Берен Саат преди и след Intikam, в очакване на новите проекти на екипа! Тема 12

Привет Великолепни ! 

Дайче  Дъгичка  Дива  Дана  Ваня  Серената  /b]

Благодаря за всички коментари 
Много от мненията ви съвпадат с моите.
Сцената Сафие & Искендер /когато трябваше да я удуши / за мен беше преиграна,много дълго време Искендер мота това въже в ръцете си ,а Сафие беше  предвидила всичко и се преструваше на заспала.Нещо много съшито с бели конци ми се видя цялата работа. Искендер все още не беше научил ,че тя е майка му и знаеше каква предателка е Сафие и какво причини на всички в двореца ,а се чудеше какво да направи.
Смятам ,че образа на Искендер не е изчерпан ,а ще продължи да се развива и ще видим враждата между Давуд паша и Искендер .
Много ми е жал за Ахмед.За неговата болест исках и преди да пиша ,симптомите които ни показват са за обострен гастрит ,и за това  лекаря беше сигурен ,че могат да го излекуват.Действието на отровата  върху отворените рани в стомаха ускоряват смъртта на султана .



Не ми харесва Хюмашах .Първоначално ни я представиха като умна жена ,а се оказа пионка в ръцете на майка си .Уж обича Ахмед ,а не направи нищо за да спре Сафие ,макар че знаеше целите и. И защо иска да си отмъсти на Кьосем ? За това ,че разкри кражбите от държавната хазна ,за това че уби съпруга си и вместо да я накажат я прикри  ? Или Хюмашах завидя на Кьосем за любовта на Ахмед и за децата които му роди ? Не само ,че изпрати Ясемин като подарък ,ами продължава с интригите настройвайки Гюлбахар срещу Кьосем...
Жал ми е Зюл ,защото почтенните и верни хора винаги страдат.   

Хайде и малко майтап ... 

Здравейте, момичета! 
Тио, много хубаво обръщение, от което за мен се отнася само да съм Великолепно бавна. 
В добавка  от много време не успявам да публикувам.

Епизодът беше наситен, но всичко в него може да се обобщи много бързо: отляво, отдясно и в самия център на фамилния портрет – всички се готвят за трона. Картината на семейно щастие с многото деца – един човешки свят, създаден по законите на сърцето, е достигнала своя пик; този свят не може да съществува повече, защото децата са пораснали и сблъсъкът на човешкото с империята започва вътре, в самото султанско семейство: децата в него са не само деца, те са шехзаде и започва борбата помежду им за трона. В диалога между Ахмед и Кьосем за бъдещето и когато тя го приканва да промени закона за братоубийството, е показана невъзможността да се примирят двата свята: на любов  и следване на сърцето, невинният свят на Ахмед и Кьосем, и този на империята с единствения трон, който трябва да бъде защитен, както от напиращите отвън кандидати за него, така и от братята помежду им. Няма изход. Ние не знаем какво биха направили двамата, ако Ахмед беше жив. Но в нашата история смъртта на Ахмед е, която ще сложи край на идилията с човешки образ.

Аз сега няма да съм съвсем по темата на последния епизод; по-късно ще си събера главата по него. Благодаря за споделеното, Дана, Дъгичка, Дива, Тио, Дайче, Серената. 

Преди това и за да не се отдалечаваме много от нея, искам да споделя  едно мнение за това: защо намесиха Ясемин в смъртта на Ахмед? Тя е просто детайл от сценария, който да припишем към черния списък на Сафие и да забравим, или в него има по-дълбок смисъл? В последните епизоди виждам твърде много податки, които приканват към тяхното обобщение с поглед и към началните епизоди на сериала. Връзка между всички тях е жасминът като цвете, символизиращо невинността - това, което прави човек, воден само от сърцето си.

Какво ни показват в началото?
Жасминовият венец от главата на Анастасия остана в Кефалония.

