- Публикувана: 30 юни 2015, 11:53 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2015, 17:13 ч.
Колко от вас си броят рестото което ви връщат ?
Значи съм права, все пак. ако няма такса при плащане, то таксата за обслужване е двойно по-голяма.
Не. 1.20 е висока месечна такса. Има по-ниски, в комбинация с безплатно разплащане на ПОС в България и чужбина (и други предимства, но сега говорим конкретно за такса при картови разплащания). Предполагам, че картата ти е дебитна. Не я сравнявай с кредитна (като тази на Барелина) - на кредитните таксите са традиционно доста по-високи от дебитните.
Разгледай сайтовете на десетина банки и ще видиш.
Високи са им таксите за обслужване на кредитните карти, но пък от друга страна имат cash-back програми, които донякъде изравняват нещата. Особено ако въртиш големи обороти, дори само битовите сметки ми стигат да ги направя. Това, естествено, ако имаш възможност на падеж да погасиш пълната сума, лихвите са дърво.
Гратисният им период е другото изключително удобно нещо (напр. всичко, което съм купила след 20 юни реално ще го плащам чак към 4 август).
А, да - чуден контрол на разходите са също, в кеш варианта изобщо не разбирах къде и кога заминаваха парите.
Гратисният им период е другото изключително удобно нещо (напр. всичко, което съм купила след 20 юни реално ще го плащам чак към 4 август).
А, да - чуден контрол на разходите са също, в кеш варианта изобщо не разбирах къде и кога заминаваха парите.
Аз пък никога не бих си взела ресто от някакви жълти стотинки. Защо на кафене или ресторант можем да оставяме бакшиш, а в магазина си чакаме 5 стотинки?
Аз, като оставя на всички за всичко, ме гледат все едно ме е тряснала тухла четворка по главата. Имам идея колко трябва да ми върнат. На самото ресто само хвърлям поглед. Понякога броя, но невинаги. По 1 и 2 стотинки ги оставям, по 5 повечето пъти ги взимам, но се случва да ги откажа. Това за супермаркетите. В заведения закръглям минимум на горното левче, случвало ми се е да оставя 50% от сметката като бакшиш.
Последно купувах батерия за телефон - платих с 50 лв, батерията 18. Мацката ми връща 42 лв, аз й казвам, че бърка. Прибра едното 20 и вика чао. Напомних й, че чакам ресто. Държеше се малко особено, докато размяташе банкнотите, та не съм сигурна, че беше неволна грешка.
За дребни суми от сорта на хх,91 или хх,32 ми връщат съответно 10 и 70, т.е. повече - не им се занимава да броят. Но съм сигурна, че ако дам 90 стотинки при сметка 91 - няма да са много щастливи.
В заведения закръглям минимум на горното левче, случвало ми се е да оставя 50% от сметката като бакшиш.
Мдааа, но все пак е ок да уточниш за каква сметка става въпрос. Щото и аз съм оставяла 5 лв. при сметка 3,20. Примерно.
Но пък ако сметката е 50 лв., няма да оставя 70 със сигурност.
Аз пък никога не бих си взела ресто от някакви жълти стотинки. Защо на кафене или ресторант можем да оставяме бакшиш, а в магазина си чакаме 5 стотинки?
И с такива единици-мерки за свършена работа боравим, даже и 3 ст. ставка се получава понякога.
Вкл. данъци и осигуровки се удържат върху тях, как пък не съм ги подарила.
Ресто, не броя. Сигурно защото в 99% от случаите плащам с карта. Пари в брой нося много малко и ги ползвам обикновена на някоя сергия на пазара, но там става въпрос за дребни суми, така че няма какво да му броя на рестото.
Само монети от 1 лв събирам за автоматите за паркиране и за момчетата, които мият стъклата на бензиностанциите, но си ги държа в колата. Стотинките ми тежат много в портмонето.
Освен това, пазарувайки с карта, определено си контролираме по-добре разходите: хем виждаме къде и за какво сме ги изхарчили, хем ако не може нещо да го платим с карта и нямаме толкова пари кеш, не го купуваме
.
