Публикувана: 14 авг. 2015, 14:06 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2015, 10:38 ч.

Възпитание в емпатия

7 221
141
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как може да се възпитава дете по време на бременност?
Какво представлява пренаталното възпитание?
Какво представлява вродената емпатия и може ли да се развие?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как може да се възпитава дете по време на бременност?
  
  Възпитанието на детето по време на бременност се постига чрез влияние върху околната среда на бременната жена. Например, ако в семейството има стрес, крещене или агресия, това може да повлияе емоционалното състояние на бебето. Важно е бременната жена да бъде подкрепяна и заобиколена от положителна среда, за да се осигури благоприятно развитие на бебето.
- Какво представлява пренаталното възпитание?
  
  Пренаталното възпитание се отнася до влиянието на околната среда върху развитието на бебето преди раждането му. Това включва емоционалното състояние на бременната жена, нейните преживявания, стресови фактори и общата атмосфера в семейството.
- Какво представлява вродената емпатия и може ли да се развие?
  
  Вродената емпатия се отнася до присъщата способност на човек да усеща и разбира емоциите на другите. Въпреки че може да бъде присъща, тя също може да бъде култивирана и засилена чрез възпитание и обучение. Родителите играят решаваща роля в насърчаването на децата си да проявяват емпатия към другите, като дават пример.
- Как можем да насърчим чувствителността на детето?
- Как влияят гените върху емпатията?

14 авг. 2015, 14:06 ч.

Мнения: 5 259

Как мислите, има ли начин емпатията да се възпита?
Чела съм много статии по въпроса от уж специалисти и личните ми впечатления силно се различават от посочените изводи и практики. Според мен те водят до съвсем различни от описаните резултати.

Наблюденията ми върху деца ме водят по-скоро към извода, че емпатията е вродена. Има деца, които ако видят друго дете да се разплаче, отиват да го гушнат, да му дадат играчка или се разплакват с него - въобще реагират с неподправена загриженост и интерес към емоцията.
Има и други, които се присмиват или си запушват ушите, защото шумът от чуждия плач ги дразни. Има и случаи на деца, които отиват да ударят плачещото и да му изкрещят да млъкне.
Разбира се, срещат се и всички междинни стойности между тези две крайности.

Какви са вашите впечатления? Успявате ли да научите децата си да съчувстват и да реагират с грижа за другите, смятате ли го за ценно и възможно ли е да бъде научено или е въпрос на характер?

# 1 14 авг. 2015, 14:32 ч.

Мнения: 7 082

Присмиване и удряне според мен са копиране на родителско поведение, а не инстинкт.
Запушването на уши може и да е инстинкт Laughing

Синът ми е от тези, които успокояват и гушкат, предполагам, защото когато той плаче, аз също го успокоявам и гушкам. Галим животинки, местим охлюви в дъжда, такива работи. (за мен има връзка, не е задължително всички да я виждат Laughing

)
Много бях побесняла веднъж като му казаха, че "еди кой си ще ти се смее, че плачеш", за да се успокоял. ooooh!

После от къде идва булингът и що стават идиотчета - като го научиш, че може да се присмива на някого, заради негови чувства и състояния. Rolling Eyes

Та във възрастта на моя, смятам, че с копиране се възпитава. На по-голяма - не знам как, не съм стигнала до там. Laughing

# 2 14 авг. 2015, 14:49 ч.

Мнения: 2 732

Цитат на: Еовин в пт, 14 авг 2015, 14:32

Присмиване и удряне според мен са копиране на родителско поведение, а не инстинкт.

С това не съм съгласна.
Опитвам се ,но до колко ще успея незнам.А дали го смятам за ценно - по принцип да ,но в днешния свят май ще е нещо като недостатък май Thinking

# 3 14 авг. 2015, 14:50 ч.

Мнения: 5 259

Аз точно за тази възраст говоря, на около 2, защото тогава реакциите са най-първични. После идва приучаването, което обаче не трябва да се бърка с истинската емпатия. Детето може да бъде научено как е редно и как не е редно да реагира, но това не съм сигурна доколко му променя усещанията. То може да не се засмее и да не си запуши ушите, но това едва ли ще му промени вътрешните усещания. Може да подаде ръка, защото така е научено, че е редно, но да не изпита искрено съчувствие, а раздразнение. Или каквото му идва отвътре.

Нямам достатъчно мащабни наблюдения за генерален извод, но всички примери на емпатични майки, които имам пред себе си, които са реагирали мигновено на плач или дискомфорт на детето и са му показали, че неговите чувства са много важни за мама, са станали по-скоро егоистични и очакващи специално отношение деца, отколкото на свой ред също толкова емпатични.
Затова не съм сигурна, че копирането работи по този начин. И като че ли по-скоро децата копират действия, когато не разбират много добре защо човекът ги прави, сякаш с копирането искат да им разберат смисъла по-добре. Но не съм видяла да копират емоции.

# 4 14 авг. 2015, 14:59 ч.

Мнения: 30 802

Родителският пример е важен, да. Веднъж видях дете на около 2 г. и майка му го насърчаваше не да мести, а да рита охлюви, чупейки им черупките, а накрая ги размазваше.