                   
 
Но се появява отново в двореца. Поникването е представено едновременно като „възкресение“ – един характерен образ за растителния свят и името на Анастасия със същото значение в сцената, завършваща в градината, както и като засаждане от Ахмед. Ахмед и Кьосем са двойка, която пробужда, позволи „да възкръснат“ забравени в двореца човещки отношения. Първото, което направи Ахмед след това, е да спаси брат си от смъртната присъда, издадена от самия него като султан.     

           

                   



Ахмед и Кьосем си разменят жасмин като подарък през цялото време; жасминът ги подсеща за придържане към началото и принципите на тяхната връзка.
Много жасмин: по дрехите, в короната, до нея виждаме свързани с Кьосем в последните епизоди. Така създателите на сериала ни подсказват и ни дават тяхната оценка, че началните принципи на връзката Ахмед - Кьосем не са се променили във времето. Другите знаят, че любимото цвете на Кьосем е жасмин.

Първото, което привлича вниманието с появата на Ясемин, е нейното име. Ахмед го отбеляза и е привлечен от нейния аромат. Ако при „възкресението“ ароматът е, който изведе Анастасия нагоре, сега ароматът ще отведе Ахмед в гроба. Оставям „реалната“ история на Ясемин настрана, тя е ясна: наложница, заплашваща живота на султана, която ще бъде убита. Да видим какво може да каже тя в символичен план.
С Ясемин започва обратното движение на жасмина, който ще се върне там, откъдето дойде - ще изчезне отново в земята. „Умирането“ на жасмина виждам с отношение към тримата.

Първо умира Ясемин.

Ще я последва Ахмед. Биха могли да му измислят най-различна смърт, дори и зараза от тиф, каквато историята знае. Но сценаристите са избрали Ясемин и така акцентират върху жасмина. В това аз виждам както смъртта на Ахмед, така и „смъртта“ на неговите идеи като султан за човешки свят в двореца, които жасминът  символизира. Тези идеи си отиват заедно с него. Те поставиха въпроса и той стои отворен: възможни ли са в двореца идеите на Ренесанса?

И каква е връзката на Кьосем с тази история? Ясемин е не само сестра на Кьосем, една кръв и плът. Създателите на сериала ни ги показват няколко пъти с подобни на цвят и с украса „жасмин“ дрехи и корони, двете са не само еднакви по кръв, но имат сякаш и друго общо. Това са преобладаващите зелен и син цвят и наситените дълбоки тонове на зеленото в различни нюанси с бели малки цветчета – за Ясемин, и разкошни големи бели цветове – за „разцъфналата“  Кьосем. Ярка растителна символика за двете сестри, по-конкретно свързана с жасмина, подчертан от името на Ясемин. Тази търсена и подчертана еднаквост между двете като сестри и като свързани с растителността ме кара да мисля, че със смъртта на Ясемин, с която непосредствено е свързана смъртта на Ахмед,  е показана и „смъртта“ на жасминовия аспект  – невинността,  на самата Кьосем. Кьосем остава сред живите, но една „Кьосем“ започва да умира заедно с Ахмед. Няма по-добър начин да се покаже същностната еднаквост между „умиращата“ и оставащата част от едно цяло, освен тази на кръвната свързаност на сестрите.



















Тези разсъждения, анотацията за „Кьосем“ на “Tims Productions” преди началото на сериала и  кървавата луна от последния епизод, за която се мисли, че възвестява събития, които променят света, ме карат да очаквам някъде около смъртта на Ахмед голяма промяна в Кьосем.
„Огромната любов със Султан Ахмед, валиде на три султана, любимка на цял Истанбул, най-могъщата жена в историята на Османската империя, великолепната Кьосем Султан.
Това е личността, която е начело на Османската империя в продължение на 40 години и се превръща в единственият защитник на династията, който успява да завоюва любовта на огромно количество хора и става символ на могъщество и величие.
В ръцете на Кьосем Султан, най-силната жена, която някога е виждал Изтока ще бъде всичко, като се започне от печата с името й и се свърши с нейната главозамайваща власт. Тя ще принесе в жертва любимия си мъж, семейството, приятелите, синовете си. Но в началото е: невинността й…“

Ваня 
Страхотен анализ! Благодаря ! Удоволствие е да те чета ,винаги намираш връзка на действието със символиката ...

