Публикувана: 14 авг. 2015, 14:06 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2015, 10:38 ч.

Възпитание в емпатия

7 226
141
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как може да се възпитава дете по време на бременност?
Какво представлява пренаталното възпитание?
Какво представлява вродената емпатия и може ли да се развие?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как може да се възпитава дете по време на бременност?
  
  Възпитанието на детето по време на бременност се постига чрез влияние върху околната среда на бременната жена. Например, ако в семейството има стрес, крещене или агресия, това може да повлияе емоционалното състояние на бебето. Важно е бременната жена да бъде подкрепяна и заобиколена от положителна среда, за да се осигури благоприятно развитие на бебето.
- Какво представлява пренаталното възпитание?
  
  Пренаталното възпитание се отнася до влиянието на околната среда върху развитието на бебето преди раждането му. Това включва емоционалното състояние на бременната жена, нейните преживявания, стресови фактори и общата атмосфера в семейството.
- Какво представлява вродената емпатия и може ли да се развие?
  
  Вродената емпатия се отнася до присъщата способност на човек да усеща и разбира емоциите на другите. Въпреки че може да бъде присъща, тя също може да бъде култивирана и засилена чрез възпитание и обучение. Родителите играят решаваща роля в насърчаването на децата си да проявяват емпатия към другите, като дават пример.
- Как можем да насърчим чувствителността на детето?
- Как влияят гените върху емпатията?

# 15 14 авг. 2015, 16:21 ч.

Мнения: 30 802

Прочетох я, но това е вече само външната страна и крайният израз. Мен ме интересува и началото и развитието на процеса, с който се е стигнало до ритане на котка.

# 16 14 авг. 2015, 16:25 ч.

Мнения: 10 547

Бащата се е разболял от мононоклеоза, заразен след игра с улично коте. Следователно всяко такова е враг, който трябва да бъде прокуден с шут.
Голямото дете сърцераздирателно, мятайки играчка, ми обясни, че тати е бил болен и са му боцкали ръчичката. Е, не е ли това проява на емпатичност?

# 17 14 авг. 2015, 16:27 ч.

Мнения: 30 802

Това е повод, не причина. Каква е причината децата да са възприемчиви към това поведение, да нямат задръжка? Отговорът не е толкова прост.

# 18 14 авг. 2015, 16:28 ч.

Мнения: 24 685

Просто са го объркали детето. Трябвало е да му обяснят по-добре какво се случва с тати и защо не се играе с бездомни животни. Аз също не позволявам да се пипат улични котета, разбира се ритането им е недопустимо.
Но този тип поведение много пъти е... как да кажа, нееднозначно. Ние сме местили охлюви и дори червеи от тротоара, при това задължително по посоката в която са тръгнали, но същевременно е ставала свидетел и дори помощник при безмилостно унищожение на охлюви в градина. Децата не са подготвени да отсяват разнообразните вариации в такива неща.

# 19 14 авг. 2015, 16:34 ч.

Мнения: 10 547

Не, тати беше повел крак, букевално. След това беше оставил на децата.
Доверие- ето ти причината. Доверие в преживяното, в мъката, в болката. Едва ли, ако аз бях боледувалата, детето щеше да рита коте.
Като малка убих жаба, защото майка ми припадна при вида й. Направих го от висша форма на любов към майка си.

# 20 14 авг. 2015, 16:35 ч.

Мнения: 12 762

След като родителите ги толерират, отговорът е безкрайно прост.
Доколкото знам, хората, които четат развиват способност за емпатия в по-голяма степен.

п.п. Имам позната, която е оперирана от емпатия. Бременна съм в осми месец, тя ми говори за аборт/изоставяне на бебето, за да ми помогнела/посъветвала правилно да не ми се тръшнело болно дете заради мое боледуване. Преди месец ми говори, че не следвало да се притеснявам за операция на мое дете. То не било нещо сложно,, Докъде ще стигна, ако се тревожа за 'всичко'. Същата описка света за операция, която и направиха в една от най-добрите болници в западна Европа, но на чужд гръб..

# 21 14 авг. 2015, 16:42 ч.

Мнения: 30 802

"След това беше оставил на децата"

Аз все още не знам защо децата са приели, вместо да отхвърлят, това поведение. Децата също донякъде имат свобода на избора как да се държат.

# 22 14 авг. 2015, 17:04 ч.

Мнения: 24 685

предполагам, че са подражавали, вероятно изобщо в семейството, особено след мононуклеозата гледат на котките като на сбор от зарази и паразити. Ако боледуването на таткото е било тежко и това е станало известно на децата - явно да - те смятат котката и всяка котка за заплаха, и един вид проявяват солидарност с баща си.

Колко му е акъла на възрастния мъж да си го изкарва на ДРУГА улична котка и да я гони да я рита - щото те бягат и не е много лесно да ги сриташ - е мисля резонния въпрос в случая, а не толкова защо децата не проявяват емпатия към животинката.

Всъщност аз може би бих го попитала наред ли е с главата и да остави веднага котката, щото няма да им гледаме жестокостите, травмираме се. Но аз напоследък съм много нервна.

# 23 14 авг. 2015, 17:32 ч.

Мнения: 28 781

Цитат на: Касита в пт, 14 авг 2015, 16:34

Не, тати беше повел крак, букевално. След това беше оставил на децата.

За тях разбрах.
Твоето поведение обаче ме озадачава. Защо избяга и не опита да спасиш животинчето?
Липса на емпатия към котето? Страх от бащата?
А какъв пример даде на собствените си деца - помисли ли върху това?

# 24 14 авг. 2015, 17:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: yasmina в пт, 14 авг 2015, 15:21

Емпатията това не е съчувствие, а съпреживяване. Тя може да се проявява като епатийно поведение, което пак е различно е емпатийно преживяване.

съгласна! Поведение може да се възпита, да се привнесе, но според мен останалото човек си го носи в някаква степен. Психопатите много добре улавят чуждото състояние, могат да демострират емпатийно поведени, стига да обслужва целите им. Но не и да съпреживеят. А има хора, които никак не саа лоши, съпреживяват, но не могат да го изразят като поведение. То не е една беля. Заттова е хубаво да си отваряме очите, ама на, природата ни сервира някоя мимикрия - отровните изглеждат безобидни, а безобидните отровни.

# 25 14 авг. 2015, 17:53 ч.

Мнения: 10 547

С родителите се скарах, логично. С мен обаче се скараха и странични възрастни, отново родители на малки деца. Обвиниха ме в онова, което отнасят хранещите улични животни. Котето избяга. Не намерих за нужно да го издирвам на момента. Нито пък да влизам в махленски свади пред децата си. От възрастна дама, седяща на близко, разбрах, че е пуснато наскоро от стопаните на майка му. Върнах се след час. Не го открих. На следващия ден го намерих да се храни до една жена с кашонче. Взе го за внучето си, живеело на село.
Децата ми искат да приберат всяка улична твар у дома. Станах приемен дом на котки. Имам и две кучета. Редовен дарител на животни в нужда съм. Возя и котета за кастрация, вадя за такива и от мен. Освен сляпата любов към животните, трябва и здрав разум. На няколко пъти ми посягат, псуват ме и то само, защото съм се навела над улично животно. Зная коя битка е моя и кога победата може да изчака.
Но за емпатичността е темата. Не за това, което правя за животните.

# 26 14 авг. 2015, 17:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 14 авг 2015, 14:59

Родителският пример е важен, да. Веднъж видях дете на около 2 г. и майка му го насърчаваше не да мести, а да рита охлюви, чупейки им черупките, а накрая ги размазваше.

А ако бяха хлебарки? Или колорадски бръмбари? Или охлюви, които пак са вид вредители, примерно в градината със зарзавати? Контекстът, него къде го оставихме?

# 27 14 авг. 2015, 17:56 ч.

Мнения: 30 802

Контекстът беше- градска улица, не градина с марули. Ама явно в съзнанието на жената всеки охлюв на света заплашва зелето и марулите...

И пак си има начин да почистиш градината от охлюви, без да е садистично.

# 28 14 авг. 2015, 18:03 ч.

София
Мнения: 62 595

В такъв случай аз трябва да изляза садист, защото като се случеше да махам колорадски бръмбари, ги давех в буркана.

# 29 14 авг. 2015, 18:32 ч.

Мнения: 5 259

Цитат на: Andariel в пт, 14 авг 2015, 17:49

Поведение може да се възпита, да се привнесе, но според мен останалото човек си го носи в някаква степен.

Точно за този тънък момент ми е питането. Преди да са се научили да реагират както им е показано, че е редно, а реагират първично и показват искреното си отношение към чуждото страдание. Не мисля, че на 2г вече са някакви завършени актьори, контролиращи всички първични реакции и демонстрирайки само позволените. Точно на 2-3г. реакциите са съвсем искрени - каквото изпитва детето, това демонстрира с реакцията си, вече според темперамента.

И така, как можем да научим детето да бъде съпричастно и да зачита чуждите емоции?

Препоръчани теми

Дете, обсебено от баща си

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Трудно дете на 6

Странен поглед

Причина:

Причина: