Мурат Йълдъръм и Сускунларите преди и след "Suskunlar"-68 тема

Черни пари и любов - Kara Para Aşk - 54 епизод (final) bg sub
линк за сваляне: http://we.tl/odkNJcGwX5
https://youtu.be/RAD2JuBkSn8
http://vbox7.com/play:3d973fe92a
http://www.dailymotion.com/

http://asi-guncel.blogspot.com.tr/2015/ ... -2015.html

Един ден прекаран с Мурат Йълдъръм, ден изпълнен с много емоции… но аз дори не знам откъде да започна разказа си и просто стоя така. Спомените от срещата и преживяванията са много пресни още. Но въпреки всичко, нещо липсва. Въпреки, че ще се забавя с писането първо ми се иска да направя едно пътешествие из спомените и миговете, което остави следа в съзнанието ми. Защото чувствам, че прекарах един ден, който ме кара да въздишам и да поемам дълбоко въздух. И да искаме, за някои неща не можем да бързаме, и това е от тях. За мен "този ден" е ден, който трябва да осмисля.
Метафоризмите с характерите на Аси и Демир отдавна съм ги описала, но също така, силно съм впечатлена и от личностите, които съживяват тези характери. Много пъти ушите ми са чували по различен начин имената им, а сърцето ми е реагирало по различен начин на постъпките им. Докато ги следвам, ето, години са минали и заминали. В архива ми има усмихнати лица, нови приятелства, вълнуващи срещи, които са намерили място из писаните редове, спомени от различни поводи. С голямо вълнение отразих в редове си всяка наша среща. Но последната среща… Тя е много различна от останалите! С вълнение и трепет чета това, което съм писала. Може би и на него ще са му странни моите желания да му кажа: "Има промяна във Вас" - леле каква смелост у мен.

Ето го и края на разказа, който написах след приключване на празненството по случай рождения ден, организиран през април 2013 г. от страна на скъпата Гьонюл, т.е. когато той си тръгна. Всъщност, това е началото на този момент…

“Почувства ли неговото заминаване? Да. Този ден не включва само това, което бях видяла и чула, разказването на всичко това може би беше най-лесното… най-забележителното за мен беше "отпечатъкът", който остана в съзнанието ми. Преди години, когато се запознахме с него изведнъж от устата ми изскочиха изрази като "много сте млад", "Вие сте мой син" и др., не можех да се контролирам… сега пак има изрази, които напират да изскочат преди края на този разказ. Преди да си тръгне много исках да му кажа "Има промяна във Вас". Порасването и помъдряването не съвпадат и не описват тази промяна. Като че ли погледът му е насочен към нови хоризонти и енергията му се е обогатила според това, което е възприел от средата си.
Той, който беше против всичко, което ограничава свободата, като че ли оправдава и приема, че "всичко е възможно и има своя противоположност". Колко ли е важна ролята на професията му и професионалните му постижения за сегашното му държане и поведение? Дали щеше да е същият на тези си години, независимо с какво се занимава? Дали и ние не сме повод и причина за това? Дали не отваря по-широки хоризонти заради очакванията ни, или пък дали ние не му отнемаме някои неща? Един демоничен момент, в който си мисля, дали го излъгах гледайки го в очите… може би не е чак толкова "несподелена" любовта ни… даже и желанието ми да бъде "щастлив" не е ли е искане на нещо от него? Може би и това ще му тежи след време?