Страхотни актьори!!!
Много ми хареса тази сцена със шаха и книгата!!!

Дана,   Дайченце,   Тио,   благодаря ви за споделеното!!!
Ваня@,  връщам се да те чета!!!

Тио  , Дива  , още нещо за 23 еп.:

Показаха ни две двойки с различна „спойка“ и герои, разкъсвани между любовта и дълга към династията.

Дилруба и Давуд: свързва ги любов и обща цел – трона. Давуд е верен на Дилруба. (Халил паша каза, че е верен на всички султанши и затова отпадна.) Цялата група, вкл. Халиме, гледат към трона и целят отстраняването на Ахмед. Не знаем само какво в момента мисли Мустафа: виждаме го с Ахмед, Осман, децата, но чуваме и какво му говори Пинхан. Както е написала Тио, Давуд паша не се е променил много. В началото на сериала искаше да спечели едно състезание с избутване на противника, но спечели  Искендер с хвърлената шапка и с ум. И сега е същият: нарани си врата, за да докаже верността си пред Халиме: първичен и опасен.

Хюмашах и Зюлфикяр: свързва ги любов и това, че и двамата обичат Ахмед. Но Зюлфикяр е верен на Ахмед, т.е.на династията, докато Хюмашах е вярна на майка си. Зюлфикяр все още не знае за нейното участие, свързано с Ясемин, което по същността си е покушение към династията. Разделянето на Кьосем и Ахмед е също вид покушение към династията, защото Кьосем е част от силата на Ахмед като султан, тя не е обикновена наложница и всички знаят това. Хюмашах пропусна момента, когато Зюлфикяр разбра за Искендер; можеше да сподели и останалите неща, в които участва. Тогава все още имаше възможност, според мен, да изравнят вижданията си и тя да премине на позициите на Зюлфикяр. Сега те са в противникови лагери.

Искендер не можа да убие султанката Сафие. Така не изпълни поръчението на Кьосем и постъпи като човек, верен на династията. Между любовта и верността към династията той, подобно на Зюлфикяр, избра династията. Това е негов плюс, който Кьосем ще може да оцени.
След като узна истината за себе си, Искендер „дострои“  собствения си образ вътре в себе си – монолога започна с момченцето от селце на Дунав и завърши с шехзаде, син на Султан Мурад III и Сафие Султан. На балкона, където обикновено виждаме султан Ахмед, Искендер се огъна от тежестта на новия човек в себе си, но след това застана както трябва. Беше сърдит, объркан, но стана цялостна личност. Не уби султанката и избяга от майка си и сестра си. Ще видим как ще продължи.
По време на разговора между Кьосем и Искендер ми хареса, че бяха обикновени хора дори и външно: непокрита глава, обикновени дрехи. Той с две най-човешки желания: да има семейство и любовта. Фактически и направи признание, не че тя не знае. Чувства се колко са близки като хора. Има общо между тях и в това, че той е човек с разбити мечти, а нейният свят е пред рухване. Кьосем много точно разбра, че той вече знае кой е и получи неговия отрицателен отговор да бъде шехзаде. Още една причина да се разбират добре.

И, момичета, приятна вечер!
 
