Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Сузана, не смятам аутизма за тежка диагноза. Моят син преди години, още преди да си имам представа от аутизъм, имаше тежки епилептични припадъци, като първите не знаех, че са такива, виждах само си обръща очите, посинява с пяна на устата, вдървява се целият и се тресе. Ти знаеш ли какво е да изживяваш през няколко дена, че детето ти умира, защото тогава всеки път си мислех че го губя. Това само вкратце го пиша.
Като ни диагностицираха с аутизъм, нискофункциониращ е, също го преживях, но нищо общо с епилепсията! Сега да не мислиш, че аз или някой тук има лесно ежедневие? Моето дете е на 5, не говори, не казва и срички даже, на ден поне по 50 пъти се удря силно в главата, има много твърдо оформени ритуали, на които ние родителите сме като роби, има паника от непознати места, 8 месеца се учехме да влезем в сградата с терапиите, седи основно в къщи, в двора, вози се в колата, но не слиза от нея, ако ни се наложи лекар - преглед в колата. И какво още да обяснявам, нищо ново за никой тук. Не се оплаквам изобщо, обяснявам за да не си мислиш, че сме цветя и рози.
Да, смятам, че много драматизираш, писа го един-два пъти, хайде някаква граница да сложим. Ти първо имаш нужда от помощ, тогава ще си полезна за детето си. Намери първо твоето аз, твоят вътрешен покой, твоето отношение и приемственост и погледни с други очи. Само факта, че питаш "биете ли децата си и има ли то почва" говори, че ти имаш сериозна нужда от психолог, детето друга тема.
И хленченето дойде малко в повече.
Не ти го казвам с лошо, наистина първо помогни на себе си, за да можеш да си пълноценна за детето си. Всички се учим!

За терапиите не даваме пари, те се полагат.Ти защо ги плащаш?

SuziAna, заради подчертаното си мисля, че може би си в депресия и затова звучиш така драматично. Не е добре, че плачеш вечер, и че прагът ти на търпимост е толкова нисък. Пробвай да се съвземеш без лекарства, намери си нещо, което те успокоява, както е писала вече и Happily Ever After. Посъветвай се с психолог.

Иначе, по трите ти въпроса, боят и карането ще направят нещата по-зле. С обясняване и доброта стават нещата и много, много търпение. Наказвам, да. Да седне за малко в стаята си сам, и да помисли. Като му обяснявам, че няма да позволя да прави това, което е направил. (За 8 годишния говоря)
Ядосва ме като дразни брат си, например, но това не е аутистично поведение.

Дали прави нещо нарочно? Ами сигурно, и невропитичните проверяват како ще се случи, ако направят Х. Проверява за реакции.

А ти имаш ли реална представа за възпитание на невротипично дете? И те се тръшкат, и те искат да си играят, да правят каквото си искат, но ние сме родителите, наша е задачата да ги организираме. 
Имам бавачка, която идва два пъти седмично за 3 часа, майка на 3 годишно невротипично дете. Казва, че с моите си почива. И и вярвам.

Как така ти ще му кажеш да пишете домашни, а той да излезе с колелото! На 8 години?

Децата ми не ходят за събота и неделя при дядо си, той идва да ги види за няколко часа. Но и тук в Чехия това не е практика. Хората сами си гледат децата.

Здрасти,аз разбирам какво е на майки на нискофункциониращи дечица ,но и на нас не ни е лесно,питах за терапиите ,които са безплатни ако има такива,защото на нас никой не ни е казал,че имаме право,а заплащането ни идва вповече?От Пловдив сме.