Точно две години по-късно съм на мястото, където беше стигнал Мурат Йълдъръм, благодарение на вътрешната си промяна. Радва ме факта, че и аз съм "някой" за група бездомни деца. За него много е важна отговорността на "личността/индивида", това ще чуем в следващите минути лично от неговата уста. Тази среща за него е не само празненство по случай рождения му ден, този ден за него е "среща" в истинския смисъл на думата. Първото нещо, което ме впечатли е нетърпението му… Бърза да стигне на темата за децата. Преди винаги мълчаливо се включваше сред нас, но този път поздравът "Добре дошли", който беше отправен преди да седне беше пропорционално близък до самата цел. Посрещна го най-младитят му почитател, вижда го за първи път и едвам не "умря" от вълнение, докато не се появи Мурат. Той силно прегърна 14 год. си почитателка и погали сълзите, проливащи се от радост. Каква неописуема тръпка, какъв неописуем момент се случва пред мен по време на тази среща. Сърцата ни са широко отворени и има място за всичко… и тези чувства нека никога да не изчезват. Целувайки ни една по една, Мурат поздрави всички ни и първите думи, които изрече бяха свързани с децата. От името на Асоциация "Любов и възпитание на бездомни деца" ни поздрави с "Добре дошли" и изрази своята благодарност за всичко, което е направено до сега. Мурат каза, че отдавна е имал желание да се направи нещо свързано с децата и по-специално с бездомните деца. Също така се говорй и за дейността свързана с фондацията за болни от левкемия деца. За да бъдат по-полезни тези срещи в чест на неговия рожден ден той заяви, че иска да ни представи и да ни запознае с мениджъра на фондация KİMSED (Асоциация "Любов и възпитание на бездомни деца" ) Госпожа Асийе.

Някои от участниците присъстваха за първи път на подобна среща и затова той първо се запозна с тях и научи от къде са дошли. Това беше среща, чиято организация се помести в рамките на една седмица. Може да се каже, че се осъществи в рамките на броени дни. И затова участието от чужбина беше малко.

Чуждестранните приятели, с които аз контактувам, изразиха, че е невъзможно за такъв кратък период да се освободят от служебните си ангажименти, нито пък да уредят визовите процедури, въпреки голямата им мечта да участват на среща, на която присъства Мурат Йълдъръм и лично да разговарят с него. Сигурна съм, че това се отнася за много хора. Надявам се следващият път да има време за по-дълга подготовка за организиране на подобни срещи.
Не мина много време и разговорът за запознанство премина в разговор за децата. Той заяви, че тази среща е едно добро начало, че занапред ще имаме възможност заедно да посетим децата, че има и възможност да се организират най-различни дейности. След като темата са децата, забелязахме, че трябва да се обърне внимание и на малките и на големите детайли.
Всичко, което може да се направи за децата и в името на децата, трябва да е контролирано от страна на съответните специалисти и съобразено с процедури.

Университетските интервюта са в тази насока. Интервютата "Социалната отговорност на актьора" за него означават "Отговорността на личността към себе си" и допълни, че желае интервюта от този род да имат продължение в университетите. Името на Билкент Университет се спомена с награда за "Кримлянин", а името на Трабзон Университет се спомена с "интервю". Мурат разговаря и с младите ни приятели от Йълдъз Университет, които също присъстваха на срещата.
Всъщност, в Йълдъз Университет е имало организирано интервю, но той не могъл да се включи. Каза, че университетските интервюта минават на много добро ниво и се чувства прекрасно по време на тези интервюта.

Запознахме се и с Мария, която присъстваше на срещата. Дошла е от Италия. Нейният съпруг й направил подарък за рождения й ден, който е бил на 15 април, като й купил билет за Истанбул и осигурил престоят й, за да може да се включи в срещата. Би било лъжа, ако кажа, че не останахме впечатлени от великолепния подарък. Всъщност, това не означава ли, че нашите близки, с тези жестове, изразяват своето разбиране към нас? „Страницата с новините за Мурат и Туба винаги трябва да е отворена, за да не изтърва нищо”- така мисли моят съпруг. Има много подобни ситуации… Мурат отправи специални благодарности на съпруга на Мария и разказа спомени от Грузия с една дама на 70 години. Дамата е била привърженик на сериала "Любов и наказание", тя се е сдобрила със сина си, с когото не си приказвали от дълго време. Тя се е повлияла от една сцена, между героят Саваш и майка му. С открито сърце призна, че не е предполагал чак толкова силно влияние. Но в момента е сигурен в едно, той успява да докосне хората.

Дойде ред и на последния заснет филм "Говори като мъжа си". Казах му, че това е проект, чийто рекламни дейности са много натоварени и в същото време успешни. Споделих с него, че филмът е получил заслужената оценка от страна на зрителя. Съгласи се с мен, но каза, че това е въпрос свързан с бюджет. Също така заяви, че БКМ работи по един много важен проект, че приносът му за филмовата индустрия е много голям. Сподели с нас, че БКМ показа как се работи с романтични комедии; как тези романтични комедии успяват да разсмеят лицата на продуцентите си; как този стил също си има зрители; това е едно предизвикателство за други продуцентски компании да реализират своите проекти от този стил.

