Публикувана: 15 юли 2015, 16:56 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2016, 09:13 ч.

Подсъзнанието може всичко/64 Линкове за всички техники има на 1стр.

74 353
722
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви желания се пишат, когато Луната е в Лъв?
Какво е посланието на притчата за царя и слугата?
Какво представлява ретроградната Венера?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви желания се пишат, когато Луната е в Лъв?
  
  По време на лунния цикъл, когато Луната е в Лъв, се препоръчва да се пишат желания, свързани със смелост, творчество, изразяване на себе си, любов, забавление и удоволствие. Това е периодът за подчертаване на индивидуалността и формулиране на желания въз основа на собствените умения и таланти.
- Какво е посланието на притчата за царя и слугата?
  
  Притчата за царя и слугата предава важно послание за човешката природа и стремежа към щастие. Той подчертава, че истинското щастие не се крие в натрупването на материални притежания, а по-скоро в оценяването на това, което вече имаме. Това служи като напомняне да ценим богатствата, с които разполагаме, вместо постоянно да преследваме повече.
- Какво представлява ретроградната Венера?
  
  Ретроградната Венера е астрономическо явление, при което планетата Венера изглежда да се движи назад в небето, гледано от Земята. Това събитие влияе върху сферата на любовта, отношенията и хармонията. В астрологията ретроградната Венера символизира преоценка на взаимоотношенията, преразглеждане на ценностите и потенциал за вътрешна трансформация в областта на любовта и връзките.
- Има ли някакви ритуали или техники, свързани с покупката на апартамент?
- Какво представлява "Силата на намеренията" и какви ритуали се извършват по време на синя луна?

# 360 8 окт. 2015, 10:01 ч.

Мнения: 3 325

Докато пътувах сутринта в градския транспорт реших да приложа метода на хоопонопоно. Започнах да си повтарям думите и в един момент усетих, че без да целя това, те сами се набиват в съзнанието ми. Не знам как точно да го обясня, може би нещо като мантра се получи? Grinning

На емоционално ниво се почувствах изчистена.
Благодаря ви Hug

# 361 8 окт. 2015, 10:38 ч.

София
Мнения: 419

Elora Danan точно вчера се мотах из сайтовете за йогистки работи Simple Smile

направо си ми го казала преди да го прочета още тука Simple Smile

Основното е да спра да се ядосвам за глупости, точно това е, че лесно се паля и ядосвам. А тепърва ще ми трябват тези нерви.

С.О. Физическото е започнато също, купих си нови кецове, сега мисля и яке, но още не съм намерила моето и не бързам. Освен това ще почна пак да си чета книгите, защото ги бях позарязала. А фентъзито зарежда, поне мен.

Последна редакция: чт, 08 окт 2015, 10:44 от Джес

# 362 8 окт. 2015, 13:56 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Цитат на: alinnna в вт, 06 окт 2015, 21:09

Дани, ама ние нямаме право да изписваме лекарства, а само консултираме. Как така психолог ще и изписва лекарства. Няма психосоматични лекарства-проблемите са психосоматични. Hug

И аз съм психолог, затова ще се изкажа. Никога не съм предписвала на никого какъвто и да било медикамент. Нямам право, не разбирам от лекарства и не ми е работа. Аз консултирам, говоря, мотивирам, подкрепям. Изслушвам. Информирам при нужда. Насочвам към друг тип специалист, ако виждам, че проблемът не е от моята компетентност.

По темата: вижте на какъв материал попаднах днес. Какво ще кажете за него?

