Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

При нас при едно и също състояние щяха да ни дадат и 30%, и 80%. Пратиха ни на допълнително обследване, екипът каза, че не е сигурен коя е точната диагноза и че "истината е някъде там". Сложиха диагноза друго ГРР и ни дадоха 80%. Със същия успех можеха да ни напишат и "умствено изоставане" и да получим 30%.

В случая на Традюли си е напредък И много се радвам за двамата. Дай Боже всеки му!

Някой от тук дава ли ДЕНУБИЛ ИЛИ КЛЕРИЖИЛ на детето си???И ако дава вижда ли напредък?

http://www.spdparentzone.org/sensory-summit-2015/

Здравейте,  това е линк към една онлайн сензорна конференция, която ще се сътои утре. Няма такси за участие. Стори ми се интересно и реших да го споделя с вас

https://www.facebook.com/OMGParadisePage/photos/a.22902288378747 … 962308765/?type=3

И ето това е уникално. Винаги се вЪзхищавам как по света успяват да открият и развият таланта на едно дете. Докато в бг огромния стремеж е да стане като всички останали.

Само дето никой не развива таланта на саваните, защото той си е в тях и е необходимо да бъда видян. http://mark.alle.bg/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE/

Благодаря за линка, Констанца! 
Гледах Лесли Лемки в тубата. Майка му е невероятна! Изключителен човек, много наблюдателна и с несломим дух. На какво са способни хората!

Саванта не може да се скрие наистина, но без тази жена Лесли е нямало да оцелее.

На първо място семейството е отговорно за развитието на детето, не държавата, не системата. Не те ни отглеждат децата.

http://www.stephenwiltshire.co.uk/biography.aspx

Ето това е неговата автобиография. Нямото аутистично дете,  живеещо в собствет свят, тръгва на училище. Където започва да рисува първо животни, после автобуси, сгради. И всъщност започва чрез рисуването да общува.

А иначе мисля че всеки има талант и не е достатъчно някой просто да го види. Необходиво е някой да да иска  да го развие. Защото  явно учителите  не просто са видели , а явно са го насърчавали да рисува, вместо да му взимат моливите и хартията и до го карат да реди пъзели например или да ниже макарони.

И именно това се опитвам да кажа. Че това което се случва в бг е насочено именно към реденето на пъзели и нижене на макарони, а не към  това да се види и развие таланта на детето.

Ето и филма тази вечер по бнт. Винаги си мисля защо не се изпОлзва таланта на тези хора /в добрия смисъл на думата/ . И много са хората които виждат този талант, но малцина са тези които се наемат да го приложат.

Тъй като само тук чета и не съм информирана къде точно да публикувам това инфо, моля някоя от по-запознатите мами да го направи:
В страницата на НАП в сектора АКТУАЛНО с дата 11.11.2015 г. е публикувано съобщение за Декларациите за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания - Декларации по чл.22в, ал.8 и чл.22г, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Надявам се информацията да е полезна.

Нещо позитивно от мен:

http://leadership.bg/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB … 0%BC%D0%B5%D0%BD/

 

Здравейте,мами.

Чета ви от доста време,всъщност от години и искрено ви се възхищавам...за всичко,което правите за своите дечица,защото знам колко е трудно да отгледаш и възпиташ едно такова дете...да се сблъскваш с ежедневните трудности,с простотията и невежеството на хората,с всички проблеми,които съпътстват родителите на децата с аутизъм.Аз съм една от вас.И въпреки че синът ми е на 8 и половина вече,за пръв път споделям с някой за диагнозата му.Да ,детето ми е аутист.Това е най-тежкото признание ,което съм правила през целия си съзнателен живот.Единственото ми детенце,първородната ми рожба.Като казвам,че за пръв път споделям,имам предвид,че тъй като моето дете е от така наречения висок спектър,нито бабата и дядото,нито дори най-близките приятели знаят за диагнозата.Повечето мислят,че е просто лигав,инат,своенравен и че прави на пук на всички,нарочно
Това е така,защото той говори,гледа в очите и наистина на пръв поглед изглежда като всички останали деца. Но аз и татко му знаем каква e истината.Разбира се и лекарите и терапевтите,при които го водим.ТЕЛК -а му е 90 процента с чужда помощ,в ,,СВ.НИКОЛА,,потвърдиха диагнозата детски аутизъм,но с уговорката,че мислят,че е напълно възможно да излезе напълно от спектъра.Някой от терапевтите пък изразиха съмнение и дори направо казаха(след няколкомесечна работа с него)-,,Той не е аутист.,,
Не се клати,никога не го е правел,не се е самонаранявал никога ,агресията към другите деца премина отдавна,не пърха с ръцете,няма абсолютно никакви тикове,яде абсолютно всичко,ходи до тоалетна сам от доста  малък,дори по -рано от другите деца,спи нормално.Външно по нищо не му личи и често хората го заговарят ,защото смятат ,че е дете в норма,но той отговаря еднозначно в повечето случай,тъй като е беден речника му.
А на мен сърцето ми се свива като започне с неговите обсесии,да иска едно и също нещо,да си бута и нарежда количките с часове,като го видя как иска да играе и общува с децата,отива при тях,но понеже речника му е беден,не умее...Боли ме като проведа диалог с дете на половината на неговата възраст ,а знам,че  той не умее да общува така...Боли ме като видя колко  е назад от всичко с толкова много неща...
Гледам ги как спят с баща му ,тук в стаята и си мисля:,,Господи,помогни му да разбере този свят,Господи,не го наказвай.Моля ти се от сърце.,,

Нека разкажа малко предистория,просто имам огромна нужда да разказвам,да разказвам и да получа съвети от вас,ще ви бъда много благодарна.
Аз съм на 33 години,женени сме с моя съпруг от 12 години,това е единствен брак и за двамата,единствен син...роден от голяма любов,която продължава и до днес.Искахме го много.Роди се нормално,с планирано секцио,без никакви проблеми,не го кърмих,на адаптирано мляко беше,нормално спокойно бебе,спеше си,ядеше ,смееше се,проходи в норма,проговори в норма,първите бебешки думички около годинка.Като стана на 3 забелязах обсесията с колите,бутане,нареждане по пода,само такива игри.Не бяхме чували нищо за аутизма.Нищичко.Тръгна на градина.И не след дълго учителката там алармира,че освен да си бута количките,почти нищо друго не правел,не се подчинявал на правилата,имаше и агресия тогава към другите деца (добре че после отмина),тогава не обърнахме внимание,колко  глупави сме били...колко ценно време сме изгубили,вместо да се занимаваме с него,ние си казвахме:,,Такъв му е характера,ще го израсте.Няма страшно.,,Под давление на учителката обаче пуснахме документи за ТЕЛК,отидохме там,а той нещо се притесни,седна на стола и взе да си клати краката и да си гледа обувките,дума не обели,излезохме от там  с 90 процента детски аутизъм с ч. помощ.Продължи да ходи на детска градина,на никой не казахме за диагнозата,но и никой не се занимаваше с него,а той си продължаваше с бутането на количките и незачитане на никакви авторитети.
Истинският проблем обаче дойде когато тръгна в първи клас,в масово училище,разбира се.Тогава се видя ОГРОМНАТА разлика с другите дечица.И всичко,на което се надявахме,изведнъж рухна,ИСТИНАТА-гола и неудобна блесна пред нас с баща му с пълния си неподправен и смразяващ блясък-детето ни е различно.И когато другите родители оставяха своите дечица в училище с усмивка и разказвах горди,че са в първи клас,ние плачехме в къщи,крещяхме като луди ,обвинявахме се един-друг и училището се превърна в най-големия ни кошмар.Чак тогава осъзнахме колко сериозен е проблемът,който имаме и това,че досега не сме го признавали ,не означава,че сме го заличили или че го няма.
Много бих искала някоя от вас да пише нещо по повод на моите малко дългички постове и сигурно пак ще се престраша да ви пиша.

Относно гена-майка ми е с шизофрения,на нея също не и личи по нищо,на пръв поглед,говори си нормално,дори има   доста по-богат изказ от повечето хора,владее 2 езика много добре,умее да убеждава,да манипулира хората,изглежда напълно нормална ,но  заболяването си го има.От мои близки знам,че и нейната баба е била така.Но никоя от двете никога не  е била  в психиатрия,не е пила лекарства,дори много малко хора знаят за заболяването.Какво мислите?Моля ви,пишете,имам необходимост някой  да ме разбере,пък макар и непознат,вас ви чувствам близки,без да съм ви виждала,заради общите неща,които преживяваме.Аз попринцип много трудно се разкривам пред който и да е,не обичам да споделям лични неща,такъв тип човек съм,но ето че тук го направих.Наистина много ще се радвам ако някоя от вас ми отговори.

Здравей, Сузана!
Наистина много дълги обяснения, но извинявай, ти в кой век живееш? Е не го разбирам това криене, само майката и таткото знаели... Как искаш да ти приемат детето, ако всеки така крие, околните не са запознати и после пишеш " болно ми е". Обществото трябва да приема хората с аутизъм, трябва повече информираност, да знаят как да се отнасят с децата ни. Представи си всички майки и татковци да си крият децата, абе изобщо ти буквално ме шашна! Какво очакваш, съжаление ли тук? Не си представям на какви подигравки е подлагано детето ти, а учителите, които не знаят съм сигурна, че са имали крайно неподходящо отношение към него. Ти осъзнаваш ли, че това вреди на твоето дете? Не го разбирам криенето, явно това е наследствен манталитетен ген в твоя род, щом чета и за майка ти, и за баба и.
Съчувствам на твоето дете, винаги съм разбирала родителите на децата аутисти, но вас не ви разбирам, разказчетата ти по- скоро провокират яд в мен. Хората трябва да знаят от гледна точка на това да са по-запознати с аутизма, да възпитават техните деца на добро отношение и толерантност към специалните им другарчета.
Нищо лично към теб, но за първи път чувам такова нещо, мислех че тези хора са изчезнали с падането на социализма. Тогава много се криеха тези неща и хората ги беше срам с децата си, сакън комшиите да не разберат и да му лепнат етикет "луд".
А вие защо криете от всички това?