Кога дойде при Вас желанието за дете?

Дадох този пример заради този пост и някои други, според които подкрепена и обичана значи да си материално осигурена от мъжа до теб. А на мен, както и на самата жена ни беше ясно, че това не е семейство. Само на мъжа не му беше ясно и неговите роднини, които я нарекоха "неблагодарна куч.а", когато го напусна. Трябвало сега тя да го издържа, както той я е издържал. И тя щеше да го направи ако я имаше точно тази подкрепа и това разбиране от негова страна, за което става дума.  

Точно пък най-бедните никак не са обсебени от парите. Вярваш ли си наистина?

Ами на практика, тя го е напуснала когато е спрял да и дава пари. Защо не го е напуснала по-рано, нали постоянно и е липсвала подкрепа и разбиране? Защото ги е издържал, а когато е фалирал, адио.

   Двете неща са много свързани и разбира се, трябва да са взаимни.

Аз вярвам. Работата ми беше такава, че се налагаше да се срещам с всякакви хора. Тези, дето имат толкова пари, че да си ги навират в задника с извинение, някъде по пътя, докато натрупат парите си, са загубили сърцата си. Изключения има, но в България са много малко. И по-алчни и по-обсебени от българските богаташи не съм видяла.  
Със сигурност знам едно - заиграят ли много пари, много малко хора, остават хора. През повечето минава фея и ги превръща в ...чудовища.
И още нещо, ако свършат парите и си млад, здрав и прав ще поработиш, за да извадиш нови, или ще се обадиш на някой близък, за да те измъкне временно от блатото. Обаче, ако свърши любовта вкъщи не можеш да се обадиш на баба си и да й кажеш "дай".

Не всеки иска да живее като успешен кариерист    

А това, че парите променят хората, е факт. И все пак има разлика дали наистина си ги изкарваш абсолютно сам, или разчиташ на семеен бизнес от родители и т.н, Ако си ги изкарваш наистина сам и носиш пълна отговорност за всичко, няма начин да се умопобъркаш напълно.

Напротив, обезпечаваше ги. Единствено за образованието й не пожела да даде пари. Телефонни и други сметки, разходи по детето, пазаруване и дневни за нея ги осигуряваше той. Но освен пари тя друго от него не получаваше. В периода, в който се намираше /малко дете, учене/ реши, че ще го изтърпи. Няколко пъти му е казвала, че такъв живот и съпруг не иска, но той явно не я прие на сериозно. За него семейството му си беше съвсем нормално /и за неговите родители/. Обичаше да се прави на мачо, да се вози с приятели с колата, понякога разхождаше детето и това е. Затова и семейството им се разпадна в момента в който му свършиха парите, а тя можеше да се подсигури финансово и сама.

Iris04, питала съм я защо не го напусне. Не се чувстваше готова да отглежда сама детето и да поема всички разходи. А и беше сигурна, че ако се разделят няма да получи и стотинка от него. Когато завърши и започна хубава работа се почувства по-уверена и готова да го напусне. Просто съвпаднаха двете неща - тя имаше доходоносна работа, а той фалира и имаше дългове към аверите му. Ако получаваше от него и емоционална подкрепа, ако я караше да се чувства обичана, да знае, че той е готов на всичко за нея, нямаше да го остави, защото няма пари. Но в неговия случай е каквото повикало, такова се обадило.

Вярно е, че с детето не ти свършва животът, но ритъмът се променя. Да, от една страна ставаш по-мотивирана и накрая може да се окаже, че с дете си свършила повече неща. Обаче поредността и времето на свършването на тия неща е по-различна. Да кажем, че трудно ще се впише в стандартно фирмено ежедневие. Наистина има лоши дни. Кукумицинка си мисли, че това с температурата на детето е извинение и какво толкова- ангажимент като ангажимент.

Само че тя тепърва има да види какво е нощ с температура. То не е просто да не спиш, а да си мислиш дали не е нещо сериозно и дали детето ти няма да е поредния случай, в който ще го заведеш и ще висиш пред кабинетите, докато се окаже, че е късно за помощ. За щастие в 99.999% от случаите нещата са безобидни и обикновени, обаче емоционалното изцеждане го има и на следващия ден няма да си в топ форма да пишеш clickbait за нета.

То и това при Кукумицинка не е кариера, а е работа. Но има някакво неписано правило, че и за такива глупости трябва да си отдаден, все едно си детски мозъчен хирург. Така че тя, ако е работодател, е свободна да плаща по-малко на родителите. И аз точно това работя- по-лека работа, която ми позволява да оцелея през трудните дни. И изобщо не си мисля, че трябва да се напъвам до краен предел, за да се пиша, че имам и "кариера". Не, в момента не работя в офис. Но това не значи, че съм непродуктивна и че след 15 години по активи, опит, мъдрост и способности няма да съм равна или по-напред в сравнение с хората, които са решили да нямат деца.

Абсолютно си вярвам. А ти обобщаваш много тъпо. Къде прочете да говоря зч най-бедни, по-малко бедни, средна класа и т.н? Хората не са само богати и бедни, има и други категории. Обаче си личи, кой точно е обсбен от парите.