Едно появяване на бял свят
Ричард Бах

По онова време, спомням си, всичко изглеждаше толкова великолепно. Приключение! Романтика!
Отново да се срещна с приятелите си, да се хвърля в една последна битка с моите големи врагове. Този път те ще пълзят в краката ми! Най-лошото, което би могло да ми се случи - някоя и друга драскотина, ако забравя за момент кой съм и затворя очи пред тяхната въображаема реалност.
Но това едва ли ще се случи. Та аз помня! Никога няма да се повторят старите нещастия, когато забравях онова, което зная, борех се цял живот с фантоми, бивах стриван на прах, питах се в последния момент защо ли съм се родил.
Никога повече. Познанието ми е дало такава сила, че никой враг не може да се изправи насреща ми. Животът във време-пространството - това е една игра, траеща колкото моментна снимка! Толкова съм находчив в тази игра, толкова съм неуязвим спрямо всякакви оръжия, толкова сигурно е познанието, което притежавам, че ще прелетя с усмивка през този обръч на дракони, които са ме изпепелявали толкова пъти преди. Отдъхнал, възстановен, въоръжен с неизказано разбиране за реалността за разлика от старите фикции, нима може нещо на земята да ме нарани?
Неустрашим - това не е точната дума... Това ще бъде едно УДОВОЛСТВИЕ!
Един последен живот във време-пространството, едно последно участие в играта, за да докажеш своята победа, не би могло да бъде особено трудно. Трябва да покажа. че съм усвоил завинаги спокойното изящество ни познанието, което е в основата на всеки истински триумф.
Запомни кои си, приятел, и никога недей да вярваш на онова, което ще те заобикаля- Тогава всичко ще бъде като ПАРЧЕ ТОРТА!
Въоръжен така, презрял всякакви дракони, аз скочих от ръба на бездната и всичко потъна в мрак.

Колко странно е да се родиш!
Само преди часове бях в безопасност, носех се в топлина и уют, а ето че сега губя контрол над съзнанието си, пълна катастрофа. Стотици ярки от страх смъртно-червени предупредителни сигнали: или ще дишаш, или ще умреш; или ще ядеш, или ще умреш; падането е смъртоносно; огънят е смъртоносен; водата е смъртоносна; в тъмното е пълно с врагове; кучето изглежда кротко, но яде бебета.
Никога не съм виждал толкова ярки сигнали за тревога. Сега съм беззащитен пред целия свят - У-ЯЗ-ВИМ, тоест безсилен и дори не мога да извикам членоразделно „Помощ!"
Един човек е близо до мен. Мамо, мразя да бъда та къв егоист, но моля те, бъди редом с мене, докато не минат всички тези опасности, докато не бъда въоръжен и брониран, докато стана поне на трийсет години, моля те.
А междувременно, кажи ми защо съм тук? Забравил съм... аз ли съм си избрал този живот или ти си го избрала и по каква смахната причина?
Тя знаеше отговорите на моите въпроси, но те излизаха като викове и думите „Спи, радост моя", не са голяма утеха, когато навън е минус трийсет градуса, а аз започвам да треперя при шейсет и осем градуса над нулата. Единственият ми избор е да затворя очи, да изключа от външния свят и да спя.
Мога в съня да се върна към меките абаносови склонове, без да падам, а просто да се нося. като светло глухарче по въздуха. Сънят ме връща отново у дома, аз отново съм умен, спомнил си своя език без думи, и тук всички сме и учители, и ученици едновременно, смисъл и цел на всичко.
- НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ! - казвам им. - Следващия път, когато започна да говоря, че един нов живот във време-постранството ще бъде удоволствие, трябва да ме хванете в мрежа и да не ме пускате! Нима не виждахте, че съм ПОЛУДЯЛ? Тук изведнъж те затискат с всякакви ограничения още на секундата, когато докоснеш Земята... ограничения в пространството, ограничения във времето: Аз съм отделен и различен от всички останали, окован във формата на ДРЕБНО създание с неугледно миниатюрно палячовско телце, по-малко от всичко друго наоколо, не мога да общувам, не мога да се върна, не мога дори да летя. а гравитацията е огромна,по-тежък съм от слон в смола, по-крехък съм от пеперуда, всичко навсякъде е лед и стомана, освен мама, и дори пелените ме ограничават като кинжал в гърлото, не зная правилата, вдигнали са се завесите на една игра, в която сам трябва да напиша собствената си роля с думи,които не познавам, и съзнание, което се опитва да накара устата ми да проговори, а тя не може да каже дори да ме пуснат оттук.
Време-пространството дори само на теория изглежда безумие... На практика то е лудост. Това, което за възрастните е минута, за мен е цял ден: кланк-кланк-кланк: всяка секунда се разпадат вселени и никой не забелязва,постоянно се разбиват милиони избори и се свеждат само до един - всички се оказват погребани в неизменното минало, за да се изправят пред едно бъдеще, за което всеки може да се досети.
Това е някаква игра, нали? Бях предупреден, че е нереална, но това е повече от нереално, то е немислимо: да превърна това инфантилно съчетание на тяло-съзнание в човек, който в най-добрия случай ще може малодушно да разсъждава за това кой е, а в най-лошия - да се превърна в сламчица сред водопада, която никога не ще се добере до някаква здрава почва под краката си и ще се носи по водата, питайки се какво е всичко това. Кой може да си спомни сред цялата тази шумотевица?
Беше безумие от моя страна да избера всичко това, но нали мога и да се върна назад? Най-лошото, което може да ми се случи, е ако имам късмет да ме изръфат кучетата и аз ще изляза от тази клетка и ще се върна у дома. Когато се събудих, дори не си спомнях всичко това.