                 
 

Тио    хубаво би било и много ще ми е интересна твоята информация от историята за болестта, от която Ахмед умира    за което предварително ти благодаря    
Ваня  поздравления и много благодаря за синтезирания анализ на събитията и художествената символика във ВВ Кьосем    
 Колко по-хубаво би било режисьор и сценарист да бяха Великолепно ... по-бавни    със заснемане епизодите с художественото представяне на събитията от времето на Кьосем султан    Никак не ми харесва, че ще ни подготвят в следващия епизод да видим последните дни на султан Ахмед    
   От историята знаем, че султан Ахмед умира година след откриването на Синята джамия в 1616г.    
 Ето и дори не в първите месеци на 1617 година  
 Не разбирам какъв им е проблема за тази една година да бяха заснели поне един цял епизод      
   Можеха с малко спокойствие и очарование да ни дарят от последните месеци на неговото управление в обкръжението на обичните му Кьосем, децата му, Зюлфикяр, Искендер  ...  





Дива    отсега се притеснявам за това, което отново ще му причинят на Мустафа родната му майчица и сестра    
 Аз продължавам с "особеното си мнение" за шехзаде Мехмед    Той може да не е по-добър в уменията си с различните видове оръжия и с дар в ... калиграфството като Осман, но е с отворено сърце да дарява обич, а до момента ... остана неразбран от Осман. Кьосем осъзна и призна грешката си пред Ахмед, че с явно показване на майчинска обич най-много към Осман е наранила и ощетила собственото си дете от малък. И капката, която преля чашата беше след първото виждане на Мехмед с Ангела/Мелексима, която според мен недвусмислено отговори на интереса му с интерес и харесване  


   Мехмед сподели с Осман, че е щастлив от тази среща най-добронамерено точно като с негов обичан брат и когато му я показа Осман можеше да разкаже, че той е довел това момиче в харема    и ако вече имаше чувства към Ангела честно да каже на свой ред и това на Мехмед  






   Каквито и основателни обяснения да дава сега Осман на Мехмед си заслужи недоверието и подозренията, че преднамерено му отнема и точно това момиче  ... Не случайно го предизвика пред яничарите и получи отговор на съмненията си за елементарно мислене и очакване на Осман да наследи и султанския трон като първороден син на баща им Ахмед  


Спирам сега и до по-късно  

Ваня    виждам новия ти пост и нямам търпение да го прочета  

Ваня@,   благодаря ти!!!
Дайченце,   Тио,  

Дайче
Относно смъртта на Ахмед 1 няма кой знае колко информация .Повечето източници посочват ,като виновник за смъртта му коремният тиф върлуващ по онова време в ОИ.
Някой предполагат ,че е бил отровен ,други ,че е имал наистина гастрит.
Два колажа с миниатури на медицински свитъци .В ОИ е имало много добри лекари ,повечето от които евреи,установили се по времето на Сюлейман Великолепни и бягащи от наказанията на Великата Инквизиция в Европа , идващи главно от Испания и Италия.



Миниатура на зъби и обяснение как са се получавали кариеси...причинителя чевеи'...



Знаете ли ,че главните мюфтии са носили сини обувки/ботуши/ ?
Сините обувки и ботуши (asumanî çizme)  са показвали , че  знанията на мюфтията идват не от този свят, /от Рая/, и че са посланници на тези познания на земята.



Относно Ахмед 1 ,може би знаете ,но и аз да го напиша.Известен е с цифрата 14 , защото на 14 години става султан ,14 години управлява ОИ и е 14-я султан на ОИ.

Дива ,Ваня ,Дайче огромно благодаря

Ваня@,  Дайченце,    Тио,  
чувствам се, като малко дете,
на което давате подарък, след подарък.

Здравейте момичета

Честита Цветница! Да си пожелаем здраве, късмет и много усмивки!  
Момичета, благодаря за прекрасните постове!

