
Оставам без думи, и естествено - ще използвам чужди:

Има дни, в които се чувстваш самодостатъчен.
Дни, в които не ти се говори. Мълчи ти се.
Разтваряш бавно душата си. Взираш се в нищото.
В тишината. Не мислиш – просто мълчиш.
И мълчешком се опитваш да отговориш на въпросите на тъгата.
Има дни, в които се чувстваш уморен. От болката. От липсите.
От излишъците. От недадената любов.
От човеците, които "наужким" те обичат.
Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък,
и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш.
И да обичаш.
Но има и дни, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто.
И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те".
От прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие".
В тези дни разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща:
В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката на приятел.
В очите на дете.
Darini - Д. Тодорова
П.П. НУШЕ,

Не си мисли, че съм забравила да ти благодаря за преводите, които правиш.
