота си
Ще срещнеш друга любов и ако наистина си си взела поука ще си щастлива
Иди и си събери нещата и най добре докато го няма.Не е нужно да страдаш и да се унижаваш повече
И наистина не си виновна само ти.
А може би поведението ти не е било чак такова .Не и насаждай чувство за вина.Според мен този човек е искал тази раздяла и това с поведението ти е може би един вид негово оправдание
Съжалявам че ще го напиша ,но според мен има замесен трети човек.Има или в скоро време ще има друга
Дано наистина си си взела поука.Знам че сега много те боли но с времето ще мине.По важно сега е да не затваряш в себе си и да се превръщаш в страдалка, а да се опиташ да подредиш живота си
Ще срещнеш друга любов и ако наистина си си взела поука ще си щастлива
Иди и си събери нещата и най добре докато го няма.Не е нужно да страдаш и да се унижаваш повече
И наистина не си виновна само ти.
А може би поведението ти не е било чак такова .Не и насаждай чувство за вина.Според мен този човек е искал тази раздяла и това с поведението ти е може би един вид негово оправдание
Съжалявам че ще го напиша ,но според мен има замесен трети човек.Има или в скоро време ще има друга
Симона, намери някоя доверена приятелка, изплачи си болката, поплачи, потъгувай. Нормално е, трябва време да лекува раните и потърси подкрепа от хората около теб. Ще имаш време да се съвземеш, да простиш и на себе си и на него.Приеми, че това е било един урок за теб, представи си, че мъжът, твоя мъж, онзи когото ще обичаш с цялото си сърце и който ще те обича и цени ще дойде.Твоята истинска любов е на път към теб, имай надежда и пази любовта си към мъжете, ще видиш че ще дойде и твоят човек.Явно не е бил този.Благодари му, че те остави.
Иди и си събери нещата и най добре докато го няма.
Как да си тръгна, не мога. Трудно ми е.не мога дори да си го представя.искам да зарежа всичко и да замина някъде.не искам да живея.искам да потъна в дън земя.чувствам се токова виновна.аз съм виновна.вече сигурно не ме понася.и всеки миг с мен едва го изтърпя.Опита с добро, но явно не разбирам от дума, и щом ми каза като не се сещам сама да си събера багажа.
Как ще живея сама - никой да не те чака, да не чакаш никого,да няма на кого да споделиш, да потърсиш съвет,да те гушне някой вечер,да те стопли,да ти се радва,ти да му се радваш,да си помогнете,да си покажете магариите и да си се смете един на друг на глупостите.
Как ще живея сама - никой да не те чака, да не чакаш никого,да няма на кого да споделиш, да потърсиш съвет,да те гушне някой вечер,да те стопли,да ти се радва,ти да му се радваш,да си помогнете,да си покажете магариите и да си се смете един на друг на глупостите.
Има един израз, ако обичаш някого, пусни го на свобода, ако и той те обича, ще се върне при теб. Замисли се над това, понякога в клишетата има доста истина.
Аз също вярвам в това. Само самостоятелно прекараното време и равносметките могат да да дадат възможност за изясняване на чувства и отношения.
Разбира се, че ще ти е трудно, нормално е, но ще ти кажа още едно клише, нищо, че сега ще ти се струва невероятно и невъзможно - "Времето лекува", колкото и да не ти се вярва е така. Не си само ти виновна, повярвай ми, щом този човек не се е борил за тебе, значи просто не е бил твоя човек. Млада си още, тепърва ти предстои да се срещаш с други, нищо, че сега едва ли искаш да погледнеш друг мъж, със сигурност не можеш и да си го представиш. Да, връзката е приключила, но какво от това, ще имаш и други възможности, бъди сигурна. При това по-добри.
Веднъж бях чела някъде из форума май едно много сполучливо сравнение - че докато си вързан емоционално за грешния човек, е все едно се оглеждаш в криво огледало. Виждаш се през неговите очи - досадна, прилепчива, истерична, ревнива, каквото още се сетиш. Достатъчно е просто да се махнеш от ситуацията и много бързо всичко си идва на мястото. Но никой не може да те спаси, ако си мазохист. Тъкмо се позакрепиш, хрумне ти, че той например умира от мъка по теб, звъннеш му, той се държи студено, ти пак се сриваш. Ами ходила си насила да се огледаш пак в кривото огледало. 
Ти досега вина нямаш, но оттук нататък продължиш ли да му се навираш насила - сама си си виновна. Никой не може да ти отнеме достойнството, освен ако не му го позволиш. А любов насила няма да получиш така или иначе. Друг мъж ще те гушка и обича, просто няма да е този. Голяма трагедия
Ти досега вина нямаш, но оттук нататък продължиш ли да му се навираш насила - сама си си виновна. Никой не може да ти отнеме достойнството, освен ако не му го позволиш. А любов насила няма да получиш така или иначе. Друг мъж ще те гушка и обича, просто няма да е този. Голяма трагедия
...аз съм виновна...
Не си. Никой не е виновен, просто не винаги хората си пасват, но това няма как да се разбере от самото начало. Радвай се, че е станало, докато си още млада и нямате деца, защото тогава е много по-сложно.
Дай ключ на приятели или родителите ти да ти приберат нещата. И не го търси повече.
Не си първата, нито последната, която се разделя, ще го преживееш, няма страшно, на всеки се е случвало и още сме живи, че даже и се кръстим и си викаме - голям късмет извадихме!
Горе главата
