Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Ето това е разликата с темата от близкото минало. Може да сме спорили и дори понякога да не сме били много толерантни в споровете, но сме считали, че това, което ни обединява са общите ни проблеми. През по-голямата част от времето сме се чувствали общност. 

Аз също не съм привърженик на Фейсбук, не влизам в него освен за да чета по групите и не поствам нищо за себе си освен да пиша мнение в групите. Но го направих защото намерих информация и бързи отговори, а за четенето не е така, защото зависи от групата, та повечето са отворени и можеш да четеш, но не можеш да питаш докато не си се присъединил. Американските обаче имат доста по-строги правила и чакай някай да ти отговори на въпрос за помощ.

Не съм съгласна, дори един ХБОТ е затворен. Да не кажа че има и невидими.

Мисля, че е нормално всеки да търси причината за състоянието на детето си.От всичко изчетено дотук стигнах до елементарният извод, че основните фактори са замърсяването на околната среда, което рефлектира върху храната.Ето и някои статии:
Учените откриха връзка между замърсяването на въздуха и аутизма
Бактериалните гени, които превръщат живака в смъртоносен, са отк … ити по целия свят
За съжаление никой не си взема поука.Дори съпруга ми има подобни намерения:
Британците масово премахват пречистващи филтри от дизеловите автомобили

А аз стигнах до заключението, че в много случаи става дума за фамилна черта. Предавало се е през поколенията в различни форми, обикновено леки, и във високата граница на високофункциониращия аутизъм.
Това след разговори с реални хора, родители на деца с аутизъм или отгледани от родител с Аспергер, от форума Wrong Planet, както и от линкове и книги.

Само да вметна за ХБОТ групата, на която съм администратор - затворена е умишлено. Целта и е да коментираме реакции, въпроси за започващите и тн...А не някой, който е виждал барокамера само на снимка да ми обяснява колко вредна интервенция е...За 200 влизания няма регрес, не му е израстнало трето око или крак и тн...и виждам само ползи. И промяната в детето ми наистина е огромна!!!

Дони въобще не те упреквам в това как си преценили да направиш групата. Както казах всеки от методите на комуникация и обмен си има плюсове и минуси. Ние не сме правили хбот вероятно няма и да правим,  затова благодаря че не си ме изритала защото съм страничен четящ елемент.  

Но ако съм родител без опит и познания,в търсене би ми било много по лесно да чета без да съм член, пък като понавляза и ако съм заинтересован, мога и да поискам да членувам.

Недостатък на отворените групи е разни спамъри, които праскат линкове за генериране на реклами и тн...А за ХБОТа знае ли човек - е, и аз като звездите - за разкрасяване го ползвам Умря ми циганката и...

Училищата вече трябва да имат екипи за подкрепа

Едно полезно за всички ни четиво, показващо че навсякъде по света родителите на деца от спектъра след получаване на диагнозата преминават през едни и същи чувства, тръгват по едни и същи пътища, срещат едни и същи трудности и преживяват едни и същи сблъсъци в онлайн контактуването помежду си. Заслужава да се прочете, а сигурно много от нас ще приемат и заключителното изречение: "Ако искаме светът да бъде по-наясно и по-съпричастен към аутизма, ние със сигурност трябва да започнем с поглед към себе си и да станем по-разбиращи и съпричастни един към друг."
Заглавието е: "Какво моля разделеното аутистично общество да разбере"

http://themighty.com/2015/10/what-im-asking-the-divided-autism-c … nity-to-consider/

Аз съм на същото мнение!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=638548.645
7.07.2012г.

Момичета,
пускам ви нещо за житейската и професионална съдба на д-р Лорна Уинг. За съжаление, на български език няма почти нищо. Няма да коментирам нищо, освен това, че е възможно много ранно установяване на някои аутистични черти (дори на няколко месечна възраст) и че в САЩ вече се прави масов скрининг за такива черти на 1 годишна възраст с цел ранна интервенция.

Д.-р Лорна Уинг си спомня точния миг, в който е разбрала, че 6-месечната й дъщеря й Сузи  е различна. Те пътували във влак и срещу тях имало друга майка с около 6-месечно бебе. То сочело през прозореца и се обръщало към майка си, за да види, дали тя обръща внимание на показаното, нещо, което Сузи никога не правела. „Студена тръпка ме прониза и почувствах силна тревога.” – казва Л.Уинг

Въпреки годините медицинско  обучение Лорна и нейният съпруг Джон, психиатри и двамата, не знаели нищо за аутизма (Сузи се родила през 1956г.). "Може да са споменали някога в някоя лекция – казва тя – но за факти и честота никога не е ставало дума."  Когато поставили диагноза „аутизъм” на Сузи , двамата родители психиатри били отчаяни и не знаели какво да предприемат.
Лорна решила да промени нещата за децата като нейната Сузи и пренасочила професионалната си кариера. Днес, повече от 50 години по-късно, тя е един от най-добрите експерти по аутизъм в света и съосновател на Националното общество по аутизъм (1962г.)  На нейните проучвания се дължи понятието „аутистичен спектър” (тя въвежда през 1981г. диагнозата Синдром на Аспергер).
 
Сега, на 84 години, тя е консултант (има център, носещ нейното име), Л.Уинг е щастлива, че „светът на аутизма е толкова по-различен отколкото в онези тъмни времена”. Тя си спомня:  „ Когато поставиха диагнозата на Сузи, не съществуваше никаква подкрепа за децата и техните родители. Ние се почувствахме внезапно и неочаквано  различни от всички останали. .. Огромната промяна се състои в приемането, че аутизмът е нещо реално."

През 1950-те години честотата на състоянието е била 4-5 на 10 000 деца. Днес благодарение на работата на д-р Уинг и колегите й  се отчита точната според нея честота, която е 1 на 100 деца. Тя счита, че няма данни за истинско увеличение и че това се дължи до голяма степен на диагностицирането на повече деца с нормален интелект. „Но кой знае? – казва тя -  Възможно е еволюцията на човешките същества да включва повече аутистични черти, защото са полезни.”
И още: " Вярвам, че за истински успех в науката и изкуството са необходими аутистични черти и се възхищавам от проявите и личностите на такива музиканти и учени.”  

Тя вярва също, че повечето от нас имат някои аутистични черти. „Една от моите любими фрази е, че природата никога на прокарва линия без да я позамаже. Хората не могат да бъдат разделени на такива със и без аутистични черти, защото тези черти са толкова широко разпространени.”

Но радвайки се на все по-голямата представа на обществото, че хората с аутизъм могат да му дадат много, Л.Уинг се страхува, тази представа може да отклони вниманието от хората в по-ниския край на спектъра. Тя казва: „Младите хора със синдром на Аспергер говорят в своя защита. Много от тях се считат за различни, а не увредени. Но за хората с класически аутизъм като моята Сузи, то е истинско увреждане.”  
Сузи умира на 49 години, но Л.Уинг продължава да работи за подобряване на диагностиката, третирането и приемането на хората от спектъра.

констанца, благодаря за отговорите и в двете теми!
Стив Силбърман - Забравената история на аутизма

Принципно, хубаво послание има статията. Толерантност и приемане на различните мнения, уважение един към друг, съпричастност...

Има една малка подробност обаче, която е много съществена, а е пропусната. Не всичко, касаещо темата аутизъм, е въпрос на лично мнение.  Понякога хората казват неверни неща. А фактите не са въпрос на мнение. Те са просто факти. Митовете, полуистините, неистините, касаещи аутизма, не е етично, не е морално, не е правилно и дори може да е опасно да се толерират и приемат. Не вярвам светът на аутистите или въобще светът на всички нас да стане по-добър ако всички си затварят очите пред изкривяването на факти.

На този ден в 10:25 часа се появи на бял свят Хриси!
Черпя Ви виртуално по този повод.
Благодаря на всяка една от Вас за моралната подкрепа и съветите през изминалите години!