Имам още поне 1 час на работа, а сякаш не ми стига въздуха. Наистина се чувствам паникьосана. Знам, че трябва да съм силна ама в момента искам само да си плача. Връщам толкова картини в главата си, толкова моменти, когато сме градяли планове как след 3-4 години ще купим и жилище в София ако децата отидат там да учат да не са по квартири. Как следващата година ще идем със самолет до Барселона - за първи път вече и с децата. И сега сякаш света ми рухна - за последните 6 месеца направих всичко да спася този брак - и бях мила, и бях толерантна и се опитвам да притъпя гнева и ревноста си. И сега просто съм загубила битката.....
- Публикувана: 20 юни 2015, 18:02 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2015, 16:56 ч.
Имам нужда да споделя, за да се справя ....
Имам още поне 1 час на работа, а сякаш не ми стига въздуха. Наистина се чувствам паникьосана. Знам, че трябва да съм силна ама в момента искам само да си плача. Връщам толкова картини в главата си, толкова моменти, когато сме градяли планове как след 3-4 години ще купим и жилище в София ако децата отидат там да учат да не са по квартири. Как следващата година ще идем със самолет до Барселона - за първи път вече и с децата. И сега сякаш света ми рухна - за последните 6 месеца направих всичко да спася този брак - и бях мила, и бях толерантна и се опитвам да притъпя гнева и ревноста си. И сега просто съм загубила битката.....
Т.е. ти ще купиш...
panika, бракът се гради от двама души. Сама не можеш да го крепиш 
Какво ти е жал, представяш ли си реално пак някога да си истински щастлива или спокойна с точно този конкретен мъж? Наистина ли ти се иска да литнеш до Барселона с някой, който те е разходил из Ада? Няма ли да ти е доста по-добре само с децата и приятелка или след време с който и да е нов мъж??
Какво ти е жал, представяш ли си реално пак някога да си истински щастлива или спокойна с точно този конкретен мъж? Наистина ли ти се иска да литнеш до Барселона с някой, който те е разходил из Ада? Няма ли да ти е доста по-добре само с децата и приятелка или след време с който и да е нов мъж?? Радвам се, че поне децата ги няма и ще се прибера довечера ще се наплача. .........
не плачи, напротив, трябва да се радваш, че най-после си се отървала. И за апартамента не се притеснявай, всичко ще се уреди, ще ти го присъдят на теб при развода. Най-важното е да си здрава и силна, децата ще пораснат толкова бързо, че чак ще ти липсва това време докато са малки.
Това нищожество "съпруга ти" на колене ще ти се моли, помни ми думата, ако въобще някога изтрезнее. Само да не направиш грешката да го приемеш отново - вълкът козината си мени, нали знаеш,...
Пак го оправдаваш. Може би не го осъзнаваш, но е така. Онези неща не са ти ги казали колегите му, а той! Разбери го най-сетне. Голям мъж е, спри да го третираш като малко дете.
Не е психично болен и никой не може да го накара да те напусне, ако той не иска.
Просто не те обича. Съжалявам.
Това с новата къща е пак оправдание да сте свързани по някакъв начин. Знам, че е трудно, но просто спри. Заслужаваш много повече. Успех!
Тъпото е, че пак ще го приемеш и обгрижиш - почти съм сигурна.
Не е психично болен и никой не може да го накара да те напусне, ако той не иска.
Просто не те обича. Съжалявам.
Това с новата къща е пак оправдание да сте свързани по някакъв начин. Знам, че е трудно, но просто спри. Заслужаваш много повече. Успех!
Тъпото е, че пак ще го приемеш и обгрижиш - почти съм сигурна.
Оф, чак сега виждам темата ти, попрочетох.
Все пак продължавам да клоня към друга жена. Направо се ловЯ на бас, че след някой и друг месец ще разбереш и това.
След като е имал и преди, след като за него външният вид е най-важен, след като явно мисли с оная си работа..., незнам, и да няма някоя в момента, я е набелязал, главата си режа.
Може би е било въпрос на време това. Затова съм против прощаването на изневерите и продължаването след това, той след като го е направил веднъж и му се е разминало даже, той си действа в безнаказаност.
Интересно, къде изчезнаха защитниците му...? Обсебваща, контролираща, нам каква си там беше, сега се изпокриха като мишки.
