„Завръщане”/ Sıla /- С участието на Джансу Дере и Мехмет А. Алакурт - Тема 20

Отново много силна серия, но не знам защо ми се стори по-къса от досегашните, може би защото очаквах, че, ще се появи Берзан но ни го оставиха за довечера.
Започвам с Бедар и Джелил защото за мен те бяха черешката на тортата в снощната серия.
Голяма обич и привързаност струи от тях, много мил жест от страна Джелил да направи празнична вечеря по случай 30 годишнина от сватбата им, а момента, в който и подари обеците, които без малко да продаде, и които са и били подарък на сватбения ден ме просълзи.
Не след дълго пък започнах да се усмихвам с тях, подпийнаха, развеселиха се и си отпуснаха скованите душици. Много мила двойка са ми те, мноооооого.
Като баща обаче не го бива, раздава шамари наляво-надясно и въдворява ред чрез насилие, а Дилян е във възраст, в която е стъпила на тънък лед и трябва да и се помогне да премине през него без да потъне, а не да играят шамарите както в случая.
Голям сладур е Оуз, взе да ревнува Дилянчето от приятелят му Йит, така е, когато загубим нещо или някого/я започваме да го/я ценим и да усещаме какво всъщност е било нещото/някой/я за нас.
Голям удар беше за Съла разбирайки истината за продадената къща в Мардин както и за болестта на майка си. Отново прибърза с думите но е права да се съмнява в баща си предвид това, че дори нея навремето е пожертвал отлъчвайки я от с-вото им за да се лекува Азад(така и не ми стана ясно от какво е бил болен като малък).
Добре, че отново проговори разумът и уравновесеността на Боран и й обясни, и я приюти в топлите си прегръдки като малко дете за да я успокои.
Такава обич струи от погледа му, с такава нежност я гледа и докосва като свещена вещ, че Съла се разтапя като захарче в ръцете му.
Откакто Боран излезна от кома е още по-сдържан отпреди но забелязвам, че тази му сдържаност е към всички, не конкретно към някого. Напълно разбираемо е предвид кошмара през който премина и още по-големият кошмар който се задава по отношение изпълнението на присъдата на Съла. Сърцето му е свито, душата му кърви но очите му са все така топли и изпълнени с обич, в определени моменти когато стане на въпрос за нейната сигурност от тях изхвърчат искри.
Делата му говорят вместо него и не е нужно повече на този етап. С течение на времето отново, ще се успокои нооооо първо, ще премине през тежката битка наречена Берзан. Е там вече, ще е истинският му кошмар, който, ще го преследва почти до края. Ако досега е водил отделни битки със слаби и предсказуеми противници то тепърва му предстои най-тежката, голяма психоатака, ще му нанесе Берзан в пъти по-опасна от явната директна война. Когато искаме да сринем човек ние се насочваме към него атакувайки мислите му, това, ще го сполети и Боран, и за първи път, ще го видим безсилен, и объркан не знаещ кой път да поеме, защото този път противникът му, ще е много силен по простата причина, че, ще го работи отвътре човъркайки с длето психиката му, а такава война е в пъти по-опасна от явната.
Големи вреди, ще му нанесе, ще пострада бракът му със Съла нооооо когато обичта   и любовта са истински, и силни те преминават през житейски бури, и оцеляват невредими.
Дилявер започва лека полека да ми става що годе приятен ноооооо така е, любовта върши чудеса, а и с такъв Ага срещу себе си кой не би се отказал от поста си.
Много мъжка постъпка от страна на Боран, мнооооого.
Нищо не каза когато чу разговорът им по телефона, само сви ядосано юмрюк но не се издаде.
Зейнеп и Съла вече водят открита война, ако досега само се усещаше напрежение помежду им, то вече започва да ескалирва и скоро, ще достигне своя връх.
Ех Зейнеп, Зейнееееееп, само за да заблуди самата себе си и да отклони вниманието на нашият нищо, и неподозиращ Ага изкара Юмер параноик.
Със сигурност на човечеца нищо му няма, просто си познава стоката и ако някой има нужда от помощ то това не е той а Зейнеп. Дори вече колегите й забелязват поведението й, само наш Боран не, но поздравления за това, че отиде при нея и я помоли да не го намесват в личните си проблеми с Юмер.
За какво да го виня като той дори не знае каква е причината за да си мисли Юмер(чак след посещението му се замисли и реагира адекватно), че имат нещо помежду им и й го каза в очите, и как иначе като не приема Зейнеп като сексуален обект?!
Вярвам му, че не подозира за цирка, който се разиграва около него по отношение на Зейнеп, защото вниманието му е съсредоточено в посока безопасността на Съла, а не към мераците на докторката.
Тя нали е цъфнала и завързала по отношение на желанието си към Боран, че тръгна да дава съвети на пациентката си ноооо в думите й долових решителност да продължи да се бори за Борановото сърце, направо изгубена кауза но щом е решила да продължи да се унижава нека, той сам ще я постави на място в най-скоро време.
Едно от пагубните неща за нас хората е, че не се усещаме кога да спрем и ни се налага да търпим различни негативи именно поради тази причина, това я очаква и Зейнеп, защото както каза мама Бедар на Съла, Боран обича само нея, и няма очи за друга, и е точно така.
Какво да кажа за сцената в банята, ами беше върхова откъм чувства и емоции?!


Не знам защо но гледайки ги се сетих за думите на Нарин когато разказваше на Съла за любовта между Боран и Гезда, и как не и е давал да докосва, и гребен дори, защото сутрин, и вечер лично той е решел косите й.
С малко думи Съла му каза много, а той дори и без слова изрече всичко, което му е на душа.


Вярвам в любовта му към нея, виждам я в очите му, усещам я в докосванията му, в такива моменти на пълно отдаване на душите и телата, когато се сливат в едно и реалността изчезва, не са нужни лигави думи, и усмивки от старите ленти за да си кажат, и докажат колко се обичат.
Много ми въздейства тази сцена изпълнена със страстен еротичен заряд,  не ми е нужно повече гледайки ги.
Спирам до тук, финалната сцена, ще я оставя като начало на следващата серия и продължението, което, ще последва.