След "Любов и наказание" /Aşk ve Ceza/ с Нургюл Й. и Мурат Й. ~5 в 1~ Тема 177

Пътуването, разбира се си беше ед ноизпитание, но това си е нормално в тази жега  и това струпване  на коли в една посока. До Пловдив беше чудесно, ние с Елка си пътувахме спокойно, но бързо. От там си взехме една приятелка на Елка, много готина но не става за навигатор. Наложи се да обиколим половин Пловдив докато излезем от него и поехме към Рожен. Времето хубаво, природата прекрасна, компанията весела. Както и очаквах Пепи беше направила баница за из път. След Асеновград хапнахме, налягме си гориво и поехме към крайната точка. И там стана трашно. От входа на Чепеларе до изхода, разстояние от няколко километра с движихме в продължение на три часа и половина. Направо пъплехме.   Палиш колата, минаваш 100 метра, гасиш и чакаш. После пак така и така докато се измъкнахме от "тапата". И стана следобед. Някъде около 4.оо часа вече бяхме на Рожен, но изобщо не спряхме. Бяхме като сварени и затова решихме направо да отпрашим към Момчиловци, където имахме запазен хотел.  А там е просто прекрасно. Гледка, студена вода,прохладнастая  меко легло и сърдечно посрещане.  И разбира се, пак топла баница. Отиде ми диетата на кино. На тия въздух се спи  чудесно
      Сутринта пихме кафе и поехме към събора. Ако някой ви каже, че не е имало организация не му вярвайте. Още в началото на местонстта Рожен имаше голямо струпване на полицаи и помощници, които бяхо много адекватни и любезни. Имаше вход за паркинг, цялото пространство беше очертано с ленти на коридори, на всеки 100 метра имаше човек, който да насочва шофьорите накъде да се движат и къде да паркират. Имаше хиляди коли и нямаше никакви проблеми с паркирането. Който иска по-далеч, който иска по-близо до самото събитие "надпяване" .  Винаги има мърморковци и недоволни и аз се чудя защо изобщо тръгват някъде, а не си седят вкъщи.Но без такива не може.
       Имашеного сергии с разни неща за харчене на пари. Шарени черги, възглавници, забрадки и терлици, вълнени чорапи, чанове и грънци и какво ли не още. Аз си купих една дъска за рязане от черен орехи едно стадо овце. Ето ги.



         Тези животинки са направени от вълна, въженце за крачета, шанфъстък за главичка и има магнитче за залепване на хладилника например.  Момичето ги правеше там, под чадъра и беше много любезно и чаровно.

        Снимки от събора няма да слагам, защото има стотици побликувани къде ли не. Народ, музика и слънце. Не беше адски горещо, защото там е високо, имаше много места, където да седнеш на сянка, да хапнеш и да пиеш нещо студено.  Беше забележително чисто, т.е. народът не хвърляше боклуци навред, имаше на много места чисто нови контейнери за боклук, имаше много химически тоалетни, разбира се не може да се очаква да са като нови, но до всяка група такива имаше агрегат с цистерна и периодично ги почистваха.  Имаше хиляди изядоха се хиляди кебапчета и кюфтенца, пържени картофи и салати, бира на корем и захарен памук.  Чувах, че някой плакал, че било скъпо , но този да си е седял у дома. Представям си какво  е да печеш скара, да се въртиш между три фритюрника, да обслужваш капризни хора и да оживееш на топлината.
        Прибрахме се към 3-4, полегнахме и вечерта отидохме отново, тогава беше надпяването и надсвирването със стотиците гайди. Чудесно преживяване. Който не е ходил там няма как да е чувал  ехото от планината, което се разнася надалече. Бяхме там докато се мръкна.
        На другия ден отново отидохме там и после към обяд направо си тръгнахме. По пътя Ели все повтаряше, че преди 40 години е ходила в някакво село Орехово и било много хубаво. Накрая решихме да се отбием и приятелите й бяха там и ни посрещнаха страхотно. Къщата им е до един водопад, в двора им има извор, там се изстудяваше диня, а стопанката в момента береше череши. Естествено се посла маса, веднага цъфнаха на нея салати и всичко както си му е редът. Ето ги стопаните на къщата и пътечката към нея.




Преживяването там продължи около  три часа, после продължихме.
Преживяхме още една тапа, но беше много по-кратко време. Пристигнахме в Пловдив в добро здраве и разположение на духа въпреки жегата. Нали се сещате после какво стана на масата? Почерпихме се за добре завършеното приключение.
         На другия ден ни посрещна Ели Докузова-Тодорова, най-най голямата сладурана на Пловдив.
Това беше. Пътуването към София не е интересно. Надбяхване с джипове. Сякаш като наближат София нещо им става и започват да карат с над 150 км. в час.
това е.