Математически турнири - 33

Вече не е така.
А в малките класове точно първенец с майка/баба със съответните преоритети и часове над задачите се става първи не веднъж. Разбрах за какво пишеш, но не е така вече. Има не малко първенци натискани да са такива. Пиша го всичкото това, защото се случва пофходът да отказва децата прекалено рано.

Мисля, че опитът и наблюденията ти са от преди доста години. Нещата доста са се променили оттогава.

И аз така мисля - между наборите на малките ми две деца - набори 2003 и 2008 - има огромна разлика. А сравнение с набора на най-големия ми син –1991 - изобщо не може да става.

В кое училище сте?
Зная за Княз Борис - петък и Братя Миладинови - събота.

И аз така мисля (сори, че така безцеремонно нахлувам в темата, досега само ви следях). Класната на моя син упорито убеждава децата "да се пробват" всеки път, когато има някакво състезание и май с някакви шестици или повишаване на оценката ги убеждава  Явявали са се деца, които на училищния материал изкарват 4-ки (в четвърти клас знаете какво значи четворка - да не е двойка)...

В Братя Миладинови учи детето, но за куриоз учителките изобщо не знаят, че ще се провежда състезание, още по-малко кога.
Учителката на друг клас казала на един от родителите, че не е тяхна работа да се интересуват и информират родителите за провеждането на състезания и организацията по събирането на таксите и евентуално да платят при директора. 
Учителката която преподава математика в прогимназиален курс и общо взето се води организатор на състезанията пък не си вдига телефона.

Steltion, ти откъде се информираш за датите и училищата които участват в организацията. Явно трябва да се информираме от другаде, не от училището, но не знам къде да проверявам. Вероятно вече е приключило събирането на таксите и този път ще пропусне играта. Ходенето на състезание оприличихме на електронна игра с различни нива които водят до финала и по пътя ако играеш добре получаваш бонуси - медали и грамоти.

Психясването на родителите с какво помага на децата изобщо не знам .. И какво като не влезе в МГ, и какво като не стане състезател.. детството кой ще му върне обаче.

Максимума, който мога да си позволя на ден е до 1 час, обикновено 10 задачи за колкото успее да ги направи и е свободен.. По някога за 20мин, друг път за 1 час зависи колко е концентриран и с каква сложност са

Абе изобщо максимумът за писане на домашно по даден предмет,школа и др.. за мен е 1ч/ предмет с цялото моткане и психичеко нагласяне да започне 

Проблем при нас се явява и липсата на конкуренция в класа и отрезвяването колко НЕ е велик става чак на състезание 

За Княз Борис сина ми каза снощи и то защото го попитах. А за Братя Миладинови пак снощи една позната ми каза, питайки кога е състезанието при нас. Таксата събираха до понеделник.
Не мисля че много ще изтървете от това състезание. Моят беше класиран и за финала лятото, но не го заведох в Несебър, макар и да ни е близко.

И какво лошо има в това?

Състезанията по математика са много повече от решаване на задачи. Особено за мъниците.
Това е една от основните причини да са все по-масови състезанията. Много родители изпращат на първо състезание много рано. Не всеки го прави заради борба за първо място. И тогава, и по-късно. Хората сме различни. Като родители също, а и децата ни са различни.

И шестиците разбирам - поощрява ги да се престрашат, да си пробват силите когато никой друг не го е направил. Да, родителят ще заведе, ще чака, ще плати такса, но детето ще научи много. Много наични има да научи различни неща срещу този същият разход - такса, водене и вземане.

А за червеничкото, аз лично не знам. Нямала съм "късмета" да видя /или чуя за/  такова нещо.