Бях наблюдател, току-що дошъл от духовния свят.
Тези, които виждах, също ме виждаха. Чудесно дете, казваха те на майка ми, дълбоко в душите си благодарни, че никога няма да бъдат отново на моята възраст. Щастливец! Погледнете тези големи очи... невинни, щастливи, спокойни.
Не е истина, не е истина, не е истина.
Водех най-голямата борба в живота си в онези първи часове и губех, ред по ред падаха моите позиции.
- Аз съм - заявявах на света. - Аз съм нероден, неумиращ, индивидуално проявление на вечния живот, избрал време-пространството за своя учебна и игрална площадка. Дошъл съм тук заради удоволствието да се срещна със старите си приятели, да предизвикам отново своите скъпи стари врагове...
Като удар в лицето с железен ботуш - такива бяха моите врагове. Нямаше нужда да използват думи, нямаха нужда от тях.
Каква болка! Добре дошъл във време-пространството, в тази Земя, която не предлага алтернативен избор.
Каквото виждаш, това е, приятел. Сега ти се струва много смътно, но колкото повече очите ти се приспособяват,толкова по-лошо става. Тук е мраз, тук е глад, тук е жажда, тук е твоето тяло, което е всичко, останало от теб.
Няма го вече всеобхватния вечен живот. Всичко, което стои между тебе и смъртта са двама смъртни, които почти не познаваш, двама смъртни, които не са съвсем сигурни, че желаят да бъдат твои родители.
- Но аз си спомням живота преди да дойда тук! Нямах нужда да дишам, нито да ям, нямах нужда от тяло, за да живея, но въпреки това бях жив! Аз съм избрал своите родители и те са ме избрали! Аз съм избрал това време!
Спомням си...
Всичко, което си спомняш, е сън! Отблясъци в празния ти детски ум. Покажи ни този живот, посочи ни го.
Не можеш ли? Опитай се! Забравил ли си къде е? Толкова скоро?
Опитай, дете... задръж дъх три минути, премини през ледовете за пет, заспи в снега за десет, напусни майка си за един ден. Опитай, а после ела и ни разкажи за Вечния Живот!
Мъглявото новородено съзнание кръжи и губи всяка минута по една битка. Няма време да мисли, времето е принадлежност на физическия свят. Светът води битката със собствени средства - няма нищо истинно, освен онова, което можеш да видиш с очите и да докоснеш с пръстите. Няма други доказателства, освен физическите,всичко останало е повод за насмешки.
Губя равновесие, притиснат съм до стената. Децата не знаят коя страна на сабята да хванат. Дори и най-тьпата от тези зли армии ме превъзхожда по численост и може да ме разкъса на парченца като малък метежник,преди още да прогледна.
Този свят е раняваш като остър камък. Наранен съм до кръв, а мама дори не знае, че водя борба на живот и смърт.
- Всичко е наред, милото ми, не плачи. Всичко е наред...
- Мамо! - безмълвно ридаех аз. - Помогни ми!
Човек може да говори не само с думи и майките понякога казват на децата си повече, отколкото знаят, когато децата им плачат.
Тя ме галеше но главата.
- Мъничкото ми. Драконите са повече от тебе и си служат с измама. Но ти имаш избор. Два избора. Първият: не обръщай внимание на техните лъжи. не се съобразявай с техните ограничения, детето ми. Затвори очи.въздигни духа си, спомни си кой си, отвъд това пространство, отвъд времето, нероден, неумиращ...
Аз се успокоих, отпуснах се.

