Суровоядство - трета тема

Случайно попаднах на темата и се позачетох назад.
Бебето трябва да се вози  в столче за кола, но не бива да стои в него през останалото време.  Извивката на столчето натоварва гръбнака, но по-голямата опасност е, че често бебетата се оставят да спят в коша за кола, докато родителят върши някаква работа и не наблюдава бебето. Мускулите на врата на бебето не са укрепнали в началото и не може да контролира добре самО главата си. Има опасност главата да клюмне напред към гърдите и да предизвика задушаване.
Ако е коментирано вече, се извинявам.

И за да не съм съвсем офф, ще добавя, че днес пих шейк от банан, боровинки, облепиха и 2 големи лъжици грахов протеин. Няма такова драйфане 1-2 часа след това. По принцип мразя всякакви смутита и течни бъркочи и рядко пия, но никога не ми беше ставало така.

Дъждец, следващият път замени граховия протеин с някакви зеленолистни, примерно спанак. Добави лимонов сок. Дъвчи малко, преди да преглътнеш смутито. Ще видиш колко по-добре ще се чувстваш.

Аз докато бях в периода на капитан Драйфус през бременността имах такъв инцидент с пшенична трева на прах и оттогава не съм помирисвала повече такова нещо. Вярвам, че организмът е по-мъдър от "суперхрани" истерията...

Пролетен дъждец,от къде го купи граховия протеин?

От Балев в дъ Мол.

Фея, мен не ми понася течното в смутитата. Имам чувството, че ми разреждат стомашните сокове и след смути съм много гладна. Може би твърде бързо го пия. Иначе съм пробвала разни кремчета без вода и при тях нямам този проблем.
А за шейка май не ми понесе облепихата в комбинация с нещо от останалите неща. Един път с брашно от шипки ми стана по същия начин.

На мен ми харесват по-простички комбинации за смутиха, в смисъл класически. Не ми е ставало лошо досега

Момичета, какво ви е мнението за тази статия ?
http://www.magipashova.com/2016/02/riskovete-na-veganstvoto/

В смутитата слагате ли кисело мляко ? Аз слагам , че така ми е по-вкусно, но  от друг страна съм чела, че киселото мляко не трябва да се смесва с плодове И въобще ,че е добре плодовете да се ядат самостоятелно.

Прочетох/те още онзи ден при бума, но някак изчаках да видя докъде ще стигне взривната вълна.

Накратко мнението ми е,
че ако човек има притеснение и съмнение, редно е да си потърси по-достоверна информация от лекари с изследвания и наблюдения.
Аз ако имам времето и възможността да се следя 15 хил сайтове/блогове на любители, бих заменила това време с нещо по-сериозно.

А на дълго мисля следното:
Не е важно аз, втори, трети какво мислят. Важно е ти какво мислиш и как усещаш нещата; намираш ли логика в едно или друго - казано, видяно, прочетено.

Хубаво е да си отговориш на въпросите:
защо избрах суровоядството/веганството
как се чувствам цялостно на такъв режим
изследванията ми по-добри ли са отпреди и все така добри ли са след 1,2, 3 години суровоядство
с какво съм готова да направя компромис
бих ли продължила по същия начин, ако възникне здравословен проблем/дефицит
наясно ли съм как бих могла да запълня тия дефицити
струва ли си да се променят нещата при вече възникнал проблем - поглед към друг режим
как ще го приемеш ти: провал? заблуждавала си се? вярвала си в нещо/някого?
кое ще ти носи повече спокойствие и увереност, че правиш правилно нещата
преди да започна подобен режим, информирах ли се добре за макро и микронутриенти
оптимален ли е този режим за мен, за забременяване, по време на бременност, по време на кърмене, за дете
как, по какво, защо избирам даден човек да "следя", следвам, информирам се от него....

Хората силно желаят да принадлежат към група с общи интереси, да не са отхвърлени, да не останат неразбрани, да са сигурни, че не са сами; да следват някого, който считат за по-умен, начетен, ерудиран (особено ако има и титла)...който им показва пътя (а дали е единственият верен).
Това невинаги е полезно. Хубаво е да се мисли самостоятелно. И някак първо да имаш доверие на себе си, а после на другите. Може би опираме до носенето на отговорност...

