никога не ми е досадно ако детенце дойде на моята маса - дали да поговори с моето или ако съм сама да се закачи с мен - колкото и да съм ангажирана винаги с моето дете , никога не съм си казала : "уууффф това дете какво е дошло тука да ми говори" - радвам се, че си контактуват с мен, радвам се ако виждам деца изобщо около себе си от колкото и да съм изморена и да не искам да контактувам.
- Публикувана: 3 юни 2015, 20:19 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2015, 12:55 ч.
Дискриминация към децата и родителите им или не?
Това е чудесно, но защо реши, че точно това, което харесваш ти, е и трябва да бъде обществена норма? Аз, например, много обичам да си качвам краката на бюрото докато пиша, но съм далеч от мисълта да го провъзглася за обществена норма, че и да се възмутя как така останалите не го приемат.
..........
Не знам дали хората имат представа колко тегава е процедурата да се докаже дискриминацията и колко пъти системата е била на път да откаже жалващия се.
Не знам дали хората имат представа колко тегава е процедурата да се докаже дискриминацията и колко пъти системата е била на път да откаже жалващия се.
Което не мисля, че е справедливо за собствениците. Поне не в България. С тези малки обороти, не мога да си представя как една малка книжарничка ще си позволи условия за колички, но явно трябва...
В периода, в който сме "майки с малки деца" сме с известни деформации... Мислим си, че сме направили лична услуга на всеки срещнат, с това че сме създали дете и че всеки е длъжен да се съобразява с нас и то с усмивка и по възможност с поклон...
Аз съм се кръстила като гледах - майка бута количка на ул. Дойран на 1 метър от тротоара през зимата при снеговалеж и хлъзгав асфалт. Дори и с 40км/ч някой може да се затрудни да спре, но тя е явно над тези неща. Днес сутринта на Красно село една девойка буташе количка по средата на улицата и едновременно късаше залци от нещо в хартия и хранеше детето... е, с такава омраза ме погледнна че се движа по "нейната" улица с кола...
Когато бях "от другата страна" не съм имала проблеми с изключение на една бременна... Синът ми беше болен, чакахме маса време пред лекарски кабинет и тя ни пререди... гък не казах, но ми стана криво, можеше да почака...
За темата - за мен случая не е дискриминация, поне не би трябвало да бъде. И тези млади родители на които това сега не им харесва, след 20 години ще мислят точно обратно. Сега никой не може да ги убеди в това, но всички сме минали оттам, знаем... Аз лично предпочитам заведение без тичащи и викащи деца.
По принцип не скърцам със зъби на детето на никой, не мисля, че ще дам възможност някой да скръцне със зъби на моето ! Децата тичат, играят, гонят се - не им е основна цел в живота да стоят като наказани на масата и да се държат като възрастни. Или не?
и с теб може да проведем няколко часов словесен разговор (на високо , разбира се). все пак не се намирам на някаква писта , където всеки може да си търчи на воля или пък на стадион , където всеки вика.
Хаха - на теб не трябва да ти се опонира Бонго - виж какво стана като те цитирах и си казах мнението...
Ще си поспорим какъв е проблема - и съвсем културно мога...даже ! Но скърцане на зъби , китки, очи на моето дете в мое присъствие не толерирам ! Всеки да си гледа своето си дете и ако нарушавам толкова обществения ред аз самата ще понеса последствията както му е ред. Саморазправа с мен - не с детето ! Нали тука се коментира, че родителите били виновни ако вилнеело детето, а на детето ще се скърца...скръцни ми на мен щом ти се скърца толкова пък....
От тази тема излезе, че своеволията, които аз позволявам са напълно неприемливи за деца, но е по-приемливо някой да ти го спъне за да падне то по лице - това остана незабелязано.
Напълно резонно да си мълчиш ако седнеш в заведение, където не че децата са нежелани, но трябва да седят като мумии ако може да не дишат за да не пречат на възрастните да си хапнат порядъчно и да не ги изнервят с игрите си около тях.
А заведенията са пълни с нервни , недоволни от храненето високо говорещи или пияни пълнолетни граждани, които стига да правят оборот са си ок там - макар и да чупят чаши и да се държат вулгарно с персонала понякога !
Не са наред нещата - може и да е в моя телевизор....кажи ти Бонго
Не е нормално детето да тича? Съвсем нормално е, ако обстановката го позволява. Не е нормално детето да заговаря непознати? Не е безопасно.