За първи път се наложи да ходим с повече пари в брой, за да отидем до Гърция преди 10-тина дни, оказа се, че нямаше проблем да си плащаме с карта, обаче.
Само монети от 1 лв събирам за автоматите за паркиране и за момчетата, които мият стъклата на бензиностанциите, но си ги държа в колата. Стотинките ми тежат много в портмонето.
Освен това, пазарувайки с карта, определено си контролираме по-добре разходите: хем виждаме къде и за какво сме ги изхарчили, хем ако не може нещо да го платим с карта и нямаме толкова пари кеш, не го купуваме
.За първи път се наложи да ходим с повече пари в брой, за да отидем до Гърция преди 10-тина дни, оказа се, че нямаше проблем да си плащаме с карта, обаче.
Скрит текст:
Аз! И си вземам всичко до последната стотинка! И една не оставям на касата- урок, който си взех след като една сутрин не успях да купя хляб на децата си, разхождайки банкнота от 100 лева в няколко магазина от големи е вериги. /слагам го в скрит текст, че не е много по темата/
Скрит текст:
В джоба си имах стотинки, но не достигаха за заветния самун, а никой нито ми предложи, нито пък, когато аз предложих да се върна с недостигащите ми пет стотинки. Накрая изрових от колата монети и купих въпросния хляб.
Така както нито на мен ми дължат нещо даром, така и аз не дължа на никоя касиерка дори и стотинка. Особено, когато започва да маркира стоките, преди предишният клиент да е свършил с прибирането на покупките си, или след маркирането започва да ме замеря с продуктите ми.
Така пък имах разправия с едно семейство с пазар, побиращ се в 6 големи пазарски плика, е ли млякото Верея е моето или тяхното. Оказа се моето, но мъжът се нервеше, че ме може да рови в торбата, прибрал ли си е кутията вече и като дърпа ли, дърпа. Ако касиерката го беше изчакала да си прибере багареиите, нямаше да има драми.
Вчера един младеж в Изи Пей ми цитира някаква сума за плащане, която ми се видя много окръглена. Питам го аз, колко точно .... мииии с 21 стинки по-малко, ама нямал да ми върне, та за това така ...
Така както нито на мен ми дължат нещо даром, така и аз не дължа на никоя касиерка дори и стотинка. Особено, когато започва да маркира стоките, преди предишният клиент да е свършил с прибирането на покупките си, или след маркирането започва да ме замеря с продуктите ми.
Така пък имах разправия с едно семейство с пазар, побиращ се в 6 големи пазарски плика, е ли млякото Верея е моето или тяхното. Оказа се моето, но мъжът се нервеше, че ме може да рови в торбата, прибрал ли си е кутията вече и като дърпа ли, дърпа. Ако касиерката го беше изчакала да си прибере багареиите, нямаше да има драми.
Вчера един младеж в Изи Пей ми цитира някаква сума за плащане, която ми се видя много окръглена. Питам го аз, колко точно .... мииии с 21 стинки по-малко, ама нямал да ми върне, та за това така ...
Случвало ми се е да ми върнат 2 ст (примерно) по - малко и като кажа:"Връщате ми по - малко" ми отговарят:"Нямам". Питайте - аз може и да имам!
Никой не ми дава хляб или кафе ако нямам точната сума - затова и аз си искам точното ресто
Винаги броя
Какво толкова се брои на едно ресто - обикновено рестото е няколко банкноти и няколко монети. Един поглед ми е достатъчен да знам колко ми връщат.
Макар че в едно заведение за бързо хранене (в което повече няма да вляза) последния път си прибрах рестото, без да го гледам и девойката до касиерката ме накара да го покажа и изброя. Оказа се, че тя ги била погледнала и били по-малко. Девойката на касата била на стаж. Явно често взимат ...стажантки, защото при предишното посещение се опитаха да ме излъжат с грамажа на порцията. Та затова вече няма да ходя там.