Публикувана: 14 авг. 2015, 14:06 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2015, 10:38 ч.

Възпитание в емпатия

7 224
141
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как може да се възпитава дете по време на бременност?
Какво представлява пренаталното възпитание?
Какво представлява вродената емпатия и може ли да се развие?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как може да се възпитава дете по време на бременност?
  
  Възпитанието на детето по време на бременност се постига чрез влияние върху околната среда на бременната жена. Например, ако в семейството има стрес, крещене или агресия, това може да повлияе емоционалното състояние на бебето. Важно е бременната жена да бъде подкрепяна и заобиколена от положителна среда, за да се осигури благоприятно развитие на бебето.
- Какво представлява пренаталното възпитание?
  
  Пренаталното възпитание се отнася до влиянието на околната среда върху развитието на бебето преди раждането му. Това включва емоционалното състояние на бременната жена, нейните преживявания, стресови фактори и общата атмосфера в семейството.
- Какво представлява вродената емпатия и може ли да се развие?
  
  Вродената емпатия се отнася до присъщата способност на човек да усеща и разбира емоциите на другите. Въпреки че може да бъде присъща, тя също може да бъде култивирана и засилена чрез възпитание и обучение. Родителите играят решаваща роля в насърчаването на децата си да проявяват емпатия към другите, като дават пример.
- Как можем да насърчим чувствителността на детето?
- Как влияят гените върху емпатията?

# 30 14 авг. 2015, 18:35 ч.

Мнения: 28 781

Цитат на: Касита в пт, 14 авг 2015, 17:53

Котето избяга.

Е, извинявай тогава. Peace

Но ако го беше споменала още в началото, щеше да ми спестиш писането и упрека. Защото от първия ти пост се разбира, че просто си избягала и си ги оставила да тормозят котето.

# 31 14 авг. 2015, 18:46 ч.

Мнения: 10 547

Първоначално седеше на кравай, но съдействах да избяга, така да се каже.

# 32 14 авг. 2015, 18:50 ч.

София
Мнения: 62 595

Затова са измислени приказни истории, на за малките деца е трудно, те почи или много трувно седа се поставят на мястото на другия, защото не могат да се отделят от себе си. Грубо казано, трябва да го изпита върху себе си - ако оскубе сестра си, да усети колко боли, когато оскубят него, но не е тедно да се прави такованещо, дори с възпитателна цел. Между 2 и 3 години е твърде много време за развитие и съзряване, не бих очаквала на 2 да е в час. Те затова се водят все още в бебешка възраст.

# 33 14 авг. 2015, 18:53 ч.

Мнения: 28 781

Преди няколко дни и на мен ми се случи нещо подобно. Случайно минавах край няколко дечица, 5-6-годишни, които си играеха с малко котенце - бебе още. Не го измъчваха съзнателно, просто ласките им бяха грубовати и явно му причиняваха дискомфорт, ако не и болка, понеже мяукаше жално.
Обърнах им внимание, че това е бебе и го боли, когато го размятат така. Те веднага го пуснаха и то избяга. Но бяха искрено учудени, защото явно не очакваха нито намесата ми, нито им беше хрумнала мисълта, че котето може да не се радва на ласките им, а да страда.

# 34 15 авг. 2015, 12:00 ч.

София
Мнения: 44 511

От наблюденията върху моите деца, съм на абсолютно противоположно мнение на авторката.
Никаква емпатия нямат малките, те са едни абсолютни егоисти, направени така, за да оцелеят.
Въобще не им пука какво става с околните.
Възпитавам емпатия, дълго и трудно!
Може би това е една от най-големите борби във възпитанието на децата ми.

# 35 15 авг. 2015, 13:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: Параход в пт, 14 авг 2015, 15:03

Има вроден елемент, но той не е точно състрадание, по-скоро е въпрос на темперамент, общителност.
Смятам, че емпатията се възпитава почти изцяло и е част от социализацията на здравия, разумен човек. У децата егоизмът, собственият интерес и оцеляване са на преден план, може да има изключения, но аз лично не познавам такива отблизо. Мисли "Повелителят на мухите".

Нямам отговор обаче как се учи емпатията. Мисля, че родителят и педагозите имат само "поддържаща" роля. Смятам, че е едно от онези неуловими умения, които човек трябва да развие и усъвършенства сам. С времето. Разбира се, примерът на хората около теб е много важен.

П.П. Сега видях, че темата е в "деца от 1 до 6 години". В подкрепа на горните си писания, абсолютно съм убедена, че за истинска, безкористна, осъзната емпатия в тази ранна възраст не може да се говори. Което, разбира се, не пречи да се подготвя почвата.

Много хубаво постинг! Подкрепям изцяло.
Моята дъщеричка е състрадателна, но още се срамува да изрази съчувствие, да прегърне друго дете, да го целуне. Много й се иска, но се чувства неудобно. Учим се да го преодоляваме.

# 36 15 авг. 2015, 13:42 ч.

Мнения: 438

Аз съм от този тип хора, по рождение, твърде чувствителни към чуждото страдание. Наследила съм го от баща ми, прибирали сме ранени гарвани, птици, котки, гълъби, дори един ден баща ми доведе една жена, която нямало къде да спи, и била се свила до входа в студа. Спа при нас. На мен ми пречи това, но не мога да го преодолея, синът ми е също такъв, пита като види някой малко коте къде е майка ми и не му ли е мъчно на котето без майка. Реагира силно на прочетено и видяно страдание.
Има разлика обаче между съ-страдание и емпатия. Наскоро прочетох, че емпатията е възможността да помогнеш без да поемаш товара на чуждото страдание, докато при съ-страданието ти поемаш страданието и страдаш заедно с другия.
Ето и едно хубаво клипче по темата на английски е:
https://www.youtube.com/watch?v=1Evwgu369Jw&feature=youtu.be

# 37 15 авг. 2015, 14:38 ч.

София
Мнения: 62 595

тъй като стана въпрос за животните, се сетих за любимото на психолозите как всичко започвало с измъчването на животни и видиш ли, затова човекът Х после станал садистичен убиец. Интересно, обаче има и садистични убийци, които никога не са измъчвали животни, дори са били много грижовни, "на мравката път прави".

# 38 15 авг. 2015, 17:51 ч.

Мнения: 790

Аз мисля, че каквото виждат от другите, най-вече вкъщи, това правят. За мен си е възпитание, но не да обясняваш, да се чувства така, а да му даваш примера, тоест въспитание чрез личен пример. Всички изброени от авторката според мен са примери на родителите. Peace

# 39 15 авг. 2015, 20:30 ч.

Мнения: 5 259

Цитат на: L'Agent в сб, 15 авг 2015, 12:00

Възпитавам емпатия, дълго и трудно!
Може би това е една от най-големите борби във възпитанието на децата ми.

А по какъв начин го правиш?

# 40 16 авг. 2015, 08:44 ч.

Мнения: 7 332

Тази дисциплина е много важно да бъде въведена в образователната ни система още от детските градини. Всяко възпитаване в нещо не може да се получи с нужното качество, ако не е масово.
Като начало е почти достатъчно децата да не бъдат неглижирани и някой да има търпението да обяснява.
Пренаталното възпитание също е важно. Джанките не раждат круши, въпреки че под джанката може и круша да се намери.
След като бяха споменати и котките (кучетата, мравките, пчелите, охлювите), много тънка е границата докъде стига съпричастността и откъде започва криворазбраната такава.

Последна редакция: нд, 16 авг 2015, 08:50 от рони

# 41 16 авг. 2015, 08:46 ч.

София
Мнения: 62 595

и както точно ще му възпиташ на детето пренатално?

# 42 16 авг. 2015, 08:58 ч.

Мнения: 7 332

Цитат на: Andariel в нд, 16 авг 2015, 08:46

и както точно ще му възпиташ на детето пренатално?

Не можеш. Евентуално може между редовете да се погледне. Ако в семейството се крещи/пие/бие, ако бъдещата майка е подложена под стрес (в семейството си и всякак), детето го усеща. Ще го усеща и когато излезе от корема на майка си. Емпатия? Единствено избор правиш.

# 43 16 авг. 2015, 09:00 ч.

София
Мнения: 44 511

Цитат на: allana в сб, 15 авг 2015, 20:30

Цитат на: L'Agent в сб, 15 авг 2015, 12:00

Възпитавам емпатия, дълго и трудно!
Може би това е една от най-големите борби във възпитанието на децата ми.

А по какъв начин го правиш?

Ами говоря, обяснявам.

# 44 16 авг. 2015, 09:11 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: рони в нд, 16 авг 2015, 08:58

Цитат на: Andariel в нд, 16 авг 2015, 08:46

и както точно ще му възпиташ на детето пренатално?

Не знам откъде я измислиха тази нова мода с пренаталното възпитание, но това, което описваш с викането и стреса се проявява съвсем по биохимичен, физиологичен път с пускането на хормони и пр. към бебето, промяна на кръвното на майката, оттам евентуално как работи плацентата, какво пропуска и доколко пропуска и пр., но пък и плацентата има своите защити. Вярно е, слухът на плода е достатъчно развит през последните месеци, но да не приписваме на способностите на нероденото повече, отколкото има в наличност. Усещането не е разбиране, дори да приемем, че има някакви наченки на възприятие, пак е на примитивно ниво. Усещанията са мимолетни, възприятието трябва да се закрепи, а за това няма време. При стресова бременност най-вероятно ще се роди по-нервно бебе, но за пренатално възпитатие... твърде ми е... излъскано

Препоръчани теми

Трудно дете на 6

Странен поглед

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: