Не знам какво да правя, не знам дали вината не е в мен, вече не мога да преценя трезво...Преди работех във фирма, където уж ме водеха към администрацията, но си вършех яка физическа работа. Роптаех, ядосвах се...на два пъти пострадах, травми от вдигане на тежко, но стисках зъби и оцелявах. Свикнах, но защо ли изведнъж реших, че е време да си потърся нещо по-добро, нещо по специалността. Е, намерих и напуснах старата си работа. А сега ...от две седмици насам живея в стрес, в съжаления, в неудовлетвореност. Вече не вдигам тежко, не се цапам, ходя официално облечена..и работя зад елегантно бюро в лъскав офис, а съм ужасно нещастна. Сблъсках се с лоши колеги, а обучаващата ме се държи с мен все едно съм боклук. Две седмици минаха, а още не ми е пуснала трудов договор. Чака сама да се откажа и да се махна. Постоянно ме поставя в позицията на аутсайдер, подиграва ме пред колегите и не ме въвежда в работата, а все повече ме обърква.
На фона на целия стрес ме мъчи и огромното съжаление, че напуснах другата си работа. Не можах да преценя нещата, подлъгах се и сега се чувствам ужасно. Вече няма връщане назад, но няма и път напред. Какво да правя? Нямам доверие в собствената си преценка, защото вече сгреших. Моля ви..посъветвайте ме!!! Има ли шанс да оцелея на настоящата си работа или да се махам?

Споделете опит, на вас случвало ли ви се е подобно нещо? Как се справихте?
Никой не е вечен и/или незаменим.
Осъзнах, че няма случайни неща. Ако не затворим една врата зад себе си, няма да имаме шанса да видим другата, отворена пред нас. От позицията на времето мога да кажа, че не съжалявам за взетите решения и че всяко едно е било крачка към по-добро бъдеще и случване на неща, за които не съм подозирала, че са възможни.