Булката, Кармата и Пътеките - букет от индийски традиции ~Тема 17

Lora-DI,аз също се разочаровах от индийците.

Преди да почна да гледам Булката /в началото се загледах точно от културен интерес/, свързвах тази страна с извисена духовност, будизъм /във по-философско-религиозен начин/, ашрами, йога /пак заедно с философията/, култура, традиции... Даже преди това правехме някакви планове за екскурзия до там /не сме се отказали, но сумата си е значителна/.... Но, гледайки все повече и повече, четейки постовете на Бандитка /не само тук/, започнах да изпитвам много раздвоени чувства... Знам, че един филм не може да обхване целия спектър на индийското общество, знам, че всичко изброено от мен съществувава в реалния свят някъде си и при някои, но, може би основното, което ме разочарова конкретно за селата е тази безумна ограниченост, липсата на права за жените /по принцип не съм феминистка/, по-скоро всичките тези ограничения.... За мен те са като деца - живеят си в някакъв техен си свят - богове, богини, празници, фестивали... малко свобода за жените...  Невежеството, ограниченията, закостенелия мироглед, направо ме взривяват.... Знам, че и да прочета 100 книги, и да отида на екскурзия, няма да мога да разбера /или да ми хареса/ този начин на живот.

И моята представа за Индия беше романтично-идилична. Преди години много харесвах индийските филми, които даваха по кината. Всичко в тях беше толкова красиво с много песни и танци. Покрай новите индийски сериали се хванах да прочета каквото намеря за Индия. Попаднах и на описнията на Бандит Куин, а и на разни статии в нета. За съжаление розовите очила се счупиха. Това не ми пречи да харесвам сериалите и да ми е интересно да ги гледам, но вече не така както преди. Ето този филм можете да видите, ако искате малко реализъм за индийската история през 40-те години на миналият век. Според създателите му от тогава нещата не са се променили особено.

На мен пък все така продължава да ми е интересна Индия и традициите и. И да, аз също се разочаровам от много неща, които на моменти ми идват в повече, но пък като се замисля от друга страна, навсякъде си има някакви религии, различни традиции и обичаи.

 Дори тук в България, преди време също животът е бил доста различен от сега. Естествено не като в Индия, но това, че повечето хора са живеели при свекъри и са слугували, че са се примирявали с много неща, имало е известни ограничения във всичко. Това са ми го разказвали моите близки.
Даже съм чувала, че на някой религията не им позволявали телевизия да гледат и това съвсем сигурно. Мисля, че при някой Евангелисти, които не ходят в църкви, а се събирали по между си.
Даже са ги коментирали, че не си купуват телевизори, а ходят примерно при съседите да гледат новини, филми и Т.Н. Задължавали са ги да носят забрадки на главите си и не са им позволявали да пият и да пушат, както да носят гривни, гердани, обици. Носели са единствено криейки се някой от събиращите се с тях да не ги види.

 От игралните филми, които гледах преди години и от песните имах някаква съвсем различна представа. Представа за някакъв спокоен свят, където може би щях да се чувствам отлично. Не разбирах нито тогава, нито сега какво ме привлича толкова силно към Индия. Сега като се заслушам в старите им песни отново си представям същото нещо, но вече гледайки всичките сериали, знаейки за всичките традиции и като цяло за начина на живот ми става криво. Не ми се иска да е такава Индия. В някаква степен ми се иска да съм част от това общество. Едно нещо обаче много ми харесва. Това, че поне от сериалите и най-вече булката ми прави впечатление, че семействата им са много сплотени. Стане ли нещо винаги сватове, близки, веднага се притичат най малкото за да окажат подкрепа на семейството. Нещо, което тук липсва и на мен също много ми липсва. Много ми се искаше и при нас да е така. Няма да си простя обаче, ако през живота си не успея поне за малко да посетя Индия. Не мисля, че е толкова невъзможно. Все трябва да има начин да се случи и аз не бива в никакъв случай да го изпусна.

Все пак си е доста голямо предизвикателство да се свикне с тамошния начин на живот., но със сигурност си има и хубави страни.

Разказите на Бандитка винаги са ми били интересни. Поне тогава за известно време виртуално се пренасям там.

Отдавна го забелязах, особено в стаята на самата Калиани, и го отнесох към пазенето на мебели като спомени, но не знам за какво. Или може би те не смятат за логично да купуват нещо ново, като старото още функционира... Явно не им присъщо да сменяват мебелировката. Пазят старите мебели и после при нужда ги изваждат.

Много идеалистична представа имате за Индия, така ми се струва. Аз не съм ходила, но и грам желание нямам. Не ми понасят жегата и тълпите. И аз започнах много да харесвам цветните им дрехи, иска ми се и в нашето ежедневие да има повече цвят. Иначе сериалите са пълни фантасмагории, Ананди, според мен е невъзможно да съществува такава, каквато я описва сериала. И Гаурито също. В едно патриарлахло общество, жената да се обяснява как сама щала да вземе решение дали да задържи бебето е невъзможно.