Била съм самотна майка, списвам в техния форум понякога, поне със сигурност чета редовно, искам да съм там обаче като дойдеш и напишеш за новата фуста, предупреждавам те, очаквай я. От 10 години съм в тоя форум и не една или две като теб са били новоприъсединили се. Още помня буцата в гърдите когато за първи път кликнах върху Самотни родители /така се казваше тогава/. Минава и заминава, след една година ще си чисто нова, ама дотогава... няма да е цветя и рози и фактическият развод ти е най-малкия проблем.
Мъжът ти е гузен, няма да иска жилището. Всичките тези циркове бяха от гузна съвест, преживяла съм с бившия ми мъж такива иди-ми дойди-ми, побърка ме 6 месеца. Явно трудно взето решение , няма да си натоварва съвестта с още вини, особено след като няма никакъв принос в това жилище. И още една прогноза - няма да има силен интерес към децата след това. Уффф.
Все пак продължавам да клоня към друга жена. Направо се ловЯ на бас, че след някой и друг месец ще разбереш и това.
След като е имал и преди, след като за него външният вид е най-важен, след като явно мисли с оная си работа..., незнам, и да няма някоя в момента, я е набелязал, главата си режа.
Може би е било въпрос на време това. Затова съм против прощаването на изневерите и продължаването след това, той след като го е направил веднъж и му се е разминало даже, той си действа в безнаказаност.
Интересно, къде изчезнаха защитниците му...? Обсебваща, контролираща, нам каква си там беше, сега се изпокриха като мишки.
Била съм самотна майка, списвам в техния форум понякога, поне със сигурност чета редовно, искам да съм там обаче като дойдеш и напишеш за новата фуста, предупреждавам те, очаквай я. От 10 години съм в тоя форум и не една или две като теб са били новоприъсединили се. Още помня буцата в гърдите когато за първи път кликнах върху Самотни родители /така се казваше тогава/. Минава и заминава, след една година ще си чисто нова, ама дотогава... няма да е цветя и рози и фактическият развод ти е най-малкия проблем.
Мъжът ти е гузен, няма да иска жилището. Всичките тези циркове бяха от гузна съвест, преживяла съм с бившия ми мъж такива иди-ми дойди-ми, побърка ме 6 месеца. Явно трудно взето решение , няма да си натоварва съвестта с още вини, особено след като няма никакъв принос в това жилище. И още една прогноза - няма да има силен интерес към децата след това. Уффф.
Паника,
чувстваш се така, защото усещаш, че светът ти е разбит. изведнъж се е сгромолясала представата, че имаш хубаво семейство, че няма да свършиш с развод като толкова други, че децата ще имат баща всеки ден, че няма да си една от 'онези" разведени жени.... Затова предполагам те боли най-много...
Иначе съм убедена, че прекрасно ще се справиш с децата и финансите. Не мисли как ще кажеш на другите като се разведете. Важни са само децата, чуждите хора не живеят твоя живот.
Съмнявам се, че ти още обичаш мъжа си и искаш да си с него. По-скоро ти е трудно да приемеш, че вече нямаш съпруг и семейството се разпада. Това е нормална реакция. Никой от нас, дори да знае, че с развод завършват 50% от браковете, не си предствя, че той ще е в тези 50%...
За апартамента - вече са ти казали, че си има начин и ти трябва консултация с адвокат. Тя обаче не е толкова належаща сега. Първо се погрижи за себе си. Потърси психолог, за да се справиш по-лесно с шока от раздялата.
чувстваш се така, защото усещаш, че светът ти е разбит. изведнъж се е сгромолясала представата, че имаш хубаво семейство, че няма да свършиш с развод като толкова други, че децата ще имат баща всеки ден, че няма да си една от 'онези" разведени жени.... Затова предполагам те боли най-много...
Иначе съм убедена, че прекрасно ще се справиш с децата и финансите. Не мисли как ще кажеш на другите като се разведете. Важни са само децата, чуждите хора не живеят твоя живот.
Съмнявам се, че ти още обичаш мъжа си и искаш да си с него. По-скоро ти е трудно да приемеш, че вече нямаш съпруг и семейството се разпада. Това е нормална реакция. Никой от нас, дори да знае, че с развод завършват 50% от браковете, не си предствя, че той ще е в тези 50%...
За апартамента - вече са ти казали, че си има начин и ти трябва консултация с адвокат. Тя обаче не е толкова належаща сега. Първо се погрижи за себе си. Потърси психолог, за да се справиш по-лесно с шока от раздялата.
Тук има описан подобен случай.
Ако има свидетели, които докажат, че не е полагал грижи за дома, децата...