Здравейте отново от мен,

Не знам дали съм в депресия,май не съм.
Мами,бихте ли споделили вие как се справяте със стреса в ежедневието?Аз засега използвам чистенето като терапия,като ми стане тъжно или криво и ми се доплаче и започвам да чистя апартамента,ето днес пак така и ми мина,сега се успокоих,като се скапах от чистене с прахосмукачка и бърсане на прах.Малкия беше навън ,сам  кара цял следобед колелото и сега като се прибра и го хванах да смятаме и оцветяваме,но се чувствам по-добре и той го усеща и сега не ми отказа да работим в тетрадките,което много ме зарадва.Бих искала да ви питам вие пускате ли вашите деца да излизат сами -в махалата примерно или да карат колело,но без вас.Гласувате ли им такова доверие?

Сузана, моето и твоето дете са на 8г. и са високо функциониращи и аз съм зодия близнаци и съм чувствителна, така че ще ме усетиш най-близо до себе си, ако ме разбереш правилно. Нямаш представа каква щастливка си, че таткото те подкрепя и ти е опора. При мен не е така и не само във връзка с аутистичните черти на детето, а за всичките му проблеми. Интересува се само от забавната част на родителството. Другото оставя на мен. Включително и с реплики като "това е тормоз" когато настоявам детето да се отнесе отговорно и сериозно към обучението си. Моето дете също излезе с колелото преди да е научило, но въпреки несъгласието ми, изведено от баща си преди да се върна от работа с обяснението колко е хубав този есенен ден и не бива да се пропуска.
Синът ми има и други проблеми - здравословни и честно да ти кажа принадлежността му към спектъра най-малко ме притеснява. Покрай другите му проблеми се сблъсках с толкова човешки и ДЕТСКИ трагедии, че високо функциониращ аутист изобщо не може да се нарече тежка диагноза. Виж за средно и ниско функциониращите аутисти не говоря. Не мога да си представя колко е трудно на децата с тези диагнози и близките им. След всичко през което минах се научих, че отговора на въпроса защо точно на мен се случва всъщност може да носи много позитивен заряд. Защото съм силна, защото мога да се преборя и каквото и да ми коства ще успея.
Да, детето е различно, но не бих го сменила и за три невротипични деца. Искам точно това дете такова каквото е, а аз трябва да се науча въпреки умората и проблемите с които трябва да се справям да съм по-търпелива и по-гъвкава към детето. Не се харесвам такава нервна и обмислям сериозно да отида аз на психолог. Не съм го направила досега единствено по финансови причини. След като само аз приемам детето с аутистичните му особености отговорността ми като родител е още по-голяма защото трябва да се справя въпреки всички останали - татко, баби, дядовци и други роднини.
Но ти се успокой. Да, неприятно е хората да одумват детето ти и да не разбират защо понякога се държи като невменяемо. Да, гадно е да те обвиняват че е невъзпитан, а ти да знаеш колко усилия полагаш за да контролираш поведението му и да го научиш как е правилно да се държи с хората. Да, тежко е когато говориш на стената и няма адекватен отговор на опитите ти да постигнеш нещо с детето в конкретна ситуация. Да, гадно е да удря шамар на баба си пред децата и учителите и да се смее защото го намира за забавно. Влудяващо е когато 8г. ти син те опипва и го намира за забавно независимо от това че за теб е непоносимо чисто физически. Умираш от страх, когато за забавление се скрие в тълпата на голям магазин или на улицата избяга в някоя пресечка и без да се замисли прекоси оживен булевард докато обикаляш в ужас да го търсиш на друго място и после се смее безгрижно. Объркващо е понякога да прави едни и същи неща - безсмислени за нас и по някаква причина важни за него или пък да изпада в ужас от безобидна промяна на нещо с което е свикнал. Но нашите деца не са безпомощни и са сред връстниците си в стандартно училище. Имат социален живот и потенциала с времето да се научат да водят нормален живот - образование, работа, семейство. Даже си мисля, че принадлежността им към спектъра ще попречи на връстниците им да ги подведат към наркотици, алкохол, безразборен секс и други лоши навици, защото да правят нещо за да се харесат на някой друг и да са модерни е типично за невротипичните деца, а на нашите не им пука дали ще са като другите ако ги карат да правят нещо което не харесват.
Моето дете няма никакво чувство за самосъхранение. Започнах да го уча да излиза сам, но само до зеленчуковия магазин на няма и 10 метра от нашия вход, без да пресича улицата. Гледам през терасата, а в магазина го знаят, че е от квартала. Понякога пък с хиляди уговорки го оставям сам, за да отида да хвърля боклука или да купя нещо от зеленчуковия. Щом го оставяш сам с колелото навън значи ситуацията не е толкова лоша и би трябвало да си по-спокойна. Като си знам детето се чудя дали до 7 клас ще успея да му гласувам доверие да излиза сам на дълги разстояния, да ходи на училище сам. Поне засега не бих му гласувала доверие сам да се грижи за безопасността си.
Що се отнася до терапиите предполагам, че ако се мине ТЕЛК над определен процент инвалидност са безплатни. Не че разполагам с финансови средства, но не сме и не смятам да минаваме ТЕЛК. Преди години се сблъсках лично с уродливостта на тези комисии в нашия край и през ум не ми минава да подлагам детето на нещо такова, а и по принцип спрях да ваксинирам /не заради диагнозата в спектъра, а с други съображения/ и не искам детето да попада в полезрението им. Нямам представа с диагноза високо функциониращ аутист какви облекчения ползва детето като терапия. Може някой тук да обясни. Иначе ние трябва да посещаваме само психолог и там се плаща. Не знам да има консултации с психолог по здравна каса или по ТЕЛК.
Знам колко е трудно с дете от спектъра, но днес като слушах майките на невротипични деца също на 8г. само че момичета какви проблеми имат с тях не мога да кажа че на тях им е много лесно да си отглеждат и предпазват децата.

