И аз ще слагам пердета, точно защото щорите за трудни за поддържане.
- Публикувана: 5 юли 2015, 23:44 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2015, 08:38 ч.
Искам да кажа ... (44)_06.07-12.07
И трудни за поддържане, и създават офисен вид.
Как процедирате със забавленията на децата? Нещо ми е трудно да им смогна на темпото. Днес ги водихме на планина, бесняха там, играх с тях федербал, после криеница. Като се върнахме, веднага дойде едно съседче да играят и уж се опитах през това време да дооправя вкъщи. Дребният му омръзнало и преди малко пристигна да ми обяснява, че му е скучно с тях и иска на разходка с колело. Ама вече съм уморена. Баща му заряза работата и го изведе.
Но това е всеки ден. Мъжът ми задължително ги изкарва на разходка сутрин, през деня си играят на двора, а вечер ме карат да им осигурявам и компания с приятели. По правило ми е приятно, но имам дни, в които съм ужасно уморена освен психически, и чисто физически, защото работата ми не е на едно място.
Имам чувството, че никой около нас толкова не обгрижва децата. Занимават се с каквото намерят и родителите си вършат работата или пък просто си почиват. На нас всичко ни се върти около тях...
Как процедирате със забавленията на децата? Нещо ми е трудно да им смогна на темпото. Днес ги водихме на планина, бесняха там, играх с тях федербал, после криеница. Като се върнахме, веднага дойде едно съседче да играят и уж се опитах през това време да дооправя вкъщи. Дребният му омръзнало и преди малко пристигна да ми обяснява, че му е скучно с тях и иска на разходка с колело. Ама вече съм уморена. Баща му заряза работата и го изведе.
Но това е всеки ден. Мъжът ми задължително ги изкарва на разходка сутрин, през деня си играят на двора, а вечер ме карат да им осигурявам и компания с приятели. По правило ми е приятно, но имам дни, в които съм ужасно уморена освен психически, и чисто физически, защото работата ми не е на едно място.
Имам чувството, че никой около нас толкова не обгрижва децата. Занимават се с каквото намерят и родителите си вършат работата или пък просто си почиват. На нас всичко ни се върти около тях...
valerie, Тъкмо щях да се оплаквам и аз за същото.
По цял ден съм с децата и направо вече изпушвам.
Преди обяд задължително на разходка и да играят някъде.
После обяд, сън (само малкия) и към 17-18ч. пак трябва да са навън.
Вися по площадки, пред блока (има 1-2деца колкото Калина и играят заедно), обаче няма как да ги оставя сами. В общи линии подпирам пейките и си говоря с бабите.
По цял ден съм с децата и направо вече изпушвам.
Преди обяд задължително на разходка и да играят някъде.
После обяд, сън (само малкия) и към 17-18ч. пак трябва да са навън.
Вися по площадки, пред блока (има 1-2деца колкото Калина и играят заедно), обаче няма как да ги оставя сами. В общи линии подпирам пейките и си говоря с бабите.
Не мога да се разбера-хората ходят на разни мероприятия за да си починат, да се повеселят, а аз искам да ходя ако съм отпочинала. 
Снощи бяхме на театър-наистина се смях, но някак нямах и търпение да свърши.
Моят мъж е запазил маса в рок бара тази вечер, заради "Обратен ефект"- чак ме моли да ходя. Абе човек-толкова негативни емоции имах тези дни, че гледам като изтребител. И съм с такъв голям херпес на устата!
А той-също е уморен, даже е и с болка -откога бях ви писала, че го мъчи враснал нокът на палеца на крака. Чак днес отиде на лекар и сега е на антибиотик, а тези дни ще го оперират там.
По темата за котките ще кажа, че ги обожавам и умирам от мъка, ако видя пострадала или мъчеща се.
Снощи бяхме на театър-наистина се смях, но някак нямах и търпение да свърши.
Моят мъж е запазил маса в рок бара тази вечер, заради "Обратен ефект"- чак ме моли да ходя. Абе човек-толкова негативни емоции имах тези дни, че гледам като изтребител. И съм с такъв голям херпес на устата!
А той-също е уморен, даже е и с болка -откога бях ви писала, че го мъчи враснал нокът на палеца на крака. Чак днес отиде на лекар и сега е на антибиотик, а тези дни ще го оперират там.
По темата за котките ще кажа, че ги обожавам и умирам от мъка, ако видя пострадала или мъчеща се.
Имам чувството, че никой около нас толкова не обгрижва децата. Занимават се с каквото намерят и родителите си вършат работата или пък просто си почиват. На нас всичко ни се върти около тях...
Валери, и нашето дете е така - много обгрижвано, чак прекалено! Ежедневието ни е изцяло подчинено на него! И добре, че татко му активно участва в заниманията, аз нямам никаква енергия вече, хем това ми е основното занимание в момента! Иска ми се да променя това някак, за да има глътка въздух и за нас с татко му, но не знам дали не сме закъснели малко...
О, и Сесил е в отбора. Честно казано се успокоявам малко, като чета, че не сме само ние...
В момента съм свободна откъм дете, иначе често ходим през няколко блока от нас, в един жилищен комплекс от затворен тип. Там живеят 2 мои близки приятелки плюс още поне 4-5 добри познати. Пускаме децата да играят наоколо, има и оградена площадка, пълна свобода. Ние през това време си лафим, пием сайдери и нищим клюките. 
През уикендите ходим на гости при приятели с къщи и дворове, на Витоша, в детския център в мола до нас или в ИКЕА. Като си помисля обаче, на Кати лятото й е запълнено извън София, така че поне тази година сме й осигурили разнообразие.
През уикендите ходим на гости при приятели с къщи и дворове, на Витоша, в детския център в мола до нас или в ИКЕА. Като си помисля обаче, на Кати лятото й е запълнено извън София, така че поне тази година сме й осигурили разнообразие.
Sesylle, значи не сме единствените. Аз не мога да повярвам, че не са уморени. Малкият даже вече махна и обедното спане. От ставането не са били и петнайсет минути сумарно вътре.
Ако ги питам тях, могат да стоят цял ден навън. Само че не става номера.
Проблем е и ако се задържат повече време вътре. Правят къщата пълна лудница...а като им омръзне това, започват да се бият.
Опитвам се да подреждам, но в момента, в който се приберем...след 15мин. всичко е отново същото.
Плюс всичко това трябва да съм и приготвила нещо за ядене.
Да ви призная, нашето дете и не умее да играе с други деца! Заради начина ни на живот все е сам или все с възрастни и с възрастни умее да общува в пъти по-добре! Та хем няма дечица, с които да играе, хем ако случайно попаднем в такава среда на връстници, той не се вписва! 
Вал, така казват всички - да му се радваме сега, че скоро той няма да иска да е с нас! Ама на мен ми е трудно да си го представя!
Sesylle, и това с подреждането и вечния хаос вкъщи... Толкова ми е познато!
Вал, така казват всички - да му се радваме сега, че скоро той няма да иска да е с нас! Ама на мен ми е трудно да си го представя!
Sesylle, и това с подреждането и вечния хаос вкъщи... Толкова ми е познато!
elleni, той колко е голям? няма ли деца наоколо, с които да играе?
Голяма играе много, но само с определени деца. Тези, които случайно срещаме по площадките, изключително рядко се заиграва с тях. Малкия пък е все още плътно с нея...но той не харесва играта с връстници. Играе с нейните приятели, доколкото и както може. По-често е включван в игрите, отколкото обратното.
Голяма играе много, но само с определени деца. Тези, които случайно срещаме по площадките, изключително рядко се заиграва с тях. Малкия пък е все още плътно с нея...но той не харесва играта с връстници. Играе с нейните приятели, доколкото и както може. По-често е включван в игрите, отколкото обратното.
На 4 е. Ние живеем в курорт, има само русначета. Руските деца са малко особени, не са особено кооперативни (не че нашето е), а и езиковата бариера не е за подценяване точно в тази възраст. Той иска да общува! Но дори и да попаднем срвд други деца, ако идем на разходка някъде наоколо, той не умее да играе в тандем, все трябва да ръководим играта, да сме над главата му и в един момент се случва така, че той пак играе най-вече с нас. Случвало се еда имаме гости с дете, той игнорира детето и дърпа таткоо да си играе с него, а не допуска сина му в играта! Направо мисля да потърся психолог като се приберем в София, защото има неща, които наистина ме смущават!
Интернетът ми е ужасен!
Интернетът ми е ужасен!
Моите деца са вече големи и се занимават сами. Малката играе пред блока, ходи на кино, вече и в парка е излизала няколко пъти с приятели. Големият също, излиза с приятели, ходи на кино, понякога на басейн. Заедно ходим на плаж, на планина, на вилата на село, изобщо лятото не скучаем. Това лято сме малко по-обрани откъм почивки, че бързаме да завършим къщата, но пак ще ходим на място, където ще има много други деца около тяхната възраст, а ние с родителите им и така десетина дни.
Еллени, замислих се за моето момиче като малко. Като я вземехме с нас надалече по-задълго без приятелчетата ѝ-общуваше предимно с възрастни и така ѝ харесваше. И даже някак не желаеше да играе с деца. Ако я поканят, ако някой направи първата крачка-по-може.
Ако я оставехме без нас задълго, тогава имаше проблеми. Примерно плаче, когато някой съсед влязъл в асансьора при нея и баба ѝ. И други подобни прояви-сигурна съм, че защото е била без нас и това се е отразявало на самочувствието ѝ. Това на възраст около 3-4.
Като започне училище и се спре с "командировките", ще бъде друго.
Ако я оставехме без нас задълго, тогава имаше проблеми. Примерно плаче, когато някой съсед влязъл в асансьора при нея и баба ѝ. И други подобни прояви-сигурна съм, че защото е била без нас и това се е отразявало на самочувствието ѝ. Това на възраст около 3-4.
Като започне училище и се спре с "командировките", ще бъде друго.