Дайче

Наистина, права си! Тук Осман сбърка, като премълча и впоследствие вече се усложнява обяснението, колкото и основателно да се то. Трябваше да му обясни и да уточни, че това момиче е вече в неговия харем, да бъде искрен и да се опита да убеди брат си, че такъв тип противоречия не трябва да ги скарват.
НО, честно казано, аз лично си мисля, че и с тези си обяснения, Осман пак щеше да ядоса Мехмед и пак щеше да е обект на ярост и ревност .
Тъй като вече стана ясно - за Мехмед спорът би завършил, ако Мелексима бъде отпратена в стария дворец и не бъде в харема на Осман. Дори и Осман да му беше разказал за нея, Мехмед щеше да му предложи, за да няма лоши чувства, Осман да отпрати момичето и тогава Осман нямаше да има избор - или щеше да накърни чувствата на брат си или щеше да остави момичето, в което се влюби от пръв поглед.

Дайче, до колкото съм чела - това представяне на шехзадетата пред еничарите е протоколна проява и си има правила. Винаги първородният шехзаде говори и се представя първи (в ОИ първородният е старши и по-малкият му дължи известно уважение в церемониалите). Мехмед наруши протоколните правила! Не случайно ръководителят на еничарите погледна първо Осман, насочи се към него, но тогава Мехмед излезе напред и започна той да говори.
Лично за мен, това не е елементарно мислене от страна на Осман по отношение на трона, а реакция на нарушаването на протокола от страна на Мехмед, в ущърб на самия Осман и унижението му пред множеството от еничари. Точно това целеше и Мехмед, според мен ...не да го проверява, а да го ядоса и унижи. Но това си е лично мнение! Както казах, въпреки опитите ми да го разбера и оправдая...нещо не ми се получава. Не харесвам хора, които действат преднамерено и обмислено по подъл начин.
За сравнение давам ВВ и по двата въпроса. 1. Там пред еничарите също се представи първородния син на Сюлейман Великолепни - Мустафа (син на Махидерван). 2. Ревността и противоборството между Баязид и Селим. Селим действаше обмислено подло, изразявайки ревността си, а Баязид беше спонтанен, емоционален и в действията му нямаше преднамерена и обмислена цел да нарани, да злепостави и да унижи.  

Момичета, направо не ми се гледа следващата серия ...много ми е мъчно за Ахмед! Трябва да се запася с кърпички! Не искам да умира! Толкова е млад, толкова различен от предшествениците си!

До скоро!

Аз продължавам с любима сцена от еп. 23

Честита Цветница и хубав празничен ден на всички в темата! 

Тио, благодаря за медицинските сведения и миниатюрите. Много са интересни.
Дайче, Дана, според мен Осман не каза на Мехмед, че е довел Мелексима и как точно в харема, защото той не смята, че това му дава някакво право върху нея. Особено след като чу за чувствата на Мехмед, отказа халвета. Тя сама потърси погледа му, когато той се разхождаше, а след това помощта му. Важно е тя какво иска, това си представям като мислене на Осман. Иначе те и двамата искат да са с нея. Но основният конфликт между тях е за трона и всичко друго е подчинено на него, според мен.
Дива! 

Аз днес съм на тази тема: 

Султан Ахмед и Кьосем пред проблема за братоубийството:
от началото до края за Султан Ахмед, неговият път между две сцени от 1 и 23 еп..

Еп. 1:
Първият работен ден на султана. Той е само човек. Картината от Кефалония е пробудила в него човека, успокоила е страховете му от детството. Той знае,  че първите негови думи, които изрича  като султан, са против повелята на баща му и напътствията на майка му.



Аз, Султан Ахмед Хан! В този велик ден, когато седнах на трона, в никакъв случай няма да проливам кръв.
Аз съм против братоубийството!
По тази причина аз реших да помилвам своя брат шехзаде Мустафа.

(Следват многобройните опити за свалянето на Султан Ахмед от трона.
Вътрешна борба в него между човека и държавника.)

             

Еп. 23.
Със своето голямо семейство и пораснали деца Ахмед и Кьосем са изправени отново пред същия проблем,
за който решение няма.
След Ахмед Кьосем ще застане пред проблема сама.