Да разваля романтичната вечеря на какичката?
Аз съм възпитала моето си дете да поздравява дори и непознати, когато се разминава с тях или когато реши, че така иска не го спирам ! Не знам на коя какичка ще стане неприятно ако детенце и каже , че е красива
С едно изречение няма да я развали. Но ако реши да изнася "рецитал", това е съвсем друг въпрос. Защо гледате тоооолкова негативно на тези деца все едно всичко , което правят е с цел да нарушат нечие спокойствие? Е, това могат да го постигнат и без да са си го поставили за цел. Достатъчно е възрастният с тях да счита, че всички са длъжни да харесват отрочето му.. Някой каза - "то е дете" и да на децата не са чужди белите, тичането, игрите, смеха, капризите. Разбира се - на подходящите за целта места.
Аз не знам кой как възприема чуждите деца, но никога не ми е досадно ако детенце дойде на моята маса - дали да поговори с моето или ако съм сама да се закачи с мен - колкото и да съм ангажирана винаги с моето дете , никога не съм си казала : "уууффф това дете какво е дошло тука да ми говори" - радвам се, че си контактуват с мен, радвам се ако виждам деца изобщо около себе си от колкото и да съм изморена и да не искам да контактувам.
Браво на теб. А на мен, когато целенасочено съм избрала място, неподходящо за деца, ми е доста досадно. Считаш ли твоята преценка за норма? Ако е така, то мога ли да аз преценя, че мога да изгоня всеки, който ми досажда?
Детето ми е това, което не обича детските кътове , не защото не е контактен, напротив , а по някаква негова си причина. Предпочита да поиграе с някое приятелче, което познава или на някоя детска площадка на топка, на нещо.
Аз по тези всичките удивления си извадих извода, че явно разговарям с хора, чиито деца седнат ли в заведения млъкват веднага, не мърдат, нямат претенции за храната, не проявяват капризи и изобщо образцови деца !
Сигурно има такива, но моето въобще не е от тях, особено откакто тръгна на градина. Затова избирам места, подходящи за такова дете. Все пак, моите права свършват там, където започват чуждите.
Радвам се ако е така и по този начин го разбирате възпитанието вие
За мен моето дете е добро, но не най-доброто - радвам се, че е дете, което се чувства сбободно да казва това, което мисли и да не се чувства ограничено - но е едно от малкото деца, които съм виждала да поздравява за добър ден с усмивка непознати и да се извинява, когато сбърка или причини неудобство на някои.
Всяко дете за родителя си е най-прекрасното, но не мога да се съглася с това, че тичането , глъчта , играта и закачките не са нещо нормално за децата....в каквато и да е среда !
Има много места и ситуации, при които виковете, тичането и игрите не са подходящи. Възпитанието не започва след първите 7 години.
Да разваля романтичната вечеря на какичката?
Аз съм възпитала моето си дете да поздравява дори и непознати, когато се разминава с тях или когато реши, че така иска не го спирам ! Не знам на коя какичка ще стане неприятно ако детенце и каже , че е красива
С едно изречение няма да я развали. Но ако реши да изнася "рецитал", това е съвсем друг въпрос. Защо гледате тоооолкова негативно на тези деца все едно всичко , което правят е с цел да нарушат нечие спокойствие? Е, това могат да го постигнат и без да са си го поставили за цел. Достатъчно е възрастният с тях да счита, че всички са длъжни да харесват отрочето му.. Някой каза - "то е дете" и да на децата не са чужди белите, тичането, игрите, смеха, капризите. Разбира се - на подходящите за целта места.Аз не знам кой как възприема чуждите деца, но никога не ми е досадно ако детенце дойде на моята маса - дали да поговори с моето или ако съм сама да се закачи с мен - колкото и да съм ангажирана винаги с моето дете , никога не съм си казала : "уууффф това дете какво е дошло тука да ми говори" - радвам се, че си контактуват с мен, радвам се ако виждам деца изобщо около себе си от колкото и да съм изморена и да не искам да контактувам.
Браво на теб. А на мен, когато целенасочено съм избрала място, неподходящо за деца, ми е доста досадно. Считаш ли твоята преценка за норма? Ако е така, то мога ли да аз преценя, че мога да изгоня всеки, който ми досажда?
Детето ми е това, което не обича детските кътове , не защото не е контактен, напротив , а по някаква негова си причина. Предпочита да поиграе с някое приятелче, което познава или на някоя детска площадка на топка, на нещо.
