Кога дойде при Вас желанието за дете?

 

  Е, сега, да се случи, то не се случват току така тия неща,  нали се опазваме толкоз години. Но да, може би бих, макар друг път да не съм правила такова нещо, нито го смятам за нещо незначително. Наистина не искам повече деца, искам племенници и племеннички.

  Между другото, моето е единственото момиче на цял куп братовчедчета, голямо глезундрене пада от баби и лели

Тя и моята рода така се чудеше какво ще го прави моят син, в нашия род все жени сме, ама като ги гледам нямат проблеми да го лигунтят и бавят. Баба ми чак при първото идване на гости влетя в стаята и каза - дай да му сменя памперса, че да му видя ч**ката.
То и аз като гледам другите момчета си мисля, че моето е от друга планета, но предполагам, защото си е мое.

Предполагам, че за разлика от парясници като мен някои тук са женени в църква, при което са обявени за "една плът", така че аргументът с "моето тяло- моето решение" не е особено силен, ако едновременно с това ще се подчертава колко се обичаме, колко сме женени и гъсти.

Тоест тялото си е твое, но преди да сте заявили, че сте заедно. Както тялото си е твое, допреди да се запишеш в армията. Обаче след това нямаш право да дезертираш с арумента "тялото си е мое". Но може да докажеш неспособност.

Иначе мъжът може да каже- моето тяло, моето решение, ще продължа да правя секс с други жени, защото пенисът си е мой и никой не може да ми контролира органите. Така де, след като той няма поне някакви права върху матката ти:)

 А, не, пак си е мое. Никой не може да ми заявява претенции върху телОто ни в църква, ни в ашрам. У нас нямаме проблем с това, очевидно мъжът ми предпочита едно дете с мен, отколкото пет с друга.

  
 Не знам, оправяйте се.  Може и матка срещу пенис да е изгодна сделка. Искай и други гаранции, обаче.

О, искам си ги, що се отнася до деца, нали знаеш, че ставам безцеремонен gold-digger:)

Но иначе когато бях в позиция да НЕ искам деца и да виждам, че не е моментът- ами тогава и с мъже не се занимавах, ами си учех тихо и кротко.

Между другото хич не е гаранция, че развод с едно дете е по-лесен. Особено когато някой реши, че това едно дете е вид бойно поле и трябва да се завземат територии от съзнанието му. Не говоря само за сина ми, в случая гледам още едно дете, което въпреки че е единствено, хич не се радва на цивилизовано поведение от страна на родителите. Е, може да има повече пари за него, повече играчки, само че ефектът от това е никакъв.

Интересно, Ирис, ако имаш църковен брак- къде е идеята, след като не го взимаш насериозно. Имаш ли такъв брак, между другото?

 Не, нямам църковен брак. Аз се "разписах" както се казва много късно, детето ми беше отдавна родено. Всъщност съвсем наскоро се наложи


  Тоест занимаваш се с мъж само, ако искаш деца,  иначе няма нужда от него.

 колко са различни хората

Е, поне не си правила шоу за нещо, което после да сметнеш за отживелица.

Тази сутрин имах съприкосновение с мами на първи деца. Какво да ти кажа, ами личи си:) Чудех се защо едното детенце е буйно, рязко и все е криво, после чух майка му как му говори и как му хвърля нерви отгоре. Ми нормално е да не иска второ, тя сега е включила на осма степен и реагира за най-малкото и сигурно си представя, че като роди две, ще й гръмне главата. Но всъщност точно тогава може да вземе и да й се намести чивията. Иначе сигурно ще обяснява как за нея е Единственото Слънце, макар да му говори как "Ще видиш как ще ти скъсам главичката, чуваш ли какво ти казвам!". И това за дете на година и няколко месеца, което въобще не разбира такъв брой думи, но попива отношение и интонация.

Някакъв проблем ли имаш с това, че си "парясница" /много грозна дума между другото/? Логично е като имаш втори съпруг, който няма, но иска деца, да му родиш. Ако го смяташ за надежден, макар че кой се жени за мъж, с когото смята, че няма да потръгне брака и на него не може да се разчита? Щом тялото не е вече твое /що за безумие?!/ след вричането, защо е нямало да родиш второ на първия ти мъж? Дали е надежден, дали изкарва достатъчно пари и е закупил две-три резервни къщи няма значение. Той ти е съпруг и владее тялото ти. Не можеш еднолично да решаваш, че няма да му родиш второ. Не си ли противоречиш?

Е, за мен пък беше по-лесен. Макар че никаква идея нямам какво отношение има това към темата.

Църковни бракове никога не съм имала, може ли да си владея тялото сама? 

Аз проблем нямам, но имам право да използвам думата, точно както гейовете могат да се наричат един другиго "fag" Съзнавам, че е от по-бруталните думички и я използвам напълно преднамерено.

Никъде не съм писала, че владее тялото 100%. Но има право на глас и на сериозна дискусия. Тоест може да заяви, че иска второ, аз пък мога да кажа- ОК, но мисля, че е по-разумно, ако подсигуриш по-голямо жилище. Но не мога да кажа "Не! Само през трупа ми!" ей така по принцип. Тоест пак в решението и в усилията ще участват двама- аз с тялото си, той с доходите си, защото това пък е негово задължение, да се грижи за семейството. Мисля, че няколко пъти ясно написах- НЕ раждам бебе само защото го искат, за престиж, за мачо- самочувствие или защото така е прието. Но ако видя, че не само има желание, а и възможност- тогава нещата се променят. Разбира се, че има значение кой какво поставя на масата за преговори, договорът не е еднопосочен. Обаче и аз не мога да се сърдя, ако правейки се на недостъпна, той реши да си харчи парите за коли и риболовни експедиции, примерно, вместо за семейството си.

Освен това когато усетих, че едва ли бих продължила и едва ли бих искала още едно дете, просто напуснах. Щеше да е нечестно да стоя, да се възползвам от наличието на брак, да се ползвам с обществен престиж, ресурси, подкрепа- обаче отсреща да се правя на примадона и да се дърпам.

Също е смешно да вземеш хубав мъж, да направиш сватба, да се изфукаш пред групичката си приятелки, да се хвалиш каква голяма любов сте и колко е перфектен...обаче като опре до деца, изведнъж да се окаже, че не е чак толкова перфектен.

 Сигурна ли си, щото преди разправяше, че си ги напуснала щото са били луди целата фамилия,  и си имали дух на тавана.

 Как се казваше, тоя дух, дето разговаряли с него, това беше един от най забавните ми моменти във форума...

  Мамасито, значи да очакваме 3-то дете от 3-ти мъж при теб. Така ми се чини.

Говоря по-скоро хипотетично- че не може всичко да е наред, а аз да се чудя какво да правя, за да дам на заден.

Но си има и жени, които вадят дивиденти дори от кофти брак- водят се омъжени, спестяват си преживяването на разведени (което, да си кажем, не е като по филмите и не е особено престижно), пък и продължаваш да получаваш финансова и логистична подкрепа.

"Мамасито, значи да очакваме 3-то дете от 3-ти мъж при теб. Така ми се чини."

Защо мислиш така? Защо трябва да е от трети мъж? Сори, оттук нататък ако се разделим, минавам на категорията "sugar daddies" за купон и пътешествия:) и без повече деца.

Всъщност ТВ сочи точно това. Има по-голяма математическа вероятност някоя като Мамасита да роди трето дете от трети мъж, отколкото някоя с едно дете да роди друго от друг мъж. Ако вероятността едно събитие да настъпи, е Х и тя се подчинява на закона за нормалното разпределение на случайните величини, то ако събитието вече се е случвало, вероятността да настъпи пак, е по-голяма от Х.