Ще ти отговоря - безплатните терапии са за родители, които не работят. Тоест - могат да заведат детето си някъде в рамките от 9 до 17 часа. И като ми се полагат какво? В центровете няма места. То и ресурсен му се полага, но е една учителка на 16 деца, от които само моето в ДГ, тя е на близо 60г...И ако не беше в предучилищна възраст и да го използвам като начин за свикване със сградата на училището познай как щях да се съглася с воденето през ден до училище и после водене на градина...

Детски центрове за работа с деца с увреждания в Пловдив:
http://olgaskobeleva.com/dneven-centar
http://indigokids-plovdiv.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=508578& … df=46&dflid=3

аз имам абсолютния проблем
направо съм в паника че до година сме в първи клас
аз съм марияна от бургас детео ми е Виктор 6г.
търся логопеди психолози само шарлатани
пари на вятъра
има само една наистина добра логопедка но след 6м и се освобождавало място
в задънена улица съм като вас
а и времето наближава за 1-ви клас
нежна някои ако може да ми даде съвет за някои много добър психолог и логопед (възможно най добрите) в Бургас моля да ми пише остава ни няма и 1 година до колкото може да го подготвят
той не иска да пише нито да говори много рядко
моляви помогнете ми
а ако има зборни центрове разбирасе частни с логопед и психолог и както индивидуално така и групово занимание нека ми пише
проверява ла съм на няколко места но всичко е заето
моля помогнете ми
вие сте последната ми надежда
НЯМА ПРОБЛЕМ ДА Е НА ЧАСНО.ДОРИ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ! но разбира се да са най добрите до колкото е възможно.
благодаря ви предварително

__________
Пишете на кирилица.

Психолог от Бургас, препоръчвам с 10 ръце, крака и каквото се сетиш- Яна Мандажиева и мъжът и. Изключителен подход към детето и не са стандартните ала- бала. Практикува основно арт терапия, изобщо не я вълнуват диагнози и т.н....детето ми за 3 месеца при тях в коопереатива, направи чудеса от напредък. Съмняваха се за аутизъм/невролозите/, оказа се че в следствие на моя психо трявма, тя дава отражение на детето......дет се вика извади ни от дупката всичките 

