отдавна не съм писала тук, но всичко чета, да не си помислите, че ще пропусна каквато и да е новина за Мурат. Моят любим млад турчин.
Бях на пътешествие. Цели две седмици. Първо бях във Варна при леля ми и разбира се при Елка. Ходихме до Балчик, веднага прилагам доказателство. Освен това ходихме и в село Свещари. Чували ли сте за Демир баба теке? Там е. Близо до Разград. Мнооооого дълбоко дере в което се слиза по 240 стъпала и по същите се качва обратно. Голямо изпитание за мен, но се справих с помощта на парапетите и доста почивки и пиене на водица. Аз ли се заблуждавам или не, но ми се стори, че ковчезите на мюсюлманите са доста по-дълги от нашите. Това между другото. Освен това бяхме и на две други интересни места в същата посока.
Видях се и с други приятелки, Кеии между тях, прекарахме чудесно. На връщане се отбих при Лили, тя ми е редовната спирка, чудесен човек и много дълго си говорихме след като поляхме градината, издоихме козите, нахранихме кокошките, телето, магарето и пр. Сладурана е тя, добре че я имаме за приятел. Слънчогледте са от тяхното землище. После поседях два дни при Таня в Плевен. Тя ме заведе на Кайлъка, повече почивахме отколкото се разхождахме, но много хубаво си прекарахме. Две вечери пихме огнена вода с големи количества салати. После посетих моята леля Венетка и се прибрах. Прекрасно е да пътува човек из България. Паля колата и заминавам. Тръгвам когато искам, спирам където искам, минавам откъдето искам и не бързам. Не мога да се нарадвам, че го направих. Сега пък Елка е при мен и утре тръгваме за Рожен. Предвиждам такъв живот, че само си викам ДАНО
[/b]
познавате ли дамата с белия чадър?
и накрая един водопад за разхлаждане от жегите