СЕПТЕМВРИЙСКИ мамчета - Тема N6

И аз исках нормално, но и при мен секциото е наложително... Просто съм изчела толкова истории,в които се получава някакво усложнение и чуваш как лекарите обсъждат какво се случва... Ужас,не мисля че моята психика ще го понесе... От друга страна съм чувала,че при пълната, бебчето трябва много бързо да се извади,иначе се създава опасност за него... Та трябва докторите да са наистина големи професионалисти... Като чета само се обърквам,една жена във форума е цитирала някакъв доктор,който на въпрос ако той ражда каква би избрал и неговия отговор е: Пълна! Друг доктор пък казал,че спиналната била 16 пъти по-щадяща от пълната... Вече и аз нз!  А за епидуралната пък съвсем не съм наясно,каква и е разликата със спиналната... Ужас,май ще ми трябва дъъълга консултация с анестезиолога...

Доколкото знам при епидуралната имаш усещания, но не и болка. А при спиналната нищо не се усещало.
Вчера анестезиоложката ме пита първото с каква упойка е родено, какъв поглед ми метна като и казах, че е без, защото нямаше време...

Разликата между епидуралната и спиналната е в "дълбочината", на която се поставя, съответно влиянието им е по-различно. Спиналната буквално оставя половината тяло без никакво усещане, докато епидуралната просто обезболява, но можеш например да си движиш краката, както и да усещаш напъните.
Най-общо спиналната се използва при секцио, а епидуралната при нормално раждане. Двете са много по-щадящи както за организма на майката, така и за този на бебето, отколкото пълната упойка.

Всичко това е информация от училището за родители.

 Мен предния пйт не са ме хитали каква искам, направо спинална ми сложиха. Предполагам, че и тоя път ще е така. Кофти е да ги слышаш и като знаеш какво ти плавят... но те най-добре знаят!

Няма нищо страшно в спиналната упойка, аз бях под такава за друг вид операция, не са ме тествали за нищо, само ме питаха дали имам алергии и дали съм взимала някакви лекарства в последните 10 дни, след по - малко от 2 часа ме отпусна напълно, а и ти не виждаш нищо докато ти правят операцията, анестезиолога и сестрите постоянно ти задават някакви въпроси, разпитват те , опитват се да те отпуснат , да си мислиш за друго Бяха ми казали , че ако съм много притеснена може да ми пуснат малко газ да се замая лекичко и да съм просъница, ама не се наложи Пълна упойка знам, че слагат обикновено когато раждането е започнало по нормален път , но нещо се случва и се налага спешно секцио тогава не те питат , направо си те приспиват като животно, оправданието е , че няма време за друга упойка, което не го разбирам , понеже и спиналната много бързо хваща, но лекарска работа...

Здравейте момичета. Не съм писала от известно време, но чета редовно.
Руми, дано детенцето бързо се оправи.
Да се включа и аз за упойките. При предното ми секцио бях със спинална упойка и да си призная много ме беше страх като знаех, че ме режат и осъзнавах всичко, което се случва. Но наистина има много предимства - анестезиологът каза, че е по-безопасна и за майката, и за бебето; нямаше никакви проблеми след тази упойка от рода на гадене или главоболие, чувствах се добре и започна да ме пуска малко след като ме закараха в стаята; видях бебка веднага щом я извадиха и дори за малко я сложиха при мен не че имаше опасност да я объркам, защото беше тогава единственото момиченце и единственото бебе без коса

Момичета,мен ме хващат някакви депресивни настроения напоследък. Първо заради раждането. Замислих се, че д-р Илиев ми каза, че ще съм пак секцио,но реално той не провери състоянието ми и дали съм се възстановила от предишното,не измери нищо като дебелина на белега. Ами ако всъщност съм в страхотно здраве, и няма проблем да родя нормално, защо трябва пак да ме режат. Сега си запазвам час за второ мнение, защото определено едната минута, която той ми отдели и това, което ми каза, не са убедителна причина според мен.
Други мои притеснения са свързани с малката. Иска ми се да махна този памперс вече, но тя напоследък започна повече да пишка и дори да ака в него. А аз нямам сили точно сега да се занимавам с напишкани и наакани дрехи и килими. И все пак нещата вместо да стават по-добре,се влошават. Преди се беше отучила да ака в него. Колкото пъти я сложех на гърнето и не оставаше без резултат. Сега уж си казва, но само ме разиграва. Слагам я и тя след няколко секунди става и тича по голо дупе, не ме слуша и вече рядко върши нещо в гърнето. А непрекъснато й говоря и разбира доста вече. На всичкото отгоре от известно време къпането стана доста трудно, защото започна да пищи като й мием косата. Бяхме махнали ваничката и за по-бързо я къпахме под душа,но сега не иска. Върнахме пак къпането във ваничка и играта с патета и други играчки и е по-добре, но до момента, в който започнем да мием косата. Четох че има специал и козерки за баня, за да не се мокри лицето и мисля да й взема, но не знам дали ще реши проблема. Поне проблема със спането при нас го решихме частично като долепихме нейното креватчр до нашето и махнахме решетката. Сега си мисли, че спи при нас, а на нас ни е пак широко и не ме рита в корема през нощта.  Иска ми се също да я науча да яде сама с лъжичка, без да омазва всичко, да пие от нормална чаша и други такива неща. Чувствам се все едно не й отделям време за всичко това и съм лоша майка. А наистина напоследък сякаш нямам сили и нерви за тези неща. Как ли ще се грижа за нея и бебето като се роди то? Дали и двамата ще се чувстват така, все едно не им обръщам достатъчно внимание. Сега си играя с нея много, но като се появи то, ще трябва да си играе често сама.
От сега ми се струва, че на моменти ревнува. Както ми гали корема и изведнъж казва "бебето тискааа" и ми натиска корема, а веднъж дори го одраска. Иска ми се да направя всичко както трябва, на никое от децата да не му липсва внимание и да се обичат взаимно, но започвам да се притеснявам дали ще успея.

Здравейте, мили мами. Какво ви е мнението за упойка по време на естествено раждане?

Май друга разлика между епидуралната и спиналната упойка е и прешлените, между които се слага. Аз при спиналната не усещах болка, но побутване и дърпане да. Иначе краката не можех да си ги движа и беше голям шок като махнаха паравана и си ги видях свити, а имах усещане, че са опънати, защото така бяха като ми сложиха упойката.

Катя,
на голямото ми дете махнахме памперса на 1 г и 9-10 месеца, на малкото ми на 1 г и 8 месеца. И аз нямах нужните нерви, необходими за да се махне 2-3-4 месеца по-рано. Изобщо не се коси. След 1 месец пак пробвай, може да има по-дълготраен резултат. Ако не стане, след известно време пак пробвай. И й обяснявай редовно как големите не правят така, пък тя е вече голяма и е кака. В един момент ще видиш как ей тъй, като че ли от раз, сама ще се убеди че е голяма и памперс не й е необходим.

по въпроса за вниманието - след като родиш, тумбакът няма да ти тежи толкова, и ще е по-лесно с двете деца. Разбира се, че ще бъдеш добра майка и обичлива, и на двете. Но - все пак, имай предвид, че освен за децата, трябва да се грижиш и за себе си, и за 1/2-та ... така че, понякога се налага да ги оставям да си стоят сами и да се самозанимават. И не изпитвам угризения изобщо.

а за упойките - на мен ми бяха сложили уж пълна / с игла през абоката, и с маска за дишане мисля./ Обаче тази моя "пълна упойка", която трябваше да ме приспи напълно и да се събудя в стаята .. е, явно не ме хвана ли, какво. Всичко ми беше схванато, не можех да си отворя очите  ида гледам, нито да говоря, но бях в абсолютно пълно съзнание. Чувах ги да си говорят, усетих скалпела, после побутването с ръце, после .. абе всичко, но не беше супер зверски силно, по-скоро болезнено и гадно, но търпимо. След като го извадиха го чух да изплаче, и се притесних къде ли ще го носят такова голо и мокро по коридорите всред зима. Точно тогава пуснаха водата - явно мивката за новородени е била наблизо, но не съм я видяла? И това е последното, което си спомням, преди да се пробудя в интензивното. Не знам как следва да се казва тази упойка? Не съм имала главоболие, повръщане или друго изобщо, или поне не е било значително и запомнящо се. Имах множество храчки в устата .. това помня.