... и физическият свят ще издигне победно юмрук: Ура! Мъртъв! Всички очи ще видят малкото ти телце бездиханно, всички пръсти ще усетят, че няма пулс и ще подпишат свидетелство, където ще нарекат твоята победа смърт.
Тя ме притисна до лицето си.
- Но имаш и друг избор: Да спечелиш като загубиш. Преди да срутиш външните си стени, което трябва да се случи, ако решиш да останеш, изгради си едно вътрешно пространство, където твоята истина да бъде защитена. Помни в себе си, че ти си вечният живот, избрал този свят за игрална площадка; помни, че светът, който познаваш, съществува с твое съгласие и за твое добро; помни, че твоята цел и твоята мисия е да излъчваш любов по собствения си очарователен начин в моментите, които считаш за най-драматични. Драконите са твои приятели! Аз се вслушвах в майка ми и си спомнях, нейната жизнена призма отразяваше лъчите така, че веднага ме свързваше със светлината, от която идвах в това място на мрак и нападения преди зори.
Тя ме гледаше с широко отворени очи.
- Запомни ли истината добре? - попита тя шепнешком тайната помежду ни. - Създай кристал около центъра на твоето същество, огради го дебело и силно във време-пространството, излей една обвивка, която нищо да не може да разруши...
Но, майко, примигвах аз, слушах я и се чувствах изгубен. Дори и ти си във времето и пространството. Ти си тук, а не там. Сега си с мен, а един ден ще умреш...
- Така е - мълвеше тя. - Слушай твоите дракони. Аз съм закотвена във време-пространството също както и ти. Аз ще умра, ще умрат братята ти, баща ти също. И ти ще останеш сам. Предай се. Покори се. Позволи на стените ти да се сринат, нека станат на прах. Остави се светът да те залее, усвои лъжите му, плувай в тях. не се съпротивлявай. Но някъде дълбоко в себе си запази истината, която си заключил и забравил, и един ден, може би след двайсет, може би след шейсет години, ще се върнеш към тази истина и ще се смееш...
Доверих й се, отпуснах се, предадох се на драконите само дни, след като бях роден, гледах как стените ми се взривяват на стават на прах пред приливите, надигнали се като сини планини: без избор, без въпроси, животът е мизерен, недостатъчен, несправедлив, безсмислен; ние сме пиленца, изхвърлени от гнездата им, ние сме леминги, изхвърлени на скалите на случайността, без никаква цел и причина. Заповядайте на земята, глупаци.
- Хей! Уа! - възкликнах аз. - Та тук е чудесно!
Ето, така е по-добре, съскаха моите дракони и се скупчваха все по-близо. Животът е много по-лек, когато човек не се съпротивлява. Няма какво да си спомняш, трябва да учиш всичко от самото начало. Очите ти не ни виждат - отвори ги сега. Тялото ти е отпуснато - стегни го сега. Съзнанието ти е толкова всеобхватно - свий го сега. Душата ти е толкова спокойна - предай душата си сега.

Те говореха подред, без прекъсване.
Ти се намираш в дълбок сън. С всяка наша дума потъваш все но-дълбоко и но-дълбоко в шумния и неспокоен свят. Не се чуди, не си задавай въпроси.
Нещо таиш в душата си. Изкажи го и ще потъваш все по-дълбоко и все по-дълбоко...
- Благодаря - казах аз. - Толкова много има за узнаване!
Добре. Да. Смъртните хора обичат да учат и нашият дар за теб е, че ти винаги ще обичаш да учиш. Научи това:
Привидността е реалност. Онова, което виждаш, то е реално. Онова, което докосваш, то е реално. Онова, което чуваш, вкусваш, долавяш с обонянието си, то е реално. Онова, което мислиш, не е реално. Онова, на което се надяваш, то не съществува. Проверка Номер Едно: Какво е реалност?
- Привидността е реалност - казах аз.
Добре. Отличен ученик. Спи дълбоко. Имаш толкова много да учиш: Реалността се променя с времето.
Атомите изграждат живота, владеят живота, прекратяват живота.
Съдбата е шанс.
Някои хора имат късмет, а други нямат.
Да живееш, означава да печелиш, да придобиваш, да бъдеш някой; да умреш, означава да загубиш, да изчезнеш, да станеш никой.
Проверка Номер Две, сега ще бъде малко по-трудно: Какво променя реалността?
- Времето - казах аз. - И пространството.
Времето е отговорът, защо споменаваш и пространствоти?
- Защото реалността е различна на различните места.
Много добре! ..Времето е отговорът, но и пространството също е верен отговор. Започваш ла разбираш!
Мислиш творчески. Разбираш ли какво е творчеството? -Да. Нищо не съществува, преди да бъде сътворено във физическия свят. в пространството и времето. Преди да бъде сътворено, то е нереално. След като бъде унищожено, пак става нереално. Всичко се създава, всичко се руши. Само въпрос на време.
Какво има отвъд пространството?
- Нищо.
Какво има отвъд времето?
- Нищо.
Майка ти ще те научи да ходиш. Защо винаги ще преминаваш през врати, а никога през стени?
- Стените са граници. Никой не преминава през стените, защото стените са непробиваеми и аз не мога да преминавам през непробиваеми стени без да загина. Мама и татко не преминават през стените, а те са големи и силни. Никой не е толкова могъщ, че да надскочи границите на пространството и времето, най-малко аз.
Добре. Всичко си има своите граници. Средствата за живот са ограничени. Ограничена е храната, въздухът, водата, подслона, идеите. Колкото повече ползваш ти, толкова по-малко има за останалите. Другите са по-възрастни, по-силни и по-мъдри от теб, те са дошли тук преди теб и имат старшинство. Ето защо, запомни: Хората рядко забелязват децата, а когато ги забележат, те едва ли са готови да ги изслушат. Децата никога не трябва да дразнят по-възрастнитеДецата не умеят да мислят, а когато го правят, мисленето им е толкова рудиментарно и неправилно, че умът им прилича на пуст чакъл без нито една златна песъчинка. Детето не може дори да си представи нещо ново, различно или значително.

Стои си на мястото. Винаги се съобразявай: Какво ше кажат хората? Не ядосвай никого, защото си толкова крехък, като паяжина, че в първите години на живота си дори и децата ще могат да те убият с голи ръце.
Насилието е власт.
Гневът е единственото предупреждение.
Страхът няма да те спаси.
Проверка: Кой е светът, който е бил и ще бъде винаги?
- Светът, който виждам с очите си.
Откъде си дошъл?
- Идвам от никъде и съм се отправил за никъде. Нищо няма смисъл.
Чудесно! Произходът е въпрос на късмет. Тялото е механизъм; състои се от въглерод, водород, кислород, храни се с органична храна. Тялото управлява съзнанието, съзнанието е произволен електрически заряд, който протича през мозъка.
Съществува една физическа реалност, която не се нуждае от твоето съгласие, за да съществува. Тя съществува откъснато от твоето съзнание и от твоя живот. Мислите ти оказват нулево въздействие върху реалността на физическия свят. Извън физическа реалност не съществува. Ако не приемеш тези идеи, ще умреш. Други въпроси?
- Искам да уча още.
Светът и без теб си има достатъчно проблеми. Никой не го интересува кой си и какво мислиш. Всяка важна идея вече е позната, всяка значима книга е вече написана, всяко откритие е направено, всички песни са изпети, филмите са създадени, разговорите проведени. Всеки значителен живот е вече изживян. Ти нямаш никакво значение и никога няма да имаш.
Проверка: Кой се интересува от теб?
- Аз се интересувам от мен самия!
Грешка. Да повторим: Кой се интересува от теб?
- Никой не се интересува от мен, а ла се интересуваш от себе си е егоистично. На тази планета живеят билиони хора, аз съм дошъл тук без ла бъда поканен и останалите ще ме оставят ла си живея, ако бъда тих, покорен и не ям много. Най-вече трябва да бъда тих.
Правилно. Всеки е нещо отделно от всички останали. Познанието се предава посредством думите и числата. Нищо не можеш да узнаеш сам, ако някой не те научи. Всички по-възрастни са по-умни от тебе. Всеки, който е по-голям, е по-силен.
Стойностите се преценяват обективно чрез определения като лош-по-лош-най-лош и добър-по-добър-най-добър. Съществува Добро и Зло, съществува Редно и Нередно. Доброто и Редното заслужават живот. Злото и Нередното заслужават смърт.
Ти не живееш за себе си, а за да се харесваш на другите и да им служиш.
Много са народите и езиците на света. Ти си се родил сред най-добрата нация, нейният език е най-добрият език, нейната политическа система е най-добрата система, нейната армия е най-добрата армия. Трябва да се подчиняваш на диктата на твоята страна, на всяко ниво на властта, да се бориш и да умреш за своя народ, той винаги да бъде за теб Номер Едно.
Който е послушен, печели, който е непослушен, губи.
- Но нали всички умират, значи и добрите в края на краищата са губещи?
Добрите хора наистина умират, но те отиват на небето и са щастливи.

