Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Ето още нещо за този журналист, който преминал от неприемане на аутистичните до не едно излизания в тяхна защита. http://www.theguardian.com/lifeandstyle/2015/aug/29/autism-spect … think-differently

Здравей!

Когато поставиха диагноза на сина ми в Свети Никола и психиатърката, и психоложката която му прави теста за интелигентност казаха, че предвид високия коефицент има потенциала да се справи и без ресурсно подпомагане и ме посъветваха да не обявявам, че е дете от спектъра и само ако ни потрябва ресурсна помощ да покажа епикризата. Послушах ги и мисля че не сбърках.
Въпреки притесненията ни с психоложката с която работехме допреди 3 месеца още първия учебен ден /миналата година/ мина доста добре като за него.
Учителката знаеше, че има проблеми заради които посещава психолог, но и до ден днешен не знае, че има диагноза и каква точно. Вижда, че е по-особен, но някак е склонна да приема различността му без последствия защото й е интересен, откроява се сред другите деца и показва отлични резултати в обучението. Освен това не й пречи на работата в клас. Веднъж намекна че прави същите неща като други две деца които са хиперактивни - върти се на чина, вдига си крака на стола и сяда върху него, събаря си несесера и става в час да си го взима насред стаята, но не е споменавала тя да има някакви проблеми с поведението му. Така че не отрекох, но и не потвърдих намека че е хиперактивен.
Той имаше проблеми с отношението на едното хиперактивно дете и говорих с единия психолог в училището, който обеща да предаде на колегата който работи с малките деца, но никой не направи нищо по въпроса. Не съм споменавала, че е хиперактивен, високофункциониращ ГРР. Надявам се тази година да е по-добре, но ако се наложи отново ще поискам помощ. При нужда ще покажа епикризата, но засега се справя и сам.
Децата в класа игнорират сина ми, не знам дали изобщо го забелязват че е сред тях и ми се струва, че е започнал да си фантазира, че има приятели в класа, но не смятам че това е основание да търся ресурсно подпомагане.
Има други деца извън класа с които успява да общува и да се заиграе и тях вече наричаме истински приятели. Фантазията че има такива и в класа едва ли ще му навреди, затова не я опровергавам, а го насърчавам да общува и да опитва да се сближава с децата в класа, които харесва.
Миналата година е имал проблем с шума в училище, но без да сподели с мен сам е намерил решение на проблема си като е ходил в стола където било значително по-тихо. От една страна се натъжих, че не е потърсил помощ/съвет от мен, но от друга страна признавам нямаше да се сетя да му предложа този вариант и едва ли щях да му помогна повече, отколкото сам си е помогнал. Оказа се, че не е толкова безпомощен в училище колкото се притеснявах че ще бъде.

Предлагам ти първо да изчакаш становището на лекарите в Свети Никола, да видиш те какво ще те посъветват и ако сметнеш, че детето има нужда от ресурсно подпомагане тогава да обявиш диагнозата. Ако прецениш че има потенциал да се справи сам дай му шанс да опита и може да се изненадаш колко добре се справя.

Желая успех на детето и на вас неговите родители в адаптирането към училищната среда.   

Рори 72, мерси за отговора! Не считам, че вдигането на краката на чина, въртенето и т. н. са причина за вземане на мерки. Има деца без никакви диагнози, които са бесни и т. н. Чудя се какво ще произтече от поставянето на някаква диагноза. Аз ще продължа да се занимавам, а и без туй изпълнявам ролята на ресурсен учител. Научила съм го на доста неща , а той сега е в първи клас. Къде е психологът, който посещавате, как работи с детето, дали са Ви го препоръчали в болницата и дали изобщо са помогнали там, това ме интересува. А моето дете също говори за приятели, иска много да контактува, но му е трудно. Може би нашите деца няма да се интегрират веднага, но какво от това?Във всеки клас има поне по 2-3 деца, които си седят и чакат училището да свърши, но и това време минава. Моля, дайте координати на психолога, може и на лични. Благодаря!

 А какво е ГРР? Доскоро хабер нямах и не съм се интересувала от тези неща. Всъщност, ако не беше говорният проблем, изобщо нямаше да обърна внимание на нищо- особняци има много.

 А какво е това прословуто ресурсно подпомагане? Учител, който допълнително индивидуално работи с детето ли? Ако е това, не считам, че до 6 клас някой има нужда от това, защото всеки родител, който има време, може да обяснява и да работи с детето си, материала не е сложен. Поправете ме, ако бъркам, моля!

Ishoshi, да не би да смяташ, че нашите деца са "особняци"? Малко грозно ми прозвуча  Относно материала..да, може да не е сложен за повечето деца, но за голяма част от нашите деца е сложен, да. И там е разликата на ресурсния с родителя, защото именно за това е учил и има определени изисквания за заемане на длъжността, които не включват компетенциите на нас родителите, които "научваме" всичко по неволя и пишем по форуми. Крайно тъпо ми става, когато някой омаловажава работата на специалистите, мислейки си, че може да върши същото и вкъщи. Мое мнение 

 Аз нищо не омаловажавам, аз просто питам, защото не зная.А за особняците- предположих, че така изглеждат в очите на другите.Отскоро мисля, че детето ми е в спектъра и се лутам, търся, питам. Ако с Вашето дете работи такъв ресурсен учител може просто да ми кажете какво прави, доволна ли сте, полезно ли е и т. н.