Аз не съм обсебена от парите, а от добрия начин на живот. От един момент нататък гоненето на богатство затормозява живота, така че мен ме интересува оптималният вариант, в който не ти се налага да работиш на 100% от потенциала си, но си осигурил достатъчно неща- природа, пространство, свободно време, и най-вече- лукса да мислиш по философски въпроси, а не само по конкретни, бизнес или битови.

Но е факт, че днес дори обикновени хора (особено жените) се опитват да живеят със стил, който само преди десетилетия е принадлежал на по-високите класи. Консумират достъпни луксове, за да дават поне вид, че приличат малко на the glittering rich.

Голяма смешка в това с кариерата, в повечето случи става дума за обикновена работа
Една от най-успелите жени, които познавам има 3 деца и си ги гледа активно. Разбира се има до себе си мъж, който не се притеснява да участва наравно с нея и да мрънка, че това не е мъжка работа.
Това е подкрепа, не да играе ролята на банкомат и да си извежда детето като трофей.
За мен кариеризмът е болест, независимо дали става дума за мъжа или жената. Да отпишеш всичко и да се вторачиш в едно единствено нещо го имам за пропилян живот. Балансът винаги е възможен, просто човек трябва да го потърси.
Но всеки чувства нещата различно и сам взима решения, няма правила, които да са валидни за всеки. Както някой се чуди защо един и грозен (според някакви си измислени правила за красота) човек прави/ражда деца, така на друг му е непонятно друго.
Всеки да си гледа в паничката и всичко ще му е наред  

"Голяма смешка в това с кариерата, в повечето случи става дума за обикновена работа Smile"

Именно. Това, което го работих преди първото дете, за много млади кифли направо щеше да се нарича мега-яката работа и кариера с перспективи за развитие. Пътувания, търкане на лакти с известни хора, името ти в печата, перспектива за още от същото- опияняващо е. Заплащането ми е стигало 2000 лева в добрите месеци, изобщо- динамична, активна, платена и всичко, дето му викат "кариера" и се използва за аргумент да нямаш дете.

Да, ама след няколко години от това упражнение просто родих. Да, хвърлих бомба и назаднах- тия неща вече ги няма. Обаче също така виждам, че в дългосрочен план едва ли ще съм лишена от хубави неща в живота, просто няма всичко да е сега и веднага.

За момичетата всичко трябва да е тук на момента, когато и както го искат. За жените е ясно, че нещата си имат сезони и че дори да не си купуваш праскови през декември, през юли ще ядеш още по-прекрасни.

Няма нужда да ми философстваш. В първия случай бях служител. Поради системни болнични, тръгване по-рано и неадекватност на колежката дори, когато беше там, се налагаше да върша голяма част от нейната работа и да оставам извънредно. Накрая на месеца и двете получавахме една и съща заплата. Работата трябва да се свърши, няма допълнителен човек, който да поеме нейната работа. Няколко пъти повдигах въпроса, бяха наясно баш-шефовете, че е така, но нямало как да намалят нейната заплата и с орязаното да плащат моя допълнителен системен труд. Това беше и главната причина да напусна. Ужасно беше демотивиращо.

Като работодател много често не съм крайният клиент, а съм посредник. Няма как да платя по-малко, защото се била забавила. Аз имам уговорка, че до деня Х работата ще е свършена. Когато се окаже, че в деня Х работата не е свършена, аз дори не мога да реагирам да я възложа на друг човек или пък да я свърша самата аз. В резултат възложителят остава с лошо впечатление от мен и губя най-малкото един сигурен клиент, но всъщност подобна слава се разнася, защото той се оплаква на други познати, и губя и още потенциални, които искат да са сигурни, че ще получат всичко в срок. Толкова. Все ми е едно поради каква причина е забавянето. И да я свърши работата със забавяне, на мен вече не ми трябва, защото клиентът се е отказал.

Ами ако имаше дете, щеше да знаеш, че лошите дни се случват. Щеше да си научила мъдър урок. И вече като човек с фирмичка за clickbait щеше да си слагаш по-реалистични срокове. Бе изобщо, въпрос на опит и учене на реални уроци. Няма какво да се оплакваш от майките- няма да почне да ни пука повече, невъзможно е. Ти си шефът, намери начин за навременен мониторинг.

Относно колегите с деца- едно време поемах работа от колежки с деца, сега е мой ред да си тръгвам рано. Както вече писах, всичко си има сезони, не може всичко винаги да е равно и честно.

Аз проблема съм си го решила. Сроковете са достатъчно реалистични. Винаги казвам докога най-късно ми трябва и питам сигурно ли е, че ще се справят с работата. Просто 2 пъти като се забавят, плащам си каквото са свършили, и повече не ги търся за работа. За тях допълнителните доходи може да са някакви джобни, докато мъжът ги издържа или са в майчинство, но на други хора това им е бизнесът. Не кариерата, но нещото, с което си вадят хляба. Ако всичко се върши навреме и качествено, не ми пречи и 10 деца да имат. Аз дори не питам имат ли деца, женени ли са, дори и от какъв пол са не бих питала. Те започват с оправданията с децата, когато се забавят.

"питам сигурно ли е, че ще се справят с работата"

И отговарят- о, да, сигурно е. По-добрият въпрос е- колко думи написа и в каква степен на готовност, ако може прати чернова.

Айде да не обвиняваме майките за неща, които са твоя задача. И аз за някои неща имам нужда от непрекъснато напомняне, иначе толкова падат в списъка от приоритети, че на практика се забравят.