Аз по тези всичките удивления си извадих извода, че явно разговарям с хора, чиито деца седнат ли в заведения млъкват веднага, не мърдат, нямат претенции за храната, не проявяват капризи и изобщо образцови деца !
Сигурно има такива, но моето въобще не е от тях, особено откакто тръгна на градина. Затова избирам места, подходящи за такова дете. Все пак, моите права свършват там, където започват чуждите.
Радвам се ако е така и по този начин го разбирате възпитанието вие
За мен моето дете е добро, но не най-доброто - радвам се, че е дете, което се чувства сбободно да казва това, което мисли и да не се чувства ограничено - но е едно от малкото деца, които съм виждала да поздравява за добър ден с усмивка непознати и да се извинява, когато сбърка или причини неудобство на някои.
Всяко дете за родителя си е най-прекрасното, но не мога да се съглася с това, че тичането , глъчта , играта и закачките не са нещо нормално за децата....в каквато и да е среда !
Има много места и ситуации, при които виковете, тичането и игрите не са подходящи. Възпитанието не започва след първите 7 години.
28 страници по-късно боксуваме на същото място.
Линдичка, това, че ти мислиш твоето дете за възпитано, може да се тълкува точно като "вилнеенето", за което пишеш. Според теб то е възпитано, според други не точно.
То е ясно, че хората не са прибегнали до надписа заради детето на някоя съфорумка. Писали са за ничиите деца сигурно
Добавям.Не разбирам хората, които ходят на кръчма и очакват там да има делегации от научни конференции, които са седнали да си разменят контактите. Да, в кръчмите има пияни, в заведенията с детски кътове има играещи деца. О чудо!
Линдичка, това, че ти мислиш твоето дете за възпитано, може да се тълкува точно като "вилнеенето", за което пишеш. Според теб то е възпитано, според други не точно.
То е ясно, че хората не са прибегнали до надписа заради детето на някоя съфорумка. Писали са за ничиите деца сигурно
Добавям.Не разбирам хората, които ходят на кръчма и очакват там да има делегации от научни конференции, които са седнали да си разменят контактите. Да, в кръчмите има пияни, в заведенията с детски кътове има играещи деца. О чудо!
Не е нормално детето да тича? Съвсем нормално е, ако обстановката го позволява. Не е нормално детето да заговаря непознати? Не е безопасно.
Да разваля романтичната вечеря на какичката?
Аз съм възпитала моето си дете да поздравява дори и непознати, когато се разминава с тях или когато реши, че така иска не го спирам ! Не знам на коя какичка ще стане неприятно ако детенце и каже , че е красива С едно изречение няма да я развали. Но ако реши да изнася "рецитал", това е съвсем друг въпрос. Защо гледате тоооолкова негативно на тези деца все едно всичко , което правят е с цел да нарушат нечие спокойствие? Е, това могат да го постигнат и без да са си го поставили за цел. Достатъчно е възрастният с тях да счита, че всички са длъжни да харесват отрочето му.. Някой каза - "то е дете" и да на децата не са чужди белите, тичането, игрите, смеха, капризите. Разбира се - на подходящите за целта места.
Аз не знам кой как възприема чуждите деца, но никога не ми е досадно ако детенце дойде на моята маса - дали да поговори с моето или ако съм сама да се закачи с мен - колкото и да съм ангажирана винаги с моето дете , никога не съм си казала : "уууффф това дете какво е дошло тука да ми говори" - радвам се, че си контактуват с мен, радвам се ако виждам деца изобщо около себе си от колкото и да съм изморена и да не искам да контактувам.
Браво на теб. А на мен, когато целенасочено съм избрала място, неподходящо за деца, ми е доста досадно. Считаш ли твоята преценка за норма? Ако е така, то мога ли да аз преценя, че мога да изгоня всеки, който ми досажда?
Детето ми е това, което не обича детските кътове , не защото не е контактен, напротив , а по някаква негова си причина. Предпочита да поиграе с някое приятелче, което познава или на някоя детска площадка на топка, на нещо.
Аз по тези всичките удивления си извадих извода, че явно разговарям с хора, чиито деца седнат ли в заведения млъкват веднага, не мърдат, нямат претенции за храната, не проявяват капризи и изобщо образцови деца !
Сигурно има такива, но моето въобще не е от тях, особено откакто тръгна на градина. Затова избирам места, подходящи за такова дете. Все пак, моите права свършват там, където започват чуждите.
Радвам се ако е така и по този начин го разбирате възпитанието вие
За мен моето дете е добро, но не най-доброто - радвам се, че е дете, което се чувства сбободно да казва това, което мисли и да не се чувства ограничено - но е едно от малкото деца, които съм виждала да поздравява за добър ден с усмивка непознати и да се извинява, когато сбърка или причини неудобство на някои.
Всяко дете за родителя си е най-прекрасното, но не мога да се съглася с това, че тичането , глъчта , играта и закачките не са нещо нормално за децата....в каквато и да е среда !
Има много места и ситуации, при които виковете, тичането и игрите не са подходящи. Възпитанието не започва след първите 7 години.
Да разваля романтичната вечеря на какичката?
Аз съм възпитала моето си дете да поздравява дори и непознати, когато се разминава с тях или когато реши, че така иска не го спирам ! Не знам на коя какичка ще стане неприятно ако детенце и каже , че е красива
С едно изречение няма да я развали. Но ако реши да изнася "рецитал", това е съвсем друг въпрос. Защо гледате тоооолкова негативно на тези деца все едно всичко , което правят е с цел да нарушат нечие спокойствие? Е, това могат да го постигнат и без да са си го поставили за цел. Достатъчно е възрастният с тях да счита, че всички са длъжни да харесват отрочето му.. Някой каза - "то е дете" и да на децата не са чужди белите, тичането, игрите, смеха, капризите. Разбира се - на подходящите за целта места.Аз не знам кой как възприема чуждите деца, но никога не ми е досадно ако детенце дойде на моята маса - дали да поговори с моето или ако съм сама да се закачи с мен - колкото и да съм ангажирана винаги с моето дете , никога не съм си казала : "уууффф това дете какво е дошло тука да ми говори" - радвам се, че си контактуват с мен, радвам се ако виждам деца изобщо около себе си от колкото и да съм изморена и да не искам да контактувам.
Браво на теб. А на мен, когато целенасочено съм избрала място, неподходящо за деца, ми е доста досадно. Считаш ли твоята преценка за норма? Ако е така, то мога ли да аз преценя, че мога да изгоня всеки, който ми досажда?
Детето ми е това, което не обича детските кътове , не защото не е контактен, напротив , а по някаква негова си причина. Предпочита да поиграе с някое приятелче, което познава или на някоя детска площадка на топка, на нещо.
Аз по тези всичките удивления си извадих извода, че явно разговарям с хора, чиито деца седнат ли в заведения млъкват веднага, не мърдат, нямат претенции за храната, не проявяват капризи и изобщо образцови деца !
Сигурно има такива, но моето въобще не е от тях, особено откакто тръгна на градина. Затова избирам места, подходящи за такова дете. Все пак, моите права свършват там, където започват чуждите.
Радвам се ако е така и по този начин го разбирате възпитанието вие
За мен моето дете е добро, но не най-доброто - радвам се, че е дете, което се чувства сбободно да казва това, което мисли и да не се чувства ограничено - но е едно от малкото деца, които съм виждала да поздравява за добър ден с усмивка непознати и да се извинява, когато сбърка или причини неудобство на някои.
Всяко дете за родителя си е най-прекрасното, но не мога да се съглася с това, че тичането , глъчта , играта и закачките не са нещо нормално за децата....в каквато и да е среда !
Има много места и ситуации, при които виковете, тичането и игрите не са подходящи. Възпитанието не започва след първите 7 години.
Ех, че много правилаааааа ! Не може тук, не е подходящо там, недей, че ще се разсърди тази кака, не пипай тук, че може да падне това нещо, не се смей, че може да е неприятно, на чичкото отсреща, не тичай там, защото може да е опасно за здравето ти , не се върти тук, няма да ходим там....
Екстра...стрес от малки. За вас възпитание за мен изтезание !
Не казвам, че аз съм права, но пък не мога да ви кажа, че ви разбирам !
Линдичка, ти сериозно и си мислиш, че детето ти е радост за околните и всички са длъжни да му се умиляват? 
Реално погледнато никой не отразява чуждо дете, освен ако не му досажда и то по начин, по който да отстрани дразнителя. Вече самото отстраняване на мамино златно детенце зависи пак от умствения багаж - един ще направи скандал, друг ще омърмори невъзпитаното дете, трети като мен например изобщо няма да отрази дразнителчето.
