Доколко имаме право да се караме на чуждо дете?

Ами ако блея баирите, докато детето ми застрашава физически други деца, представям си го.   Аз съм от хората, които никога не търсят вината у другия.  

Ооо,онзи ден такъв скандал спретнах на едно 10 годишно хлапе,че чак татко му онемя..
Ми идва от съседния блок,да играе пред нашия вход..Добре,лошо няма..Колкото повече,толкова повече..
Ама все го чувам,че се дразни със сина ми,моя реве..Тва е от около месец,а аз не слизам долу,щото синковеца е на 8 вече..Искам сам,пък и е пред входа..Обаче в петък вечерта чувам яко викане,бой крясъци..Показвам се и чувам как сина ми му казва"не ми разпилявай картите"(играят на уно),обаче онова дете ги рита..Моя пак,онова пак рита и ги хвърля..И се сбиха..Ама всичко като за секунди стана..Докато моя милост се намъдрува да слизам ли или не,гледам моя взе един камък и го метна по другото дете..И онова като откачи съвсем,като се разкрещя"Осиновен нещастник,кретен,малоумник,осиновен тъпанар,осиновен кретен"..и прочее наблягайки на думата"осиновен"..
И тука вече звярът в мен се пробуди..Обаче докато сляза,таткото на детето пристигнал(чул и той ревовете)..
Та слизам,онова се държи театрално за ръката,таткото готов за бой и ми се нахвърля..
Е,казвам ви така откачих,не знам кво крещях и виках,ама след 5 минути ми се извиняваше и се опитваше да успокои положението..Особено като попитах,защо разпространява клюки за детето ми и,че мисля,да се обърна към адвокат.Няма как неговият 10 годишен син да знае,дали моят е осиновен или не,викам това е само ваша работа..Вие сте наговорили на детето си такива приказки..И оня като се спече,уплаши се..
А детето му се оправда,че се било много ядосало,защото моя хубавец му метнал камък..
Ами викам,той е 2 години по-малък от теб,ти му разпиляваше картите,той няколко пъти те помоли да не го правиш..А ма аз на шега..Е ква шега,викам,когато някой плаче и те моли,това е издевателство,не шега..

Та така..Наврях ги на кучето в ауспуха,гледам детето не идва да играе повече,което е тъпо..Можеше да се извини и просто да играят като деца..

А ти защо чака да стане белята, а не се скара на сина си преди да бутне бебето? М?

След като не си го направила, аз пък съм в пълното право да се скарам на детето ти и на теб.

А пък за плясването през ръцете - ще го плесна и два пъти, ако си го е заслужило. Намесвай се овреме и никой няма да се кара на отрочето ти.

Змия, явно си готова да плеснеш чуждо дете, а готова ли си да си отнесеш боя за това? Защото има много хора, на които ако им плеснеш детето веднъж за второто плясване вече ще си на земята.

В случая с 4-годишото вина имат и двете майки - и тази с катерещото се по стола дете, доколкото стол не е място за катерене и майката на едногодишното, което го оставя на произвола на непознати наоколо.

Като сме тръгнали да разказваме случки. Вчера в парка тълпа 3-4 годишни пищяха около моята пейка (не на тази на родителите си) и гонеха сапунени балони. Потърпях ги, потърпях ги, а и родителите им бяха в близост, но си казах - много важно, парк е, нищо, че не мога да си чуя мислите. Обаче в един момент пометоха едно фърфалаче. Което ме учуди искрено обаче беше, че родителите наоколо им се скараха, но не помогнаха на проснатото по гръб дете. Майката на въпросното и тя беше сравнително далече. И кой, кой - само аз тръгнах да помагам.

Да, готова съм, но този, който ме свали на земята, ще си го отнесе после много сериозно.

А за болднатото си абсолютно права.

И реално ти си предизвикала нокаута си, нали така.