И какво става, ако този, който следваме и му вярваме, изведнъж си смени концепцията? Ами повечето се чувстват изоставени и предадени. Хващаме се за главите, настава паника, чудим се ама как и защо и сега кой път да хванем...
Така беше преди години с Дейвид Улф, който гръмна в нета с това, че беше препоръчал да се ядат скакалци ли, сурови жълтъци ли, защото дългогодишното суровоядство вредяло (не искам да  съм категорична, но беше продукт от животински произход). Или пък Шази, която си продаде книгата - в кухнята на Еви (дъщеря и, която консумирала само сурово от момента на захранване), а после излезне с гръмки статии - суровоядството вреди на деца; не познавала ни едно със здрави зъби....Тук ще замълча, защото не искам да се бунтувам и да бъда груба. Или пък Frederic Patenaude, който беше на 80/10/10 дълги години и изведнъж и той се "предаде". Познавам го реално и е обяснявал подробно за рисковете. Има и книга свързана с това. Що нападки и обиди отнесе от веган фанатици.
Или пък сега се сещам за един друг - българин, пак известен в хранителни и спортни среди, но нямащ нищо общо с веганство и суровоядство. Как бил видян в един коя си сладкарница да яде торта....

Може би е хубаво да се прави разлика между вяра, религия и фанатизъм.

Тази информация, която я има в статията, се върти от години поне в този форум.
Но ето, че се появява в материал на човек, който сме решили да следваме поради някаква си причина и чак сега започваме да се съмняваме.

Благодаря за изчерпателния отговор, не очаквах
Не, аз определено не се съмнявам от днес. Като цяло се съмнявам във всичко, било то казано ми от лекар, учил по учебници от 80-та година, най-вече пък написано в интернет. Напълни се с всякакви моди, фанатици, групи и т.н, а с това се напълни и с всякакви съмнителни интернет сайтчета, пълни със статии със съмнителна информация и написани от неизвестен автор. Но пък то като цяло и Суровоядството не е нещо строго дефинирано, за да мога да кажа съгласна ли съм или не. В смисъл такъв, че много хора, които са суровоядци, не се хранят 100% със сурова храна, друго пък се хранят със 100% сурова, но включват редовно и сурова животинска храна, трети абсолютно никакви животински продукти не консумират, четвърти ядат някакъв висок процент сурова храна и другото - каквото падне... Аз самата съм някакъв неопределен мелез - не смятам проценти, не се причислявам към никакви конкретни групи, защото ям всичко. Май по-скоро в този материал откривам собственото си хранене и пак не мога да му дам име, а и не изпитвам потребност да го правя.
И така... прииска ми се да чуя вие какво мислите

Много хубаво правиш!
"Аз самата съм някакъв неопределен мелез - не смятам проценти, не се причислявам към никакви конкретни групи."

А аз лично това мисля, което написах и почувствах, че искам да споделя. И не е насочено точно към теб, Диди! Пиша общо.
Също си мисля за възгордяването на едни/егото, радвайки се на написаното в статията; един вид: еха, още един в нашия лагер (съответно има и подигравки към веганите). И за други самозабравили се и самопровъзгласили се за гурута, които смятат, че статията е лишена от логика и е пълна тъпня.

Така е, всяко нещо като се превърне в мода или отиде в крайност, губи смисъла си. Особено във фб като гледам в групите за вегани, вегетарианци и т.н какви ожесточени битки се водят, обаждат се, критикуват се...да не говорим за темите тип, че гъбите плачели и че вегетарианците не трябвало да слушат народна музика и да ползват антидоти на змийска отрова, защото се изтезавали змии при получаването и...Чак вече като видя здравомислещ човек като теб и не вярвам на очите си 

Тук е мястото да уточня, че не се причислявам към каквато и да е било хранително ориентирана група. Търся трезви и логични отговори за моето здраве и това на семейството ми.

Точно затова ми хареса изказването ти. Аз тия групи съм ги джойннала за да черпя уж полезни съвети, да науча евентуално нещо ново, нещо умно... ама все по-рядко се случва. Предимно глупости, обиди, хейтърстване, изява на чувство за превъзходство и постване на снимки на измъчвани животни. 

За мен лично стана много трудно в интернет да се отдели сеното от плявата, особено за неща свързани с храненето. Преди може би 4-5 години дойде моментът, когато подобни групи и не само повече ме товариха и напрягаха, отколкото да ми дават нещо полезно и удовлетворяващо.
Но всеки си има път и е имало защо да се случват разни работи.