Според мен филма е с, хм, леко рекламна цел, така да се каже
Опитват се леееекичко да въздействат на самите индийци за някои неща. Други няма да ги покажат никога във филм, макар да са част от живота им. Аз си го гледам и се забавлявам. Като детски филм ми е. Много са забавни  и цветни.

О, аз да си призная нямах почти никаква представа за живота в Индия, просто малко "нахвърляна" информация в главата ми - сари, Махатма Ганди, Индира Ганди, красиви танци, един артист от времето на баба ми - Радж Капур /?/ През годините тази информация мъничко нарастна, но пак не беше задълбочена, просто се добавиха нови думички - будизъм, ашрами, някой друг бог, касти, индийска кухня, Боливуд Но, нищо за реалния живот и нрави.... Затова се и загледах в Булката...

Разбира се, че филмът е образователен за тях и има скрити и не толкова скрити послания - против ранните бракове, за правата на жените.... Същевременно е пълен и с много наивитет, героите ми идват много схематични, характерите опростени, ситуациите измислени за целите на филма... Но, поне има колоритност - дрехи, бижута... а, и прибавих нова думичка - джелеби, хахах

Според мен дори и нещата, случващи се в булката да са истина, в самия сериал са доста преиграни. Аз съм напълно склонна да вярвам, че биха могли да съществуват такива неща. Въпросът е, че в сериала не ги правят както биха били в действителност.

Примерно да вземем случката с Ананди и Джаго. Мисля, че в реалния живот, дори и Джаго да е такъв, свекърите нямаше да приберат Ананди в дома си, а него да го изхвърлят и да се отрекат от него. По скоро въпреки всичко биха обвинили Ананди, че не е била достатъчно добра съпруга и именно затова синът им е прибягнал към друго момиче. Може би затова сериала на моменти изглежда малко измислен. Някак не се връзва Ананди да е толкова добра, въпреки всичко да слугува на Джаго и любовницата му, а свекърите да не са съгласни. По скоро те би трябвало да искат това от нея. В някой случай като например това, което ще се случи по нататък с Пули, показват нещата по-реално, а в някой случаи доста се преиграва. Бандитка може това да го разясни, дали в действителност ако се случи такова нещо, родителите на момчето са склонни да се отрекат от него и да защитят снаха си. Може пък аз да греша, замислих се и ми стана интересно.

Мебелите са стари, защото сигурно бая сериали са видяли. Или са в истинско село и като в турските сериали са наели местна къща, в която само снимат и няма да си правят труда да сменят мебелите на хората или са в Боливуд и като декор се ползват не само от този сериал. 

За мен Индия е една много далечна приказка. Не намирам нищо общо между нас и тях. Честно казано не ми харесват нито дрехите им, нито обичаите и разбиранията. За мен все едно са на друга планета.
Такива действителни случки като тази, разказана от Lora-Di направо ме плашат.
Не ги разбирам и си мисля, че никога няма да ги разбера. Интересно ми е да чета и гледам различни истории за живота на хората, живеещи там, но нямам никакво желание да отида в Индия.

Хм, аз пък мисля, че с индийците си приличаме, дори много, за добро или лошо. Както и Бубето беше писала, точно това отношение към индийските снахи никак не ни е било чуждо и в БГ. Просто сме едни 50-60 години напред, нищо повече.
Такива истории съм слушала за свекърви, че косите да ти се изправят, включително и няколко "по-безобидни" от собствената ми майка.
За децата-момчета при много българи проблемът си остава и до ден днешен. Самата аз в деня, в който разбрах от лекарите, че ще родя момиче, знаете ли какви коментари получих от роднини - "Мъжът ти какво мисли?" или "Ееее нищо, да е живо и здраво".
За бижутата - и у нас който е могъл, се е кипрел колкото може. Просто сме били много беден народ и да се покажеш със златните накити или пък да завещаеш златна пендара на внуците си е било чест.
И това са само някои от приликите, за които се сещам на прима виста. Просто сме се повлияли от запада (което в един друг смисъл изобщо не е нещо добро) и някои "традиции" са изгубили важното си значение, това е.

И аз от майка си знам много ужасни преживяни случки на времето с нейната свекърва. Тя така или иначе си съществува, та не ми е трудно да повярвам. До ден днешен не се е променила, но се промениха обстоятелствата. Иначе и тогава с многото ни роднини всички сме живели на едно място и са се хранили всички заедно, но тогава аз тъкмо съм се родила затова не ги помня тия моменти. Даже когато майка ми си е вкъщи и се загледа в булката много често ми казва да не се чудя, защото почти същата Калиани е била в лицето на баба ми. Хубавото е, че Калинка поне става добра както се вижда по-нататък.

Заа свекървите е друга тема  Не съм чула обаче преди 50-60 години да са убивали бебета момиченца.

И като съм се разписала, да изразя и аз неприязън към онова безгръбначно Ичха. Само като и видя нещастния поглед и сменям канала.

Ей, ставало нещо и от д-р Джагат, пълни ми душата! А стреснатият и злобен поглед на Гаури е достоен да се конкурира с любимите ми погледи на Гена! 

Да бе, да не повярва човек. Той можел и да се държи като мъж. Струва ми се, че в понеделник нищо няма да разбера от серията. Поне така подразбрах като показаха какво ще става.