 

Сцената е с изразителна режисура.
Ахмед и Кьосем стоят един срещу друг -  изразяват различни гледни точки по въпроса за отмяната на Закона за братоубийството:
Кьосем : човешката гледна на точка, на майката; Ахмед – на султана и държавника.
Държат се за ръце: изразяват и споделят обща гледна точка – човешката..

(говорят за Осман и Мехмед.)
Ахмед: Ти беше права. Те така се гледат, сякаш не са братя, а врагове.
Кьосем: Ето това ме плаши.  Докато сме живи няма, да се случи нищо. Ще то предотвратим. А после? Трябва да намерим някакъв изход.
А:  Какъв изход?
К.: Ти не уби брат си шехзаде Мустафа, нека и този, който по волята на Аллах седне на трона, да не убива своите братя.
А.: Разбираш ли какво говориш? Ти искаш от мен да променя нашите закони.  Ти искаш да отменя братоубийството.
К.: А защо не? Преди това не е било така и може да бъде  така и занапред. Ахмед, ти не си ли страдал от това? Не си ли видял всичко това, не си ли свидетел? Твоят покоен баща не е ли убил своите 19 братя?
А.: Ти отсега мислиш за това.
К. Аз ти родих осем деца. Четири от тях шехзаде. И още Осман. Да, аз всяка сутрин като ги видя мисля за това и от мъка си губя разсъдъка. Само един от тях може да седне на трона.  И, опази Аллах, останалите ще бъдат убити.  Не трябва това да се случи. Ако поискаш, можеш да го предотвратиш.
А.: Кьосем, този закон е бил създаден неслучайно.  Това е било необходимо за реда в държавата. Ти беше свидетел. Колко пъти използваха шехзаде Мустафа срещу мен. Много пъти се надигаха.
К.: Знам. Ще намерим някакво решение. Ще направим така, че да не се бунтуват. Не се ядосвай. Не се отказвай. Не се отчайвай. Те могат да останат живи, както живее брат ти Мустафа.
(Ахмед и пусна ръцете, гледа и мълчи. В контекста виждаме борбата между двамата братя за трона. Осман се опира на правото си на първороден син, Мехмед  - на това, че е дете на Ахмед и Кьосем и търси опора при яничарите.)

Ваня@   изключително важен момент е този разговор между Кьосем и Ахмед.
Дана,   и на мен ми е мъчно от сега за следващата серия.
Така и не потърсих нещо за кървавата луна,
но първата ми асоциация беше с кървавия залез.
Чувала съм, че ако залезът е кърваво червен,
на другия ден ще има много бурен вятър.

Привет момичета и честит празник ! 

Ваня,Дана,Дива ,Дайче

Някой малки неща които ми направиха впечатление . Сезона в който се намираме във филма е пролет ,а султан Ахмед 1 умира ноември месец/22.11.1617 г./

Дамат Халил паша е главен везир 3 години от 1616 до 1619г.Това означава че по време на първото владичество на Мехмед 1 /от 22.11.1617-26.2.1618г/,главен везир е Дамат Халил паша , същата длъжност за 1 година той заема и по време на управлението на Осман2 /26.2.1618-10.5.1622г/ след което главен везир за 2 години става Гузелче Али паша.
Чак след второто управление на султан Мустафа1 ,главен везир става Кара Давуд паша /20.5.1622-13.06.1622г./и то за съвсем кратко само за 24 дена ,след което е бил убит.
Много ми е интересно как ще ни покажат този период от време ,дали ще прескочат тези исторически факти  и веднага ли ще сложат Давуд паша за главен везир с възкачването на Мустафа 1 ?



И мало смях ....


Червена луна:

„И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв и огън и стълбове дим. Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен ден Господен .“(Йоел 2: 30-31)

Привет и от мен, момичета!

Честит празник на всички вас!

Честит имен ден, Дива!
Бъди здрава, щастлива и късметлива!

Честит имен ден и на Тио!
Не знам дали в реала носиш име на цвете, но тук си едно от най-нежните, така че честита да си ни и ти!

