Песен за огън и лед - 20 "A reader lives a thousand lives..."

— Аз удържах Речен пад и разкървавих носа на лорд Тивин…
— Така е — каза Роб. — Но един разкървавен нос няма да спечели войната, нали? Хрумна ли ти поне да се запиташ защо се задържахме на запад толкова дълго след Волско кръстовище? Знаеше, че не разполагах с достатъчно хора да заплаша Ланиспорт или Скалата на Кастърли.
— Защо… имаше и други замъци… злато, добитък…
— Смяташ, че сме останали, за да плячкосваме? — Роб го изгледа невярващо. — Вуйчо, исках лорд Тивин да дойде на запад.
— Всички бяхме на коне — каза сир Бриндън. — Войската на Ланистър беше в по-голямата си част пехота. Готвехме се да подгоним лорд Тивин по крайбрежието, после да се промъкнем зад него и да вземем силно укрепена позиция пряко на Златния път, на място, където според моите съгледвачи щяхме да сме в изключително изгодни позиции. Ако той беше тръгнал към нас там, щеше да плати тежка цена. Но ако не ни нападнеше, щеше да се окаже заклещен на запад, на хиляди левги от тила си. През цялото време щеше да преживява лишен от земята си, вместо да граби от нашата.
— Лорд Станис се канеше да щурмува Кралски чертог — каза Роб. — Можеше да се отърве от Джофри, от кралицата и от Дяволчето само с един кървав удар. Тогава можехме да сключим мир.
— Но вие изобщо не ми го казахте!
— Когато ти спря лорд Тивин на Червената вилка — каза Черната риба, — ти го забави достатъчно, за да стигнат при него вестоносците му от Горчив мост и да му съобщят какво става на изток. Лорд Тивин веднага обърна войската си, съедини се с Матис Роуан и Рандил Тарли близо до Черна вода и тръгна в бърз поход към Скокливите водопади, където го чакаха Мейс Тирел и двамата му сина, с огромна войска и флота речни баржи. Спуснаха се по реката, слязоха на половин ден езда от града и удариха Станис в тил.