Абсолютно! Най-добрата тренировка е състезанието, казват спортистите. Лично аз не съм видяла някой изтрещял родител да мъкне насила ревящото си дете на състезание по математика, та си мисля, че излишно се драматизира с това как децата не искат, пък видиш ли, ги карат и им отнемат детството  . Ами то по тази логика на състезания /спортни и всякакви/трябва да ходят само тези, дето ще спечелят медал - останалите за какво да се блъскат... Само че не на всяко дете целта му е медал - както и в спорта, мотивът за участие може да не бъде само и единствено първото място. Много ми хареса сравнението на Рори72 с нивата в електронните игри - децата приемат състезанието като поредното предизвикателство, с което да опитат да се справят, пък ако стане-стане. Има състезания, организирани като празник и за децата е гордост да бъдат част от тях. Така че не мисля, че масовото участие е безсмислена истерия и резултат от болни родителски амбиции - напротив, похвално е и може да донесе само полза занапред. Браво, че има учители, които поощряват децата, защото много от тях изобщо не се интересуват кога, какви състезания има /личен опит/  .

ом, dima1 моят син се справя отлично със задачите от учебния материал, но тези от състезания са му доста трудни. Аз амбиции да го правя математик нямам, но понеже реших да отиде да се пробва и най-вече да види как протича едно състезание, започнахме да решаваме задачи от състезания от минали години. Не искам да отиде току-така. Сега в къщи правим това, което по мое време се случваше в кръжоците. Защо класната ги праща да се пробват без допълнителна подготовка??? Да не реши нищо, да се стресне, да загуби всякакъв интерес за по-нататъшно развитие. Когато нещата му се получават, макар и с трудност, набира скорост и има желание да решава още. Когато запъне още на първите 2-3 задачи, се отказва. Без допълнителни занимания, само с часовете по математика в училище и без някакъв математически гений, ще запъне на задачите на състезанията.

Не съм от майките на "родени математици", даже напротив за съжаление виждам, че моят син няма математическо мислене. Изкарва си 6-ците по математика, но до там   Та, ако класната не настояваше толкова, даже не бих му причинявала този стрес. По мое време (преди 25 години) по състезания и олимпиади ходехМЕ ( ) най-добрите по предмета и освен мъчение, това беше чест - чувстваш се дори поласкан и оценен, че са те пратили на олимпиада. Сега който плати, този отива  

Нито ми е за парите (на тия квестори трябва да се плаща), нито за чакането, нито за стимулирането чрез оценка. Аз съм от старомодните, които смятат, че състезанията са за отличилите се деца в даден предмет. Поне ще разбере как протича едно състезание, дано му е от полза. Може да разбере и че няма знания или пък не може да се справя в ограничено време - пак ще е от полза  

 „Таланти на бъдещето“
https://holidayheroes.bg/talents/
 
  VIVA Математика
http://vivacognita.org/_/news/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0 … 8%D0%BA%D0%B0-r60

Предималко внимателно и некратко описах защо би могла да го прави.
Явно не си прочела. Учи се и друго освен математика като се явиш на състезание.
Дори на Знам и мога, където е само училищен материал, само материалът може да не стигне.
Затова. И само това да беше - стига.
И заради запъването при твоето дете точно. И още, и още.
А да е на училищен материал не знам кой би очаквал след като погледне тема.

ПП Това eMag наинание ми изглежда безумно - бележник, препоръки, уча.се... no comment

Напротив, няколко пъти прочетох поста ти, а и последните твои публикации в темата (леко противоречиви...), за да преценя дали да отговарям или да прескоча 

Нашата класна напъва, защото директорката ги напъва - да има бройка. Същото е и за екскурзии и зелени училища. Говоря за нормално, average квартално училище.

Обаче преди 5 години се зарекох да не влизам в спорове във форума и няма да изневеря на правилото си.

Със здраве 

Да, понякога човек си губи времето да споделя опит, докато го проверяват преди да го пратят по живо по здраво.

Ако случайно някой друг обаче се оплаква, че детето му учи в училище дето поощрява децата да се пробват по състезания, да кажа, че това е късмет. В съседното няма изобщо участници, освен в Знам и мога. Децата не печелят нищо от това да са първи на село /в училището на Знам и мога/ и никога да не пробват града /КМС примерно/.