И аз спирам следенето, да не се ядосвам.
Разбира се, че ме е гнус. Кученцето стъпва с мръсните си лапички по земята, надлежно опикана и осрана от себеподобните му, а след това надлежно си ги обърсва в кадифеното столче, дето аз бих седнала евентуално. Освен това е КУЧЕ, а не човек. Ами не ща да седя на един стол ни в кафене, ни в транспорт, ни никъде.
Аз не съм от тази разпространена общност от хора, дето твърдят "кучето ми е много по чисто от децата" (от хората, от минувачите от всички останали във вселената). Но не съм изненадана от наличието им и тук, понеже съм забелязала че притежанието на куче някак автоматично лишава хората от разум и способност да гледат на него реално, като на животно, а си въобразяват съвсем искрено гореизложените неща и даже ги претворяват на практика допускайки го в леглото, на масата, по собствените си столове, и включително и в кафенето, където вече принуждават и околните, искат не искат, да споделят пространството с обожавания любимец по същият начин.
Преди се карах, като чуя " Не ми викай ма, кучето ми е по-чисто от детето ти, как няма право да пие от чешмичката???"
Сега знам, че това са хора не с ума си, и нема смисъл.