Дива  Ванче  Тио   Дана Дайче 
Момичета, наистина сте великолепни! 
Нямаше ме два дни, а вие сте изписали толкова много неща за епизода, че и аз се почувствах като дете, което е получило наведнъж много подаръци. Успях само да попрегледам епизода с превод и мислите ми са разбъркани, а и вие вече всичко сте обсъдили,  но все пак ще споделя какво ме впечатли.

Хюмашах много ме разочарова. С такъв замах влезе в сериала и си създадохме очаквания, че ще бъде силен и интересен образ, че ще е равностойна на майка си дори, но тя излезе една посредствена жена, която се остави да я завладее злобата и завистта към Кьосем и позволи да стане играчка в ръцете на майка си в коварните й планове. Вече загуби доверието на съпруга си, макар че той още нищо не знае, скоро ще загуби и любовта му, която е единственото истинско нещо в живота й. Пропусна момента да му признае нещата, които пази в тайна и сега вече е късно. Зюлфикяр никога няма да й прости. Досега така и не разбрах злобата и завистта й към Кьосем и нейното щастие, към голямото й семейство. Сега пък се нахвърли на горката Гюлбахар, майката на Баязид да я настройва против Кьосем. Много ниско падна и тръгна по път, от който няма връщане назад.









Не очаквах Искендер да убие Сафие, но и не ми се искаше самата Сафие да му признае истината. Изобщо не вярвам на майчинските чувства на Сафието, нито на сълзите й, нито на твърденията, че била страдала за детето си. И в този момент се направи на жертва, била мълчала само за да спаси живота му, ама друг път. Направо майка-героиня.  Добре че Искендер е умно момче и изобщо не се съмнявам, че ще постъпи правилно в бъдеще. Не се съмнявам и че ще продължава да бъде на страната на истината, справедливостта и ще бъде опора на Кьосем в трудния път, който й предстои. 

Сафие вече толкова грехове натрупа, че няколко живота няма да й стигнат, за да се разплати за тях. Така и не разбрах защо Ахмед, знаейки колко е опасна и на какво е способна я остави така да си вее коня след като го изнуди да я пусне от Кулата на девицата. Там я държеше окована във вериги, а тук си я остави да си бъде отново султанка, напълно свободна, обградена от слуги, да си ходи, където поиска и и да си прави каквото ще необезпокоявана. На хората, които й помогнаха в заговора срещу Султана им отидоха главите, а нея я наградиха. Тази милост обаче ще му коства живота на Ахмед.

За нас е много трудно да разберем какво чувства Искендер в този момент.Този толкова самотен човек, който цял живот е търсил корените си, мечтал е да бъде част от нещо, в един момент разбира, че е член на династията, на която вярно служи, че е принц. Намери майка си, намери семейството си, но осъзна че за близките си той е само средство по пътя към властта. Тази мъка сигурно е още по-силна от това да не знаеш кой си.


















Монологът на Кьосем в края на епизода ме разчувства. Много силни думи, особено тези за Ахмед.

Светът без теб е прах. Светлина на моята градина, душа на моята душа. Нима аз не съм твоето тяло? Къде отиваш, оставяйки ме сама? Нима ти не си светлината в очите ми? Не си тръгвай от мен, не ме изоставяй. О, велики Аллах! Не унищожавай тази частица от душата ми, родена от светлината!


Наистина нищо няма да е същото за нашите герои след тази нощ. Кървавата луна някак си я свързвам със смъртта на Ахмед.



Много ми е интересно как ще се развият събитията след смъртта на Ахмед. Позициите на отборите рязко ще се променят след последните събития и борбата ще е безмилостно жестока. Ще видим как ще реагира отборът на Сафие, а също и Халиме и Дилруба в действие. Горкият Мустафа, какво ли не преживя досега и дори не искам да си помисля какво още ще му причинят двете жени, които непрекъснато повтарят колко го обичат, но обичта им е по-силна от отрова, защото го убива бавно.





До по-късно!