Борба за равенство между половете

Това са ми го казвали няколко мои учителки в САЩ. Може да е било различно в различните щати. Намерих ето това, което казва, че само преди век на жените е бил забранен достъпа до професии като лекар и адвокат, въпреки че
предния век са били разрешени. Общо взето са работели само като домашни помощнички, работнички във фабрики, писателки и учителки.

In colonial America, women who earned their own living usually became seamstresses or kept boardinghouses. But some women worked in professions and jobs available mostly to men. There were women doctors, lawyers, preachers, teachers, writers, and singers. By the early 19th century, however, acceptable occupations for working women were limited to factory labor or domestic work. Women were excluded from the professions, except for writing and teaching.

The medical profession is an example of changed attitudes in the 19th and 20th centuries about what was regarded as suitable work for women. Prior to the 1800s there were almost no medical schools, and virtually any enterprising person could practice medicine. Indeed, obstetrics was the domain of women.

http://www.wic.org/misc/history.htm

Това е вече минало, макар и сравнително скорошно. Но има още много останки на дискриминация, та каквито и да са и личните подбуди на Уотсън, добре е че има такива като нея да се борят за по-голяма цел.

Като са завършвали кое? Образованието на повечето жени се е ограничавало до грамотност и практически умения в домакинството. Не са ходели в университети и колежи. Девойките имат гувернантки, които ги учат на малко френски, да четат, пишат свирят на пиано, бродират и рисуват. Това, ако си във висшето общество. Ако нямаш този късмет - за какво ти е дори да четеш? Единственото образование ти е църквата. Жените са имали реализация като акушерки, макар че "баби" е по-близко като разбиране, защото не са имали медицинско образование, а каквото някоя друга баба им е обяснила. Учителки или гувернантки също, но не мислете, че са преподавали на момчета.

Няма как всички бременни да са толкова правно грамотни, че да размахват писмено уведомление още след първия преглед, установил бременност. Аз самата, предвид няколкото си спонтанни аборта, не бих била щастлива публично да обявявам всяка своя бременност.
Ако жени, при това раждали, не си дават сметка колко е важно за едно общество и за една икономика да има деца, които са желани, обгрижвани и отгледани отговорно, то как да очакваме да го правят работодателите и политиците, които са предимно мъже?
А за трудовия стаж, и войниклъкът на мъжете се води трудов стаж. На тези, които са ходили в казарма, разбира се.

Малко,но обгрижени деца е смърт за обществото.
Не би следвало да се толерира подобна политика.

Напротив, такова общество може да е доста успешно. Всъщност идеалното е много и обгрижени деца, всяко със своите сили и роля, вместо на едно-две деца да се изисква успех в абсолютно всичко.

Но иначе много и нехайно гледани деца стигат до антиутопия от третия свят.

"Размахването на правно уведомление" беше първото, което направих след като беше установана бременността ми.
Само не ми стана ясно, как точно държавата да защити бъдеща майка, която не си знае правата или е твърде суеверна, за да си извади тъпото листче възможно най-рано.

И суеверието е от невежество.

Казармата не е задължителна, така че не може да бъде пример като трудов стаж.
За съжаление 2 деца на семейство не са достатъчни за да се поддържат нивата на БВП, нито са достатъчни да издържат пенсионерите, когато утре тези деца станат работещи. За да може държавата да види реалната полза от децата те трябва да са най - малко три. Повечето жени се ограничават до едно, максимум две, а те не стигат на икономиката, за съжаление. Политиките на държавите, както правилно Лабрадор отбеляза, са насочени към "внос" на работна ръка от вън. Така че раждането на дете остава само и единствено личен избор на жената, а не фактор за развитието на икономиката.


Не може да я защити т.е. никак не я защитава. Гадно, но факт. Ще й се наложи или да се отърве от суеверията си, или да се ограмоти правно, друга опция за съжаление няма.
Всеки човек е длъжен да бъде правно грамотен, ако претендира, че има права, които изисква да бъдат спазвани, в случая от работодател.



Не, не е смърт за обществото, предвид факта, че светът е пренаселен. По - добре малко, но качествено, отколкото много, ама "плява".

Не става въпрос за суеверие.  А за проблем, когато загубиш бебетата, а трябва да обясняваш на сума хора, които не са доразбрали, че вече всъщност не си бременна. Защото оставиш ли информация за бременността си, вече за нея знаят една камара хора. И после съвсем добронамерено те питат как върви бременността, без да знаят, че ти бъркат в раната.
Казармата беше задължителна за моето поколение. Така че имаме две години стаж за съпруга ми в казарма, две за мен за двете ми майчинства (ползвала съм по една година).

Процеса на преместването от  по-заселените към по-оредяващите
общества, не е нито приятен, нито безболезнен.Питай, изселилите
се от градчета и паланки в които сега има много от плявата. Но си
е друга тема това, нищо че са свързани нещата.

Руми, разбирам напълно. Истината при такива случаи е просто работодателят да излезе "свестен" и да направи компромис. Това е. Аз няма да забравя моята приятелка като забременя с близнаците, работеше в една френска фирма, но беше в изпитателен срок. В момента, в който разбраха, че е бременна на секундата я махнаха, а  шефът й имаше бебе на няколко месеца, та не е като да не знае какво е да си с бебе, или да чакаш бебе. Та такива са за съжаление нещата в реалността.
Просто се доверяваш на "морала" на работодателя.

Разбирам, но това са фактите и за сега очевидно по - добро разрешение на проблема няма.

Ами който не е треперил над бременността си, няма да разбере защо се крие.

Мен не са ме взимали на работа, заради евентуална бременност. Момата, която взеха  се омъжи скоро след това за колега от друг град след едно обучение и напусна. Сетиха се за мен, но вече не ми бяха важни.

Сега и аз се питам защо не казах че правя инвитро, а се чудех и напрягах как да си натаманя отпуските /нямаше начин да ме махнат/. Ама сега ми е широко около врата.

Сигурна съм, че повечето започнали работа докато забременяват, го правят защото много им се работи 
О, хайде, моралът трябва да е двустранен.

Прочетох само първите две страници и съвсем не съм съгласна с някои твърдения за липса на креативност у жените. По-скоро ни липсва амбициозността и агресивността на мъжете и имаме прекалено много търпение, което пък липсва на тях. За това ние някак си ние по презумпция трябва да се нагаждаме към мъжете, като им осигуряваме комфорт и дом. До такава степен сме свикнали с това, че дори не го приемаме за дискриминация, а за мен е. За нас, често остава работата, която мъжете не искат да вършат (домакинство  - справка оплаквания във форума как жени се нагърбват със всичко в къщи, а мъжа само се връша уморен от работа). Когато една жена жертава кариерата си заради семейството (да, да имаш дете забавя и затруднява кариерата, да не кажа, че често се налага и да оставиш хубава работа да си по-близо до децата и да се грижиш за семейството)на това се гледа, като на нещо нормално, което, жената щом е решила да става майка, трябва да е готова да направи. А мъжа който е решил да става баща, бил ли направил това? Особено пък в България, обществото е толкова патриархално, че мъжете дори не си дават сметка, че жени жертват кариерата за семейството И за да може мъжа да гради своята, а това трябва да бъде оценено. Както и обратното разбира се, ако въобще се случи мъж да остави кариера за семейство. Както казах обаче в България до толкова сме свиканли с това жената да се води по мъжа и това ни е така втълпено в главите, че дори тук съфорумки не допускат, че можа да има и други модели на отношения.