да ви кажа честно - и аз не мисля, че ще имам силата да стоя зад параванче, просто знам че няма да го издържа, каквато съм страхлива като видя кръв ...

Руми,и аз имам болки в кръста особено вечер като легна дооста си боли и едвам се намествам в удобна поза..не са постоянни,но ги има..предполагам,че или се дължат на тежестта или на предродилни симптоми макар,че още ми е рано термина ми е на 21.09..  и устата понякога ми пресъхва и пия повечко вода,но онзи ден ми беше пресъхнала точно вечерта и ставах на няколко пъти до тоалетна за разлика от обикновено,когато ставам 1 най-много 2 пъти на вечер.. Много кофти,но каквото и да е ще се изтърпи..   

Охх и на мен ми предстои секцио по мед.причини - "тесен таз" и съм доста притеснена.. от една страна,че не знам къде ще раждам,не съм си избрала и лекар,от друга самата операция и така..все притеснения..

Как ти определиха тесния таз - със скенер, или с едно метално уредче, с което натискат тук и там за да определят разликата и разстоянието между костите?

 Може да си стройна и слабичка, и да си с нормален таз. Ако имаш възможност - отиди за друго мнение. И не да те гледат само "на око" - но с уред да измерят. Аз съм мнителна по въпроса, защото на сума мои приятелки все това казват с цел - насрочване на дата за секцио. А не са толкова финни по мое мнение. Е, не са и дебели, но за сравнение, във Виетнам се раждам децата масово нормално, а жените там са обикновено дребни...

 

Ами то не се вижда никаква кръв  Параванчето е голямо, скрива всичко.
При мен докторите говориха много тихо и изобщо не чувах ни-що. Освен това анестезиологът ми беше точно до главата и ми приказваше разни неща и се опитваше да ме разсейва и развеселява, така че напълно заглушаваше шепота на докторите.


Мисля да се възползвам, ако обстоятелствата го позволяват. Чувала съм, че има случаи, в които упойката не хваща или е прекалено късно да се постави. Разчитам, че ще имам късмет.

Катя, не се притеснявай за памперса, още сте малки. Пробвай да я слагаш под точно определени часове на гърнето по често, и да постои там докато не свърши нещо, аз така отучих моя син на около 2 г. Колкото до вниманието - то ще се разпредели само като се роди бебо, може и каката да се промени като види малкото човече.
Руми, смъкването на корема е признак че раждането наближава, няма страшно. Аз вече нямам търпение да се появи бебо.

Ами ходих на още един доктор понеже този,който ми води ЖК ми го измери с едно метално уредче като голяма щипка така да се каже (не знам как по-точно да се изразя  ) и реших да отида за второ мнение при друг,който уж подкрепя нормалното раждане а пък като му казах,че искам да пробвам нормално да родя каза,че съм била дребничка и тясна и щели да бъдат напразни опити.. 
 
Чудя се дали да не отида за още едно мнение,но една приятелка ме наплаши като ми разказа сестра и как като е раждала нормално бебето е заседнало в таза и е трябвало да го бутат обратно нагоре и сега детето има някакви проблеми ии не знам..  дали си струва риска

Здравейте дами отдавна не съм писала, но си имам извинение. Ще се побъркам.
Руми, дано детето ти се е пооправило вече.

Аз още от началото съм с термин 3,09 или 30,08 което не е разлика. Преди една седмица ми казаха дата 5,08 направо се побъркахме. Нищо не ми беше готово. Още се опитвам да работя, хвърча на ляво на дясно. Ходихме на няколко прегледа и все много голяма излиза бебка. Главата и е голяма, крачетата, всичко което мерят показва, че е много по ранно. Гледа ме същата лекарка на същия апарат . Много се стресира. Особенно, че ще трябва да раждам секцио, защото имам херния и е опасно за мен. От две седмици обикалям лекари и изследвания. Упойки, хирурзи , генеколози ужас. Бързахме да приготвим нещата за болницата за бебето . Хубавото е че поне няма контракции или нещо друго, но две вечери не спах от страх да не почна да раждам. Вчера си спах нормално, дано ми е минало.
За упойките на мен ми казаха, че не се препоръчва пълна, т.к. винаги има вариант да не се събудиш, много по силна и стресираща е за организма. Та аз няма да съм с пълна, не че са ме питали. Та живот и здраве ще ме оперират другата седмица.