beauty, "особняци" в контекста на всичко споделено дотук от ishoshi не е обидно. Още повече че тя отскоро се интересува от спектъра и само предполага, че детето й може да принадлежи към него. А какво би казала за думите на доц.М.Маркова (биолог) отпреди няколко години, когато тя реши да запознае широката общественост с историята на познанията за аутизма:"На читателя, който напук на всички данни смята аутизма за резултат от съвременните ваксини, предлагам да помисли за какви хора са били създадени думи като „особняк/мизантроп/темерут/чешит“, „ням“ и „идиот“. Макар че могат да включват и други състояния, те добре описват съответно лекия високо-функциониращ аутизъм/синдрома на Аспергер, тежкия високо-функциониращ аутизъм (със слабо развит или липсващ говор) и умственото изоставане, без да се уточнява дали то е съпроводено с аутизъм."
Аз споделих тогава това в темата, но за моя изненада това не се стори обидно на участващите в  по онова време в нея майки
https://mayamarkov.wordpress.com/2012/06/11/history_autism_part1/

не мога да повярвам на тези думи , че са казани от човек, какво остава от лекар. Филма усещането не го е гледала, в тоя ред на мисли с извинение, ама и не голямо- тя е пълен темерут   добре описва изказването и липсата на усет в него  

Аз особняк го възприемам дори като положителна дума , може би е въпрос на лексика .......не същото е за темерут обаче ,със сигурност  

Нещо, което заслужава да се прочете от майките на чакащите за диагностика деца http://themighty.com/2014/12/to-the-pediatrician-who-asked-the-q … ign=Facebook_Page

И за тези, които вече имат "деца със специални потребности" https://www.autismspeaks.org/blog/2014/09/02/15-truths-parenting … ign=relateditems2

Исоши, извинявай тогава, това е проблема на написаното в интернет, че липсва интонацията и тона, които по принцип ни подсказват дали се казва нещо с + или с - смисъл 
За ресурсния, моето дете е малко и още не ползва, но някой ден живот и здраве бих искала да ползва и тази услуга.
За лекарите..и за тази конкретно, нямам думи. Аз присъствах на една конференция (в Пловдив), организирана от великия Иванов  това пък "човече" остави, че си позволява на масата деца да поставя диагноза, след като няма право, а и определя аутизма именно като болест, темерутщина и прочие. Познавам родители, на които е казал да си върнат децата от там, откъдето са дошли, защото нищо нямало да стане от тях. И още не мога да повярвам как има хора, които се лъжат да  ходят при него.. Та жалка работа 

Доц. Майя Маркова не е лекар, а биолог в катедра "Биология" на ВМИ-София и е много начетена, умница, но и особнячка, което личи от публикациите в нейното "ъгълче". Поредицата, посветена на историята за познанията за аутизма е много информативна. Тази изцепка в увода на първата част и това,  че в една друга публикация поставя родителите на аутистичните деца под общ знаменател като страдащи невежи, поддаващи се на внушения от страна шарлатаните, не намалява  познавателната стойност на 6-те части на поредицата, както и на други материали като този https://www.google.bg/#q=%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0 … D0%B7%D0%BC%D0%B0
Тя подхожда като безстрастен учен, незасегнат лично от проблема "аутистичен спектър" и не свързан с практическото третиране на децата от спектъра (не е нито диагностик, нито лечител). 

Да, чела съм ги тези публикации и не оспорвам познавателността им. Въпреки това смятам, че дали си свързан или не с аутизма, или с което и да е разстройство, дали си лекар или майка на площадката, не е човешко, възпитано и както щеш  го наречи да се говори така.

И аз така го усещам като Бютката, освен че не смятам че преценката и е коректна, езика е меко казано несъобразен и вулгарен, не премерен, в тоя ред на мисли, отговаря на определението - темерудски  и лишен от всякакъв род тактичност. Да не говорим, че тези определения по никакъв начин нАучно не се свързват с аутизма, а си е изцяло нейна фантазия и интерпретация и съответно могат да бъдат счетени като напълно обидни по отношение на хората с тази диагноза, тъй като обикновено са названия , които носят негативен смисъл и се използват в нашият език като названия и думи за обида.  


Ние все повече се разминаваме с диагнозата  да се похваля освен, остава на поведенческо ниво да изчистим разни неща......ама все пак има малко съмнение в мен , знам ли и аз вече. Чудя се дали сама мога да я заведа в Св Никола, като навърши 2 Тук невролога я води в норма, а психоложката казва, че има поведенчески отклонения , но диагноза не иска да посочи    След като беше 3-4 дни болна и се държеше напълно като за спектъра и бях вече сигурна, че на-вероятно сме си го имали и болестта само го е изострила, в момента в който оздравя , нещата се обърнаха на 180 градуса. Както не си искаше храна и вода и се чудехме на какво се дължи това, дали е рефлекция от моето поведение, че я предугаждам/така твърди невролога/, то в момента в който се изревах пред нея , че не издържам вече повече и е време да се съвземе, то почна да сочи и да си иска храна  ей така от нищото    преди това рядко казваше ам ам , повече врещеше като е гладна и иска нещо......и сега изведнъж, ей така като поиска нещо и сочи .....а де....

Звезден Прах, първият линк, който пуснах в 10,30 за майките, чакащи диагностика заслужава наистина да се прочете. Заглавието е: "Към педиатъра, който ми зададе въпрос, който не исках да чуя".  Не визирам конкретно дете, но мисля, че разказът на тази майка е поучителен.