Аз лично познавам вегани, които сами си казват как са видели недостатъците на този режим. Да не говорим каква част от хората, които ИЗОБЩО познавам, са вегани. Сигурна съм, че всеки ще сподели какъв малък процент от познатите му следват този режим и колко от тях с ръка на сърцето ще кажат, че се чувстват прекрасно.
И още нещо - аз лично намирам за достоверно мнението на веган, който е такъв поне 3-4 години или повече. Ако един човек е бил всеяден примерно 20 години и изведнъж стане веган, много ясно, че ще се чувства добре, организмът има запаси, които за една година лишения често пъти не се изчерпват. Та затова за мен ако един новоизлюпил се веган се перчи колко му е добре, за мен мнението му е несъстоятелно.

Аз станах вегетарианец на 11 след едно колене на прасе .След това прочетох и книгите на Лидия Ковачева и се поинтересувах от менюта ,витамини и прочие.
Към месото винаги съм била капризна като малка и само кайма, кренвирши, пиле и дотам съм хапвала. Но зеленчуци и плодове на корем ,както и сирене,яйца,масло и кашкавал. До ден днешен съм така.
Бях вегетарианка 17 години ,т.е. до 27 или до момента в който забременях. Бях опитала риба и морски дарове наскоро и изведнъж ми се приядоха луканка, кюфте и печено пиле. Започнах да се храня всеядно ,но пак с превес на растителна и млечна храна.
От тези 17 години ,2 съм била и веган и не ми понесе ,прекалено обичам млечните .
Но не смятах ,че имам право да лишавам детето си от нещо ,само защото аз така съм рекла за себе си и не го правя. Мъжа ми е твърдо месояден и без месо не може да изкара и ден .Детето ни е микс от двамата ,но си хава всичко.
2 години след раждането пак се върнах на веганстовото за година и в последните 4 години съм всеядна като никога не съм опитвала агнешко, телешко, овче, заешко, дивечово месо и т.н. Капризна съм и към рибите и консумирам 2-3 вида макс и малко морска храна ,другото са млечни ,салати,ядки, зеленчуци, семена ,варива и плодове.
Все още обичам кайма и кренвирши ,както и луканка ,но най-вече пилешко или пуешко.
Хората сме различни и няма нужда да се препираме. Важното е да не лишаваме децата си .