Всеки случай е различен и крайното решение на съда също. Но щом парите са от родителите ти се бори.
Дано се съгласи. Това ще е най-безболезненото.
Ако има свидетели, които докажат, че не е полагал грижи за дома, децата...
Всеки случай е различен и крайното решение на съда също. Но щом парите са от родителите ти се бори.
Аз не искам да е мой, искам ако е възможно да го прехвърлим на двете деца по равно. Има ли такава вероятност - на 5 и 9 години са.
Дано се съгласи. Това ще е най-безболезненото.
Това с доказването, че не е полагал грижи и т.н е много трудно доказуемо. Ако може да докаже, че парите са дошли от нейните родители е друго. Иначе да го прехвърлят на името на децата няма проблем.
И да са дошли от нейните родители, но ако той има участие в отглеждането, на децата, дори грижите за дома, пак се брои за семеен принос (когато сумата не е цялата, както е при тях). Ако се докаже, че не е имал такова участие може и да има шанс.
Да се надяваме, че не само пред нея е казвал, че не иска да го занимава с нищо...
Да се надяваме, че не само пред нея е казвал, че не иска да го занимава с нищо...
Паника,
чувстваш се така, защото усещаш, че светът ти е разбит. изведнъж се е сгромолясала представата, че имаш хубаво семейство, че няма да свършиш с развод като толкова други, че децата ще имат баща всеки ден, че няма да си една от 'онези" разведени жени.... Затова предполагам те боли най-много...
Иначе съм убедена, че прекрасно ще се справиш с децата и финансите. Не мисли как ще кажеш на другите като се разведете. Важни са само децата, чуждите хора не живеят твоя живот.
Съмнявам се, че ти още обичаш мъжа си и искаш да си с него. По-скоро ти е трудно да приемеш, че вече нямаш съпруг и семейството се разпада. Това е нормална реакция. Никой от нас, дори да знае, че с развод завършват 50% от браковете, не си предствя, че той ще е в тези 50%...
За апартамента - вече са ти казали, че си има начин и ти трябва консултация с адвокат. Тя обаче не е толкова належаща сега. Първо се погрижи за себе си. Потърси психолог, за да се справиш по-лесно с шока от раздялата.
чувстваш се така, защото усещаш, че светът ти е разбит. изведнъж се е сгромолясала представата, че имаш хубаво семейство, че няма да свършиш с развод като толкова други, че децата ще имат баща всеки ден, че няма да си една от 'онези" разведени жени.... Затова предполагам те боли най-много...
Иначе съм убедена, че прекрасно ще се справиш с децата и финансите. Не мисли как ще кажеш на другите като се разведете. Важни са само децата, чуждите хора не живеят твоя живот.
Съмнявам се, че ти още обичаш мъжа си и искаш да си с него. По-скоро ти е трудно да приемеш, че вече нямаш съпруг и семейството се разпада. Това е нормална реакция. Никой от нас, дори да знае, че с развод завършват 50% от браковете, не си предствя, че той ще е в тези 50%...
За апартамента - вече са ти казали, че си има начин и ти трябва консултация с адвокат. Тя обаче не е толкова належаща сега. Първо се погрижи за себе си. Потърси психолог, за да се справиш по-лесно с шока от раздялата.
Не знам дали си го преживяла, но точно това е което трови душата ми ....
Скрит текст:
Оф, чак сега виждам темата ти, попрочетох.
Все пак продължавам да клоня към друга жена. Направо се ловЯ на бас, че след някой и друг месец ще разбереш и това.
След като е имал и преди, след като за него външният вид е най-важен, след като явно мисли с оная си работа..., незнам, и да няма някоя в момента, я е набелязал, главата си режа.
Може би е било въпрос на време това. Затова съм против прощаването на изневерите и продължаването след това, той след като го е направил веднъж и му се е разминало даже, той си действа в безнаказаност.
Интересно, къде изчезнаха защитниците му...? Обсебваща, контролираща, нам каква си там беше, сега се изпокриха като мишки.
Била съм самотна майка, списвам в техния форум понякога, поне със сигурност чета редовно, искам да съм там обаче като дойдеш и напишеш за новата фуста, предупреждавам те, очаквай я. От 10 години съм в тоя форум и не една или две като теб са били новоприъсединили се. Още помня буцата в гърдите когато за първи път кликнах върху Самотни родители /така се казваше тогава/. Минава и заминава, след една година ще си чисто нова, ама дотогава... няма да е цветя и рози и фактическият развод ти е най-малкия проблем.
Мъжът ти е гузен, няма да иска жилището. Всичките тези циркове бяха от гузна съвест, преживяла съм с бившия ми мъж такива иди-ми дойди-ми, побърка ме 6 месеца. Явно трудно взето решение , няма да си натоварва съвестта с още вини, особено след като няма никакъв принос в това жилище. И още една прогноза - няма да има силен интерес към децата след това. Уффф.
Все пак продължавам да клоня към друга жена. Направо се ловЯ на бас, че след някой и друг месец ще разбереш и това.
След като е имал и преди, след като за него външният вид е най-важен, след като явно мисли с оная си работа..., незнам, и да няма някоя в момента, я е набелязал, главата си режа.
Може би е било въпрос на време това. Затова съм против прощаването на изневерите и продължаването след това, той след като го е направил веднъж и му се е разминало даже, той си действа в безнаказаност.
Интересно, къде изчезнаха защитниците му...? Обсебваща, контролираща, нам каква си там беше, сега се изпокриха като мишки.
Била съм самотна майка, списвам в техния форум понякога, поне със сигурност чета редовно, искам да съм там обаче като дойдеш и напишеш за новата фуста, предупреждавам те, очаквай я. От 10 години съм в тоя форум и не една или две като теб са били новоприъсединили се. Още помня буцата в гърдите когато за първи път кликнах върху Самотни родители /така се казваше тогава/. Минава и заминава, след една година ще си чисто нова, ама дотогава... няма да е цветя и рози и фактическият развод ти е най-малкия проблем.
Мъжът ти е гузен, няма да иска жилището. Всичките тези циркове бяха от гузна съвест, преживяла съм с бившия ми мъж такива иди-ми дойди-ми, побърка ме 6 месеца. Явно трудно взето решение , няма да си натоварва съвестта с още вини, особено след като няма никакъв принос в това жилище. И още една прогноза - няма да има силен интерес към децата след това. Уффф.
Аз, като една защитничка, не ми се подхваща темата, че ще стане мазало и ще има доста наранени, а на жената и без това й е тежко. Затова няма да коментирам. Всеки да си носи кръста и последствията от действията или бездействията си.
Пак го оправдаваш. Може би не го осъзнаваш, но е така. Онези неща не са ти ги казали колегите му, а той! Разбери го най-сетне. Голям мъж е, спри да го третираш като малко дете.
Не е психично болен и никой не може да го накара да те напусне, ако той не иска.
Просто не те обича. Съжалявам.
Това с новата къща е пак оправдание да сте свързани по някакъв начин. Знам, че е трудно, но просто спри. Заслужаваш много повече. Успех!
Тъпото е, че пак ще го приемеш и обгрижиш - почти съм сигурна.
Не е психично болен и никой не може да го накара да те напусне, ако той не иска.
Просто не те обича. Съжалявам.
Това с новата къща е пак оправдание да сте свързани по някакъв начин. Знам, че е трудно, но просто спри. Заслужаваш много повече. Успех!
Тъпото е, че пак ще го приемеш и обгрижиш - почти съм сигурна.
+1
Аз, като една защитничка, не ми се подхваща темата, че ще стане мазало и ще има доста наранени, а на жената и без това й е тежко. Затова няма да коментирам. Всеки да си носи кръста и последствията от действията или бездействията си.
И аз като Popule ще си замълча. Нали се развежда, ликувайте.
Имам още поне 1 час на работа, а сякаш не ми стига въздуха. Наистина се чувствам паникьосана. Знам, че трябва да съм силна ама в момента искам само да си плача. Връщам толкова картини в главата си, толкова моменти, когато сме градяли планове как след 3-4 години ще купим и жилище в София ако децата отидат там да учат да не са по квартири. Как следващата година ще идем със самолет до Барселона - за първи път вече и с децата. И сега сякаш света ми рухна - за последните 6 месеца направих всичко да спася този брак - и бях мила, и бях толерантна и се опитвам да притъпя гнева и ревноста си. И сега просто съм загубила битката.....
Загубила си битката, защото си си затваряла очите за толкова неща.
Приеми ситуацията и търси начин да запазиш жилището за децата.
Има начин.
Но не забравяй да си учредиш, само за теб, право на ползване.
Него го разкарай на секундата и прекрати всякаква комуникация.
Ако има нещо за децата - само с мейли.
Недей да плачеш!
Не си струва за този негодник и половин сълза да пролееш.
Не му вярвай за колегите.
Той ги мисли тези неща, не вярвам те да са ги казали.