- Но нали небето не може да се види с очи, а нищо, което не може да се види, не съществува! Сами го казахте!
Небето е лъжа, за да прикрие истината, че смъртта е провал на всичко. Вярвай в тази лъжа.
Справедливост е, когато умре лош човек, трагедия е, когато умре добър човек, смъртта е край на живота.
Не всичко има своя отговор. Вселената е непознаваема. В нея няма никакъв смисъл.
- Но как е възможно това?
Това е истината. Това е реалността.
- Разбира се.
Само десет часа, прекарани на тази планета, и бях разоръжен, ключът, който бях намерил с цената на хиляди животи, бе заровен толкова дълбоко под наложените масови представи за сигурност, заключаващи се в това, което е известно на всички: животът е нелепа случайност, която продължава докато не му се изплъзнем и умрем.
Но някъде дълбоко в подсъзнанието ми остана друга истина: Светът действително не се нуждае от един глупак повече. Защо отново реших да играя ролята на Иванчо Глупака, какво мога да получа от безкрайната хипнотична илюзия, че човек може да се доверява само на очите си? Защо да отричам всичко, което зная? Аз израствам като всяко друго дете на планетата, поглъщам наготово всичко, което светът ми предлага и не след дълго ще бъде вече късно да си спомня. А помня ли сега, в този момент? Защо изобщо съм се появил тук?
Битката е завършена. Детето спи.

Благодаря ви bouquet

Съжалявам и простете, ако има нещо Praynig

Обичам ви

# 363 8 окт. 2015, 14:21 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Цитат на: alinnna в ср, 07 окт 2015, 16:14

Цитат на: Elora Danan в ср, 07 окт 2015, 13:39

Цитат на: danilu в ср, 07 окт 2015, 12:16

Джо Витале е много добър вариант. И на мен ми допада.
Лекарствата по скоро психоложката ги оставя без да прецени защо трябва да се приемат. Ако някой има проблеми,които се обосновават на драми от миналото,лекарствата трябва да се изключат и да се търсмят други разрешения.

Имах разговор преди време с психолог. Абсолютно е против хапчета при такива проблеми. Каза, че трябва да се разговаря с човека, да се установи къде е проблема за да му се помогне.
Естествено има сериозни заболявания, които се контролират с хапчета, но тук не говорим за тях. За депресия да се дават хапчета е безумие.

Елора, депресията никак не е за пренебрегване. Доста хора следствие на депресия са стигали до суицидни действия. Мир на праха на Робин Уилямс, но въпреки средствата с, които разполага, не можа да победи депресията и тя го надви. Да не говорим, че стресът и депресията водят куп други заболявания след себе си.

Подкрепям алинна: за клинична депресия се предписват различни видове антидепресанти. Понякога човек може да реши да се справи с помощта единствено на близките си и на психолог/терапевт, да се справи, като вложи всичките си сили, но нерядко единственото спасение за момента е отиването на психиатър и започването на медикаментозно лечение. Добре е да се гледа на антидепресантите /АД/ като на временна патерица, която ще те подкрепи, и когато отново станеш готов да се държиш сам на краката си, така че да решиш проблема си, повече да не ти се налага да прибягваш до патерица. Дано се изказах ясно! Peace

В продължение на горната тема за раждането в този материален свят, ето какво написах лично аз преди няколко години, спомняйки си първите месеци на моя син:

ЛЮБОВ МУ Е ПОТРЕБНА

Автор: vihrogonche Категория: Лични дневници
Прочетен: 2074 Коментари: 9 Гласове: 10
Последна промяна: 19.11.2010 00:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   посветено на всички малки хора по света
   с много обич
   и на техните майки
   с голямо разбиране

Бебе. Плаче. Страх в голямото легло!
Само е в този странен свят.
Странен, но и страшен, непознат...

Спомени се движат бързо -
за друго място, друго време -
там се чувства безопасно,
но къде е То сега?!

"Боже! Идвай, утеши ме!" ...

В безпомощност голяма
бебето изревава -
усеща, че вече се прощава,
с онази своя мощ,
с онази безусловна обич,
с онзи близък свят...

Кое е туй, което тук ще го окриля?!
Ще намери ли заместник
на Онази топлина и светлина?!

Едва ли
Пусто е сега сърцето,
самотно бие то в телцето...

Но не! - всъщност тук има Нещо!
Нещо меко, топло и уханно,
нещо непознато и все пак тъй познато,
нещо любящо, мило и изящно,
нещо щедро и туптящо...

"Какво си ти?" - шепот в тъмнината.
"Спи, мъниче. Аз съм МАМА.
Тук, до теб съм.
И безкрайно много те обичам!"

Ш-ш-т, детето се унася, даже вече спи -
кротко и блажено, в своя Рай.

