Де да знам, аз все си мисля, че някои неща е хубаво да се изяснят предварително, а не вече след като сте се събрали и сте силно свързани, тепърва да се аргументирате.
"вземайки ерген ще трябва доста да се доказваш"
Хм, ако не исках деца, има си начин- нямаше да се занимавам с мъже. Или нямаше да взема този тип, а от другия, за размотаване и приятно прекарване. Така че няма какво да доказвам, щом съм в тази ситуация, значи основната насока на решенията ми вече е ясна.
Интересно е, че наричаш голямата и единствена любов "партньор"...а уж сте повече от Тристан и Изолда и Ромео и Жулиета на квадрат, пък ние само се множим...
Какво ми е на душевното състояние? Сори, падам си малко поет. Под "промени" имам предвид да промени позитивно, да изпиташ непозната емоция. Нямам предвид да ви промени логистиката. Колкото до трезвата преценка- нали знаеш, има два пътя. Или правиш всичко възможно...или правиш невъзможното.
Аз съм по невъзможните мисии, което в съпоставяне с първия вид хора ме поставя в категорията "луди", но това е базово изискване.
"вземайки ерген ще трябва доста да се доказваш"
Хм, ако не исках деца, има си начин- нямаше да се занимавам с мъже. Или нямаше да взема този тип, а от другия, за размотаване и приятно прекарване. Така че няма какво да доказвам, щом съм в тази ситуация, значи основната насока на решенията ми вече е ясна.
Интересно е, че наричаш голямата и единствена любов "партньор"...а уж сте повече от Тристан и Изолда и Ромео и Жулиета на квадрат, пък ние само се множим...
Какво ми е на душевното състояние? Сори, падам си малко поет. Под "промени" имам предвид да промени позитивно, да изпиташ непозната емоция. Нямам предвид да ви промени логистиката. Колкото до трезвата преценка- нали знаеш, има два пътя. Или правиш всичко възможно...или правиш невъзможното.
Аз съм по невъзможните мисии, което в съпоставяне с първия вид хора ме поставя в категорията "луди", но това е базово изискване.
Интересно ми беше след като 5 години съм гледала момче, да почна да се запознавам с момичешки играчки и др. 
Този период адски ме изнерви. А като се закараха за играчка... Изхвърляла съм една през прозореца. Докато беше само първото - иска да спи, слагам го да спи; иска навън - излизаме на разходка; иска да го гушна - веднага получава милувка и прегръдка. Цялото ми време и внимание бяха само за него. Не бързах за никъде, съобразявах се само с него. А с две станах разногледа. Пък тези с три, направо шапка им свалям. Хубавото е, че порастват и това се забравя. Не съжалявам нито за миг, че имам две. Но е несравнимо с едно, отглеждането де. 