Е, ако е настоятелно на висок глас ще повикам управителя на заведението и ще го помоля да намери родителите, за да си прекарвам на спокойствие времето. Без значение дали съм със своите деца или без тях.
Реално погледнато никой не отразява чуждо дете, освен ако не му досажда и то по начин, по който да отстрани дразнителя. Вече самото отстраняване на мамино златно детенце зависи пак от умствения багаж - един ще направи скандал, друг ще омърмори невъзпитаното дете, трети като мен например изобщо няма да отрази дразнителчето.
Е, ако е настоятелно на висок глас ще повикам управителя на заведението и ще го помоля да намери родителите, за да си прекарвам на спокойствие времето. Без значение дали съм със своите деца или без тях.
Ех, че много правилаааааа ! За вас възпитание за мен изтезание !
..........
Не знам дали хората имат представа колко тегава е процедурата да се докаже дискриминацията и колко пъти системата е била на път да откаже жалващия се.
Не знам дали хората имат представа колко тегава е процедурата да се докаже дискриминацията и колко пъти системата е била на път да откаже жалващия се.
До нас има една сладкарница, в която не се допускат детски колички. Тъй като табелата преди години беше доста недружелюбна, започнаха с флашмобовете през лятото поне по два, та досега, 2015 година! Разменяла съм думи със собственичката, просто е много тясно вътре. Та не са съдени за дискриминация, но си имат проблеми заради табелката- тази първата гласеше нещо от рода на: "Количките вън!". И наистина познавам майки, които от солидарност не купуват там. Имат си клиенти, разбира се, но кафе в централен квартал във Виена сутрин може да се печели само от майки ( аи е до детска площадка!), другите работят. Та ми се струва, че изгубиха малко от посетителите си...
ПП Две от бележките ги има онлайн: клик, клик. Доста интересни откъм оформление като за заведение с 5,50 евро кафето.
Бележката от 2007 не съм виждала. 
Хаха - на теб не трябва да ти се опонира Бонго - виж какво стана като те цитирах и си казах мнението...
Ще си поспорим какъв е проблема - и съвсем културно мога...даже ! Но скърцане на зъби , китки, очи на моето дете в мое присъствие не толерирам ! Всеки да си гледа своето си дете и ако нарушавам толкова обществения ред аз самата ще понеса последствията както му е ред. Саморазправа с мен - не с детето !
Не са наред нещата - може и да е в моя телевизор....кажи ти Бонго
Ще си поспорим какъв е проблема - и съвсем културно мога...даже ! Но скърцане на зъби , китки, очи на моето дете в мое присъствие не толерирам ! Всеки да си гледа своето си дете и ако нарушавам толкова обществения ред аз самата ще понеса последствията както му е ред. Саморазправа с мен - не с детето !
Не са наред нещата - може и да е в моя телевизор....кажи ти Бонго
аз не съм отишъл в заведение за да търся родителите на детето. и ако е едно дете може и да го преживее човек. ами ако са 4-5 или повече деца ??? да ходя да търся родителите на всичките ли ? ами времето ми, определено за кръчма, ще премине в търсене. не съм детектив , не съм и регулировчик. викам , скърцам а пък който иска да дойде да си поговорим. накрая може и да пием по едно за здравето на децата. ама бат`Бонго да дири ..... ти как си го представяш
ако съм влязъл в частта за пушачи аз се съобразявам с тях. гадно ще ми е , но ще търпя. ако съм на детска площадка ще търпя всякакви детски крясъци. същото се отнася и за други обществени места. няма написани закони и правила какво да се прави , но все пак има неписани такива.
не е грешка ,че си ме цитирала. и аз го правя. за това е форума
Ех, че много правилаааааа ! Не може тук, не е подходящо там, недей, че ще се разсърди тази кака, не пипай тук, че може да падне това нещо, не се смей, че може да е неприятно, на чичкото отсреща, не тичай там, защото може да е опасно за здравето ти , не се върти тук, няма да ходим там....
Екстра...стрес от малки. За вас възпитание за мен изтезание !
Не казвам, че аз съм права, но пък мога да ви кажа, че ви разбирам !
А това, което за вас е свобода на маминото златно , за другите е изтезание.
Поне показахте в темата от къде идват търчащите, обикалящи по масите деца.
Явно вече на елементарни културни норми се казва стрес