"Мамо, аз не спя! Будно съм и осъзнах -
ти ще бъдеш моя ангел на Земята!
Знай, любов ми е потребна;
помни - тук не е като Там.
Толкова имам да ти казвам..."

"О, не! - детето пак проплака!
Какво ли му е пък сега?"
С тревога майчина тя преговаря:
разходка, къпане, храна,
прегръдка нежна, песен и игра,
биберон, вода, чист въздух -
уж всичко е наред, а не е!
Да не би температура или запек?

"Ох, как искам то да е доволно!"
"Спокойно, мамо.
Ти се справяш, даже превъзходно!
Аз обаче нещо не успявам
да вляза в крачка с тук, сега..."

И пак рев безутешен, и безпокойство майчино.
Тя не чува посланието на Духа му,
тя чува само едно: плача му.
И бърза нещата да оправи.
И чуди се и мае що да стори!
Иска й се неговите нужди да отгатва,
та тоз-час да им се отзовава.

А то сякаш не разбира
колко много я стресира;
и през минута-две, най-много пет
пробужда се, измрънква, пъшка, вика
... и така без чет ...

Тя се люшка - изтощена, изцедена -
между щастие безмерно
и ужас в душата стаен,
че нещо нередно се случва,
че на Майка явно детето никак не случи!

Мъчителни дни!
И такива нощи!
Обляна в пот - тя мисли.
Преживява.
Сълзи парят чаршафа.
Това ли е да се окажеш "мама"?!
Да се опитваш всяка минута,
а все да не се получава...

Копнеж в очите й се чете!
По предното битие...

За радост нейна
бебето расте
и хармония все по-голяма
между тях се възцарява!

Усмивки, обич и доверие,
позната ласка и търпение.
Внимание, учене на всяка крачка...

И тъкмо с малкото човече
са изградили свой свят,
хубав и интимен,
идва време за раздяла -
яслата, децата, правилата -
светът навън го чака!

Пълен с изненади,
чуден, шарен и голям,
примамва го,
зове го, търси го...

Мама с трепет го предава
в чуждите ръце
и се надява
че грижа и добро
ще срещне то!

За нея също време е
да продължи напред -
безспорно по-мъдра,
по-знаеща,
но и все нащрек,
все боляща...

Уроци предадени и взети.
Благодарност и признателност.
Майчина любов и гордост.
И горест.

"Мамо, не плачи! Защо пак рониш сълзи?"
"Бебето ми - ДЕТЕ е вече то!
А наесен - и звън училищен ще го повика..."

Майка и Дете
Стрес и Смисъл...
Безвремие и Светлина!

Скрит текст:

http://vihrogonche.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/12/liubov-mu-e-potrebna.633796 - източникът - блогът ми

# 364 8 окт. 2015, 14:51 ч.

Мнения: 242

Вихрогонче, Hug

# 365 8 окт. 2015, 15:10 ч.

София
Мнения: 354

Вихрогонче bouquet

# 366 8 окт. 2015, 18:39 ч.

на острова на мечтите
Мнения: 6 365

Не винаги дори и най-добрият психитър може да помогне. Не съм против намесата му, но има много фактори, които се намесват в живота ни и тях няма как да ги изключим. Обществото и общественото мнение, които в по-малките градове са от много голямо значение. Работната среда. Роднините, които не винаги знаят как да помогнат и понякога имат също нужда от подкрепата на компетентно лице,какво точно и как да го правят и да се държат в трудни ситуации. И до каква степен се е задълбочил даденият проблем, защото е бил пренебрегнат дълго време,т.е.е не е бил забелязан,или не му се е отдало нужното внимание, преди да се стигне до ситуация извън контрол. Понякога дори не си даваме сметка, колко дълбоко могат да наранят нас,или наши любими същества нещата, които казваме,или чуваме, или понасяме-загуба на близък;нетактично подмятане за това, как изглеждаме-дали сме ниски, високи, дебели или много слаби(има едно малко момиченце, което е в силна депресия, защото е миниатюрна и отказва да яде или да излиза от дома си Thinking

, защото я взимат на подбив);дали сме заможни,или достатъчно интелигентни,или забавни. И тогава работата на психолога е капчица в морето,или пясъчен замък, който на сутринта вълните са размили и не е останало нищо от малките кулички и тунелчета. Това, което успее да закърпи, да ремонтира, се заличава за нула време. А как е възможно човек с проблеми да се справи с лошотията, когато понякога дори за здравите е непосилно подобно бреме.
Само се опитах да изясня моята позиция!

