Много е просто, Диана. Като човешко същество искам
- да имам достъп до добро образование
- което да ми дава шанс за всяка кариера, която избера
- да мога да я упражнявам свободно
- и работата ми да е добре заплатена
- да се държат с мен с уважение
- да мога да избера как да живея живота си без осъдително цъкане от целокупното общество
без значение дали съм мъж или жена.
В почти всички държави (включително развитите), при равни други условия, мъжът има по-голям шанс за всичко гореизброено. Не равен с жената, а по-голям. Не знам какво наричаш "леки форми", но те уверявам, че с всички права и свободи, на които се радваме жените в западния свят, живеем в мъжки свят. Достатъчно е да погледнеш процентното съотношение мъже-жени на властови (политически и икономически) позиции. Дали е защото жените са по-тъпи?
И въпреки всичко, имаме повече шансове за подточките, сравнено с пра-пра-прабабите ни. Не знам какво си чела, но първите феминистки са почнали в момент, в който жената е била малко повече от вещ. Промените от този род не стават бързо и лесно, и струват скъпо.
Може и да има желаещи да доминират над другия пол; несъмнено и сред двата пола има такива хора.

Освен това, когато подтискана група придобие сила, е неизбежно да има натрупвания, които намират клапан.
А в България не разбираме особено много западния феминизъм поради някои исторически особености.