Вижте, не зная колко сте или не сте агресивни, но днес гледах, че още не са хванали убиецът на онзи човек от строящата се магистрала. Вярвам, и жертва, и убиец, и другите свидетели и участници онази сутрин не са станали с мисълта, че ще опукат по-късно през деня на някого шамарите и това ще доведе до такива ужасни последствия.

Така както вие имате дързостта да дръпнете нечие ухо, така други имат дързостта да дръпнат спусъка.

Физическото насилие е абсолютен признак на безсилие. Който бие, той няма друг начин да се справи.

Аз не бих нарекла плясването през ръката бой.
Шамарът през лицето е бой, но това не бих направила.

И хайде да не изпадаме в детайлите на превишаването на пределите на неизбежната отбрана.

А пък сравняването на плясване на ръка на дете е несравнимо с убийство посредством удар с камък в главата. И е проява на лош вкус.

А днес в Декатлон се нагледах на малоумни родители. Това, че от магазина са дали  възможност децата им да ползват тротинетки, не означава, че трябва да летят като бесни из магазина, а родителите да стоят безучастно отстрани. И накрая една такава коза искаше да мине пред цялата дълга опашка на касата, защото имала да плаща само две води за великите й наследници.

Всичките проблеми идват от лошото възпитание, което родителите дават на децата си.

И което лошо възпитание външен, еднократно появяващ се в живота на семейството човек, не може да промени.

Е виж в твоя случай ок, а пък и децата са големи вече. Ще те разбере,  но как може така да обиждат "осиновен" ужас.

Ами по тази логика, какво прави едногодишно катерещо се на стол при деца над 3? Къде е другата майка в случая. Все някой друг ще е виновен. Като моя син беше на 1, и искаше да ходи при батковците,  аз бях с него, защото не очаквах че повечето деца, ще пазят други деца и т.н.
Ами пляскай, викай,  една такава истерична майка, си изяде шамарите от друга, никой няма право да бие чуждо дете. Но боя, явно възпитава. А как ли  тогава биете вашите си деца, щом и на други посягате.

Нали твоят син се катереше по стола? И защо изобщо го прави? А ти защо не му правиш забележка?

Или се оплете сама в думите си?

Аз също смятам, че физическото насилие е безсилие, но когато става дума за безопасността на дете/деца, независимо мои или чужди, не искам да губя време да ораторствам. 

Удряне на чуждо дете, било то и "плясване през ръцете" си е прекрачване на всякакви граници. Детето си е дете, ще му се направи забележка, ще се обясни, но чужд родител да посяга - НЕ.
А за случката с камъка. Не е редно по-голямо дете да издевателства с такива думи и грубо отношение. Но надявам се си обяснила и ти на твоя син как хвърлянето на камък е нещо, което е изключително опасно и каквото и да става, до подобна защита не бива да прибягва. Едва ли е готов емоционално да се справи с вината за извадено око или сериозен удар в главата на друго дете. Преди 3 години 13 годишно момче почина от удар с камък в детски спор. 

Категорично не бих крещяла или посягала физически на чуждо дете, но някой път мамините златни имат нужда от забележка, особено ако мама и тате пропускат да я направят. В нашето паркче сложиха еко тоалетна. Не предполагах, че това ще е такова знаменито събитие за хлапетата. На всеки 5-10 минути пристига тупуркайки орда дребосъци и започват бутане и дърпане на вратата, думкане с юмруци и ритници. Все едно деца от Африка виждат автомобил за пръв път. Това на 5 метра от пейките на мамите, бабите, татетата и подобни роднини. Наложи се на няколко пъти да стана, да отида при маломерните хуни и да им обясня, че ако счупят тоалетната, родителите им ще трябва да я платят.

Прекрачването на границите е субективно понятие и утре може да се окажете с овикано, а защо не и с нашамарено дете, защото е решило да тича около нечие друго дете, или да кара колело до спящо в количката си бебе, или, или.