# 367 9 окт. 2015, 06:39 ч.

Мнения: X

Психологът не може да промени целия външен свят. Но когато човек си излекува раните, вече има здрав и поглед над външния свят и не се измъчва от него. Усвоява градивни стратегии как да подхожда към нещата, които са го травмирали. В съответствие и се променят обстоятелствата в живота му към по-добро.
А за лекарствата - понякога е нужно просто човек да оцелее, за да има време и възможност все пак по-нататък да се справи.

Последна редакция: пт, 09 окт 2015, 06:45 от Анонимен

# 368 9 окт. 2015, 08:11 ч.

Добрич
Мнения: 164

Момичета, сега се сещам, че имам книга за Когнитивно-поведенческа терапия и помага много при депресии. Има различни техники които се правят.Препоръчвам я. Моята е "Когнитивно-поведенческа терапия for dummies" Simple Smile

# 369 9 окт. 2015, 18:40 ч.

на острова на мечтите
Мнения: 6 365

Цитат на: Petinka211 в пт, 09 окт 2015, 08:11

ще я потърся. но имам нужда от повече инфо-автор,година на издаване...
Ами тук има един много странен парадокс, че ако болният не желае няма как да му се приложи каквото и да е лечение. Оказва се, че при болни с психологични проблеми, трябва да има декларация за увреждане на трети лица, за да се приеме за лечение болен от този вид. А близките не са много съгласни да правят подобно заявление в полицията.Самите болни стават много изобретателни и когато са пред психиатър са с такова невинно и убедително изражение, че е много трудно да се разбере същността на проблема.За да обясня по-ясно, когато колата ви дава проблеми и я закарате на механик, там всичко е повече от нормално и в изрядност. Щом излезете обаче, ето че всичко започва да се повтаря като в нощен кошмар.
И сега се сещат за един епизод от моята сага ходене по мъките. Когато мм припадна последният път, веднага звъннах на Бърза помощ. Бях си научила урока, рецитирах като робот всички данни. Докато обяснявах на въпроният дежурен за какво става дума,мм се съвзе и като ме видя(явно изражението ми е било доста шокиращо),за да ме успокои ми прошепна"Дани, успокой се! Добре съм!" И онзи отсреща го чу,след което ми заяви"Госпожо, чувам че мъж ви не желае помощ! Уважавам неговата воля!" И ми затвори телефона. Следващите епизоди ми се губят в детайли. Остана ми само големият стрес и ужас от "изоставянето" ми да се справя сама в подобна драматична ситуация. Както и да е,исках само да кажа, че понякога е много късно и трудно да се помогне на друг човек. Особено ако той сам не го желае.

# 370 11 окт. 2015, 18:13 ч.

Sofia
Мнения: 1 593

# 371 11 окт. 2015, 18:15 ч.

Мнения: 4 223

Минавам само да ви пожелая вълшебна вечер Hug

# 372 11 окт. 2015, 18:43 ч.

Мнения: 871

Момичета, наминавам с малко тъжни въпроси и май ще ви разваля хубавата вечер.

Не искам да ви прозвучи така, все едно се изявявам като съдник, обаче...
От няколко дни си мисля, защо си отиват ценни и нужни на близките си и обществото хора? Защо плявата, разни престъпници, изверги, посягащи на хора и животни, необезпокоявани си доживяват до дълбоки старини, а други не доживяват да видят абитуриентския бал на дъщерята/сватбата на сина си например?!
Къде е *равновесието*?

# 373 11 окт. 2015, 22:01 ч.

Добрич
Мнения: 164

http://www.book.store.bg/p27245/kognitivna-povedencheska-terapia … rijna-brench.html

Да, наистина, човек трябва да има желание, за да се измъкне от лапите коварната депресия! Но все пак е книга и не е чак като да накараш някого да отиде на психолог или психиатър. Надявам се да съм била полезна! Hug

# 374 11 окт. 2015, 22:03 ч.

Мнения: 40 847

Цитат на: Инат до откат в нд, 11 окт 2015, 18:43

Няма равновесие. Винаги е било така. Само в книгите и филмите нещата са по-розови. В живота рядко доброто побеждава злото.

Препоръчани теми

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #12: от вторник до четвъртък, 20:00

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #9: от вторник до четвъртък, 20:00

Естетична хирургия на гърди/Мамопластика - 6

iHerb.com (USA) - сайт за хранителни добавки, храни и козметика - 131

Причина:

Причина: