- Публикувана: 30 юни 2015, 11:53 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2015, 17:13 ч.
Колко от вас си броят рестото което ви връщат ?
Просто го прибирам. Това е една от ''драмите'' в живота ми - ужасно разсеяна съм. На няколко пъти са ме минавали, но пусто, така и не мога да свикна да преглеждам ресто, касови бележки и т.н. При това майка ми е бивш главен счетоводител, срам 
Ти поне си преводач. Аз се занимавам с договори, цени и преговори
. В работата се справям, но в личните неща хич ме няма 
. 
В повечето случаи ги прибирам. Понякога гледам докато ми връщат, но има случаи, в които съм отвеяна и забравям дори дали съм дала 10 или 20 лв за сметка под 10.
В повечето случаи на касиерките е наредено така. Освен това в големите вериги касата засича с колко продукта в минута касира и после това време се отчита.
В тази връзка много ме дразни в България колко бавни са клиентите на касите в големите вериги. Повечето си мислят, че пазаруват в кварталната бакалия при кака Пенка и могат да изчакат да им касират всичко и тепърва да си бъркат в чантата да си търсят портмонето, пък после парите и накрая си прибират нещата със скоростта на костенурка. Всичките такива трябва да минат на стаж по пазаруване в Алди Германия, където ти връщат още преди да си дал банкнотата и да престанат да задръстват касите в големите вериги. А ако не им харесва, при кака Пенка могат да си се буткат колкото искат.
върна с недостигащите ми пет стотинки. Накрая изрових от колата монети и купих въпросния хляб.
Скрит текст:
Така както нито на мен ми дължат нещо даром, така и аз не дължа на никоя касиерка дори и стотинка. Особено, когато започва да маркира стоките, преди предишният клиент да е свършил с прибирането на покупките си, или след маркирането започва да ме замеря с продуктите ми.
Така пък имах разправия с едно семейство с пазар, побиращ се в 6 големи пазарски плика, е ли млякото Верея е моето или тяхното. Оказа се моето, но мъжът се нервеше, че ме може да рови в торбата, прибрал ли си е кутията вече и като дърпа ли, дърпа. Ако касиерката го беше изчакала да си прибере багареиите, нямаше да има драми.
Така пък имах разправия с едно семейство с пазар, побиращ се в 6 големи пазарски плика, е ли млякото Верея е моето или тяхното. Оказа се моето, но мъжът се нервеше, че ме може да рови в торбата, прибрал ли си е кутията вече и като дърпа ли, дърпа. Ако касиерката го беше изчакала да си прибере багареиите, нямаше да има драми.
В тази връзка много ме дразни в България колко бавни са клиентите на касите в големите вериги. Повечето си мислят, че пазаруват в кварталната бакалия при кака Пенка и могат да изчакат да им касират всичко и тепърва да си бъркат в чантата да си търсят портмонето, пък после парите и накрая си прибират нещата със скоростта на костенурка. Всичките такива трябва да минат на стаж по пазаруване в Алди Германия, където ти връщат още преди да си дал банкнотата и да престанат да задръстват касите в големите вериги. А ако не им харесва, при кака Пенка могат да си се буткат колкото искат.
Просто го прибирам. Това е една от ''драмите'' в живота ми - ужасно разсеяна съм. На няколко пъти са ме минавали, но пусто, така и не мога да свикна да преглеждам ресто, касови бележки и т.н. При това майка ми е бивш главен счетоводител, срам
Ти поне си преводач. Аз се занимавам с договори, цени и преговори
. В работата се справям, но в личните неща хич ме няма .И преподавател
В работата съм много добросъвестна, даже твърде много - на границата с болния перфекционизъм. Но в личния живот положението е...зле 