Имат нова инициатива сега с мъжът и, именно насочена към деца с вербални и комуникативни проблеми , ето тук може да погледнеш. Успех желая и на вас
https://www.facebook.com/Терапевтично-пространство-Думите-483073 … 68532158/?fref=ts

 Благодаря ти за информацията.Свързах се с тях имаме среща в понеделник,но ме предупредиха че не били за нас тъй като синът ми е на 6г. вече бил с изградени навици а те се занимавали с мнoгo малки деца и не смятат че ще са ни от помощ.
  И ето че пак съм в задънена улица!   

А какво е положението с ДЦДУ- Бургас? Капацитетът ми се вижда нереално малък.
http://www.burgas.bg/bg/info/index/930
Поне имат планове за разширяване на услугата.
Два нови центъра за хора с увреждания отварят врати в Бургас

Нашият ,като идем на гости у приятели с деца,се държи точно като 2 годишен,само лиготии,всичко,което е забранено,той е там,всичко пипа,взима на децата играчките,абе да ти се отще да ходиш на гости.Все крещим по него като откачени-,,Не това,не онова...,,На мен ми посяга още,на баба си също,ама на баща си не смее,иначе към други хора и деца не е агресивен и самоагресия няма,слава богу.
Ох,не знам,трудно е много.Иначе е жалостив,като се правя,че плача,дето ми е посегнал и почва:,,Дай да те гушна,боли ли те?Извинявай,мамо,дето те ударих,ама ти щото не ми даде....еди кое си.,,
В училище не се занимава с него учителката,нищо не го учи,все се оправдава ,че много деца имала,не и се занимава просто,това е цялата работа,а аз искам да го уча,но той отказва,инати се,все иска да играе навън,остава ми надеждата  само в учителката,дето идва вкъщи и на терапевтите,kakтo u да поиска сам и аз да се занимавам с него.


Мами ,прочетох нещо и ми се иска да споделя с всички вас,цитат,не знам на кой е:

,,НЕ НАВЕЖДАЙ ГЛАВА.ГОСПОД ДАВА НАЙ-ТРУДНИТЕ БИТКИ НА НАЙ-СИЛНИТЕ СИ ВОЙНИЦИ.,,

Здравейте! Аз съм майка на 2 момченца! Едното е на 4, другото на 1г и 10м. Баткото приговори много рано, на 1г и 6 месеца говореше много. Записах да уча в СУ- специална педагогика. Започнах да откривам в малкия аутистични черти. Скоро каза мама, тати, дай, баба, от днес дядю. Понякога е разсеян и трябва по 5 пъти да му викна ако се е заиграл. С баткото не съм имала такув проблем. Като ме види казва мамо, като види бащабси. Заиграе ли се с нещо обаче много трудно мога да му откъсна вниманието от играта. Тръгна на ясла, започна да отговаря с да и не. Понякога на отговор, които трябва да е а не, отговаря с да. Може да ви звучи тъпо, но възможно ли е понякога да е аутист, понякога да излиза от състоянието? При него понякога сякаш го няма, когато се заиграе. Обаче пък играе а деца, имитира брат си, казва като го питам как правят всичко животни. Ит малък е мн самостоятелен и гледан по-много различен начин от братчето си. Разпознава на снимки мен, баща си. Бабите си, бебе като види. Обаче понякога е много задълбочен в нещо, а баткото ...все ги сравнявам. Моля ви за мнение, мили майки. Споделих на мъжа си, каза че съм си нямала де работа, споделих на педиатъра, каза че не вижда проблем. До 1г и 6м не казваше думички, бяха почнали подозренията ми, но ето че взе да казва думи. Разбира някои неща, но това съмнение не ме напуска. Казва чао с ръчичка, показва си частите на тялото, но това задълбочаване понякога в нещо ме трови психически

Ако има добър очен контакт, всичко е наред, мое мнение.