Имате много нереалистична представа за хората на 30+, които не искат деца. Явно не сте общували с такива, по друг начин не мога да си обясня посоката на този разговор.
Според ТСТ се имали за гении; или за мацки ; или за кариеристи; сега пък всеки ден ходели на дискотека ...
Ами не, напълно нормални хора са си, ходят си на работа, прибират се готвят си, почиват си, уикендите спят до късно и излизат или пътуват някъде и така.
Всички тия претенции, дето им ги приписвате, са само във вашите глави.
Според ТСТ се имали за гении; или за мацки ; или за кариеристи; сега пък всеки ден ходели на дискотека ...
Ами не, напълно нормални хора са си, ходят си на работа, прибират се готвят си, почиват си, уикендите спят до късно и излизат или пътуват някъде и така.
Всички тия претенции, дето им ги приписвате, са само във вашите глави.
Точно така си е, на мен специално нежеланието за деца не ми е свързано с кариера или страх от загуба на фигурата, нито пък страх, че няма да ходя на пътешествия.
Между другото, толкова много хора (жени най-вече) познавам, които от отчаяние, че ще изпуснат последния влак, се решават да имат дете от някой, чието главно достойнство е, че в момента е наличен, иначе не е "Той", дори моментът не е правилният, а просто им се струва един от последните възможни моменти. Имам приятелка, за която дори наистина може да се каже, че има кариера - работи в една най-добрите световни компании, които имат клон в България. Има си приятел, който дори не живее с нея, а в друг град с родителите си, безработен е, и идва от време на време да се види с нея или пък тя отива. Ами, забременя от него, щастлива е, че ще има дете, но ако можеше да избира, щеше да избере някой по-добър.
Навършиш ли 40, при жените си става по-трудно, няма какво да се лъжем. Пък точния мъж може да го срещнеш на 50, детето няма да ти е пречка. 