Опитахме се да научим нещо за проекта, който се очаква да започне през есента. Обаче нямаше какво да се каже за проект, чийто сценарий се пише в момента. Той изрази своето доверие към сценаристите Керем и Пънар, които са му приятели и за пореден път каза, че Узерли е едно много приятно момиче.

По едно време съм се увлякла в разговора на околните и пропуснах как се е стигнало до тази тема, но като започнах отново да водя бележки само чух, че Мурат казва: "Хората не трябва да размишляват над неща, които не могат да променят". Продължи с "Бъди добронамерен, за да се надяваш и да очакваш...". Това, което казва, го виждаме в него… той е спокоен… той е тих(„благ човек"). Сподели, че тайната на щастието за него се крие в "помощ, любов/обич и добрина/справедливост".
Донесоха и тортата за рождения ден, тя отклони темата.
Отправихме своите поздрави за рождения му ден. Тъй като темата се пренесе на тема ядене, то тогава се спомена и неговата слабост. Мурат отговори така: "Не съм слаб, във форма съм." Като се каже "слаб" може би следват и неприятни неща свързани със здравето. За нас Мурат изглежда много добре. Напоследък той често споделя, че е изключил от менюто си въглехидратите и захарта, днес станахме свидетели на това.
Също така каза, че ядем храни, които всъщност знаем, че не трябва да ядем и че той се опитва поне да ги яде в ограничени дози.

Възползвайки се от тишината, която настъпи, когато ядяхме пастите реших да се върна на повода по който сме тук. Казах, че искам да споделя нещо с Госпожа Асийе. Изразих несъгласието си със следното: от даренията, които правим на фондация KİMSED, т.е. от парите, които събираме за децата се удържат пари за банкови комисионни и такси. Попитах какво мога да направя в това отношение. Гьонюл също детайлно разказа на Мурат и Госпожа Асийе един пример за удръжки на комисионни от дарения от страната и чужбина. Мурат също изрази своето недоволство по тази тема. Каза, че банките не трябва да удържат комисионни от дарения за тези фондации.
Госпожа Асийе каза, че работят по този въпрос, че комисионните суми трябва да останат за фондацията и, че тя лично е ангажирана с този въпрос. Успокоихме се.

Дойде ред и на проектите, в които играе Мурат. Последваха въпроси като "Как се справихте с трудния образ на Еджевит от "Безмълвните"?", „Психиката Ви не се ли разстройва?". Разказа както за трудните си моменти на снимачната площадка на "Безмълвните" така и за изживяванията си с обикновените хора на улицата. Опита се да даде определение на "умората" налягаща върху актьор, който съживява герой изпитващ вътрешна болка и чувстващ се като безпомощен човек.
Сподели, че за първи път в животи си е играл без да изпитва умора в това отношение в "Говори като мъжа си.
Всички се разсмяхме като каза " но бързо получаваш чехъл по главата…" и по този начин разведри атмосферата. Допълни, че езикът на книгата и езикът на филма са съвсем различни и затова трябва да се напише сценарий по дадена книга.
Попитаха го дали иска да играе в конкретен проект. Въпреки че не искаше да посочва имена, той спомена два-три проекта, където иска да играе. Навлизането на турските сериали в чужбина за него е положително, с радост изрази факта, че американските продуценти имат желание да включат в проектите си турски актьори. Също така каза, че в нашата култура има много теми, по които може да се направят филми, че мечтае да играе Шамс, че има много истории от времето на Османската империя, Мевляна, Ататюрк, по които могат да се направят филми. Според него изкуството може да бъде и политика, но и да бъде реклама на идеология. Спомена се и името на Шон Пен.
От всичко казано, става ясно, че Мурат Йълдъръм прави внимателен избор на предлаганите проекти.

Въпреки, че се чувства неудобно, когато почитателите му подаряват нещо, то те винаги искат да му дадат нещо. И днешният ден не беше различен. Имаше най-различни подаръци, от кошница със смокини до книгата, която е посветена на неговата личност.
Въпреки желанието ни да нямат край срещите ни с него, то за това ни подсетиха и фотографите. Една по една и обща снимка с него… и днес се направиха десетки снимки. Подписаха се страници, списания, салфетки, които ще останат спомен за притежателя или пък ще бъдат изпратени като подарък на приятели. Всичко ще се съхрани със обич и сладък разговор… зная.

В действителност, разказът ми за деня стана един описателен доклад, знам. Не е безпричинно и старанието ми да отдалеча разказа си от личните си впечатления и наблюдения и от личното си мнение. И от предните си разкази знам, че чуждестранните ни приятели ще се опитат да прочетат с помощта на преводачески инструменти, ще се опитат да уловят атмосферата на срещата ни. Затова се постарах изразите ми да са обикновени и прости.

Но сега се обръщам към себе си и се питам: "Какво остана за мен от този ден с Мурат Йълдъръм?" Какво чувствам? Аз забелязах, че той умее да се "владее/притежава себе си" и това ме "насити"/изпълни с доволство/. Това владеене, таза увереност не изглеждат преувеличено и най-важната предпоставка за това, според мен е, че той е самият себе си, /той познава себе си/. Той не е преувеличен, такъв си е, той е естествен и чист.
Коментари и мнения… предположения и одобрения… минали периоди… даже и изрази като - да не можех да чувствам… това са все от днешния ден. Невъзможно е да не уважаваш загрижеността към другите, въпросът "какво мога да направя за Вас", усилието им, което е насочено към постоянните ценности и техните приоритети. Това е ден, в който „пътувайки” към Мурат Йълдъръм, аз видях нови върхове и постижения. Очите му се смеят, духът му се смее, смее се ентусиазмът му... той се смее днес. Неговите изказвания, неговите движения, неговото облекло, това, което нахвърлих между редовете, това, което се запамети в главата ми, ще остане завинаги у мен. По време на едно телевизионно предаване той каза, че се интересува от философия и социология и от тогава насам внимателно го наблюдавам и сега в този разговор успях да доловя това в Мурат Йълдъръм. Най-важното, което ще запомня и ще си спомням винаги от този ден: човек търси отговор на въпроси, които са свързани с размисъл и разпит върху "начина на мислене живота", трайните следи останали в съзнанието му от наученото през времето и пространството.

Интереса на Мурат Йълдъръм към философията чуваме от неговата уста, разбира се, сега когато пиша тези редове се сещам за изрази, които използвах при коментарите си за "Демир"… как да не се сещам!
В дните, когато се опитвах да разгадая характера му бях достигнала до изводи, чрез следене на действията му… това беше част от математиката, би трябвало и да се интересува и от логика и философия, това, което очаквах от него, беше правилно и последователно мислене. От време на време "Демир" ми намигва в лицето на Мурат Йълдъръм.

Като кажем "Демир" винаги се сещаме за годеж-изненадата за Дефне, който бяха организирали заедно с Аси. Този ден винаги ще си спомням с великолепната сцена фокусирана върху Мурат. Спомняте си нали… Очите на Аси следяха ръцете на Демир, разигра се майсторско "купуване на булчинска рокля". И върху тениската, която беше облякъл, имаше подобна апликация. Тя ми напомни за детайлите на онази сцена. Очевидно е, че днес, когато е правил избор из чекмеджето си, шансът е бил на страната на феновете на Демир.
Този ден няма да свърши… но вече трябва да приключа разказа си. Надявайки се на нови срещи, още веднъж желаейки му всичко хубаво, пътят да му е отворен, слагам точка.

Благодаря за превода![/i]
http://my-asiclub.com/viewtopic.php?f=5&t=113&sid=a81ccd … 1c&start=1200

Хубав финал направиха, хареса ми развитието  Елиф/ Йомер.
Режисьорът е с позитивни мисли, не е като да е с  въображението и мисленето на познатото  ни лудо семейство

 Двойките дето трябваше да се съберат се събраха, забреминиха ги партньорките успешно   Всеки постигна целите си.Не ми хареса обаче завършека за Фатих и Хю. Арда от състрадание в момент на много лично щастие се смили над сериен убиец,макар и осъзнал се. Фатих колкото и да е действал под давлението на Тайяр не е невинен,след толкова убийства и други тежки престъпления.Тук сценаристите са го ударили на състрадание, а заслужава ли си, само защото иска да изживее бащинството си.
Не съм съгласна как отредиха и съдбата на Хю. Наказаха  неговата майка. Остана като камък да тежи на семейството , най-вече на майка си.С какво го заслужи тази жена ,или пък децата му.Тежко е да си болен неизличимо при това, но още по-тежко е да гледаш собственото си дете приковано на легло  от алчност. Сгреши един път, втори път, осъзна се за третия път и пак продължи с мръсотиите , до последно причиняваше болка на най-близките хора. Вярно, че спаси брат си, сякаш малка компенсация след цялата помия която изля върху Йомер, но това не е повод да го остави съдбата/сценариста жив при положение, че е виновен за няколко отнети живота. Е тук се приложи малко нравоучение. няколко пъти подчертаха доживотната присъда като предимство пред смъртната, защото само всевишния разполага с живота на хората.

Елиф и Йомер ,намериха се най -накрая щастливи, освободени от ,,външна намеса,, Тайяр, лелята хората които стояха между тях си отидоха, но Елиф не усети радост.Тръгна да търси причината и я намери в професията на Йомер. Е това най-ме подразни. След всичко което разбра за Йомер, минало и настояще не разбра едно Йомер живее за да работи.Той не е просто полицай, той  живее за да е полицай.Такъв го срещна, такъв беше до като преживяха безброй трудни моменти, такъв се вижда и самия той за в бъдеще.  Как и хрумна да го принуждава да сменя професията си,та това да не е детска игра. Искала да го предпази,да го съхрани за да са щастливи, един вид да го остави за себе си. Безумие от любов може би, но не го приемам. Ама той не е порцеланова кукла или едно от нейните бижута.Всеки се реализира в своята професия, всеки е щастлив  това което упражнява, и всяка професия може да изпепели човек, така че да го отдалечи от близките си.Но за това са близките , да застанат в подобен момент до проблемите заедно, ако не да ги решат то да се подкрепят, да споделят заедно. Хубавото е, че накрая двамата се намериха и тръгнаха отново заедно срещу неправдата,това ми хареса повече от гледането в очите или пък целувките по челото.

Развитие претърпя и Аслъ, много добро при това.С нейните проблеми ще се занимае новата любов.
Най за съжаление от трите сестри е Нилюфер.Тя промени един престъпник, ама сигурно ли е това не зная,но съсипа живота си.Нейният образ е най-реален,какво може да направи едно младо момиче с живота си когато разума го няма. Любов ли е или лудост,мисля ,че при нея двете понятия се преплитат. В затвора беше осъзната и мислех,че след разговора с  Фатих,ще приключи. И какво от това обаче,тя продължи с неразумното си поведение, от любов. Не искам никоя жена да има подобна съдба, когато се говореше с нея, тя слушаше с инстинктите си. Създаде безброй проблеми и въпреки това се чувстваше не оценена и неразбрана ,не обичана, синдрома на разглезено богато момиче, накрая осъзна истината, но беше късно, много късно. Вече е бременна ,значи всичко, друг изход няма, освен да ражда,пък кой е бащата  няма значение. Не го разбирам подобно мислене,чуждо ми е.

Е имам и още впечатления от сериала. Колкото и пропуски или недомислици да има, /в кой ли сериал ги няма/ повдига интересни въпроси, за мъжа ,за жената, за семейството и професията, за морала и етиката в едно общество.

Когато Тайяр беше в съда отговорите му бяха ,,уникални,, Нищо не е направил човека,той на мравката път правел, създадал благотворителна организация, помагал на хората,дрън дрън, същинска вода не напита. Много хубав образ направи Еркан Джан с Тайяр, арогантен,лишен от човешки чувства мъж внедрил се в изпълнителната власт на държавата до  такава степен, че е способен да предизвиква сътресения и събития на ниво държавна администрация, съд,прокуратура ,полиция.

Защо ли ми напомня на нещо което се случва и у нас, ама не в сериал,/ по мащаб на производство на  сериали едва ли можем да се сравняваме със съседите /, а в реала,  в живота ни