# 5 14 авг. 2015, 15:03 ч.

Мнения: 13 354

Има вроден елемент, но той не е точно състрадание, по-скоро е въпрос на темперамент, общителност.
Смятам, че емпатията се възпитава почти изцяло и е част от социализацията на здравия, разумен човек. У децата егоизмът, собственият интерес и оцеляване са на преден план, може да има изключения, но аз лично не познавам такива отблизо. Мисли "Повелителят на мухите".

Нямам отговор обаче как се учи емпатията. Мисля, че родителят и педагозите имат само "поддържаща" роля. Смятам, че е едно от онези неуловими умения, които човек трябва да развие и усъвършенства сам. С времето. Разбира се, примерът на хората около теб е много важен.

П.П. Сега видях, че темата е в "деца от 1 до 6 години". В подкрепа на горните си писания, абсолютно съм убедена, че за истинска, безкористна, осъзната емпатия в тази ранна възраст не може да се говори. Което, разбира се, не пречи да се подготвя почвата.

# 6 14 авг. 2015, 15:11 ч.

Мнения: 10 547

Вродеността на емпатията е малката част. За да си емпатичен, не трябва да се страхуваш, а за да не се страхуваш, не трябва да са ти набивали в кратунката, че това, онова, онзи, този, онези са страшни, лоши, гадни, такива или онакива.

Преди седмица срещнах две деца, братче и сестриче на пет и две години, които дружно пред погледите на мама и тати ритаха не по-голямо от двумесечно коте, наричаха го "гад мръсна", пожелаваха му "умри". Защо? Познавам родителите. Интелигентни хора, с претенции и добро възпитание, но видиш ли, бащата бил боледувал от мононуклеоза и уличното коте е виновно. Не останах и да слушам. Дръпнах си децата и си тръгнахме.
Но и аз не съм емпатична. Никак дори. Трябваше да взема котето, но не го направих.

Съдействам много и на собствените си, и на поверените си деца да изпитвам емпатичност към останалите. Трудно е. Има нещо животинско, има нещо първично в очите, нещо, което не искам и да прочета в погледа на дата, вперен в разпльокалото се другарче на асфалта.
Има кръв!!!!! Ауууу! Дай да видяяяяяя! Бутат се, ръгат се. Ама, боли ли го? А? А?

# 7 14 авг. 2015, 15:13 ч.

Мнения: 24 684

Вероятно е вродена, ако деца в толкова ранна възраст вече я проявяват. Моето беше напълно лишено от емпатия в горепосочената възраст.

# 8 14 авг. 2015, 15:21 ч.

Мнения: 4 995

Емпатията това не е съчувствие, а съпреживяване. Тя може да се проявява като епатийно поведение, което пак е различно е емпатийно преживяване.

# 9 14 авг. 2015, 15:31 ч.

Мнения: 1 071

Моето разбиране за емпатията е, че това е умението да осъзнаеш чувствата на другия и да реагираш адекватно. В този ред на мисли смятам, че на емпатия може да се научиш, както и да научиш детето.
Моят син е на 4 и в тази възраст съм се фокусирала по-скоро върху умението му да разбира и изразява емоциите си - нещо, което също считам за много важно. Мисълта ми е, че ако съумееш да разбереш и вербализираш собствените си чувства и емоции, много по-лесно е да влезеш и в положението на другия. А това, че 2-годишното се разревава, като чуе друго дете да реве, според мен е копиране.

# 10 14 авг. 2015, 15:50 ч.

Мнения: 30 802

Мисля, че на тази ранна възраст е възможно да има емпатично поведение, макар и разбирането и усещанията да са невербални.

Мисля също, че това, което попива детето от средата си, може да доведе до такива поведения. Всъщност това, което за възрастните е "емпатия" е нещо, което е съставено от по-прости и преки усещания на тялото и сетивата. Например вгледайте се как детето отнася тялото и погледа си към света. Има фина разлика между това дете, което все едно се е сляло със средата си и това, което й се противопоставя. Нещо в очите, устните, стойката на раменете, това дали е отпуснато или стегнато.

Това са много базови човешки поведения, които дори не съзнаваме. Сега погледнете възрастните около детето, как се държат те, как се държи тялото им: дали са отворени към света или са като свити в черупки.

Ей тия малки щрихи започват да начертават темперамента, а след това и характера на детето.

Затова ми е тъжно, когато видя двойка майка и дете, майката уж се грижи за детето, но някак механично, без емпатия, все едно има стена от плексиглас между двамата.

# 11 14 авг. 2015, 15:54 ч.

Мнения: 1 959

Цитат на: Shamsina в пт, 14 авг 2015, 15:31

... това е умението да осъзнаеш чувствата на другия и да реагираш адекватно..

И аз така знам Peace

Докато работех с деца с аутизъм, ученето на емпатия ни беше един от основните фокуси, защото при тях липсва способността да свържат чуждото преживяване със собствено такова, да направят съответните изводи и коригират адекватно поведението си.
При нормално развиващите се неврологично деца, първите етапи на емпатията се развиват естествено в общуването, т.е. на чисто техническо ниво да се направят за секунди необходимите връзки и асоциации какво се случва (осъзнаване на чуждите чувства), дори как да е редно да се отреагира.
От там насетне, обаче, когато се стига да коригиране/адаптиране на собственото поведение (да се подиграя или да подам ръка) идва личният избор. И тук вече са важни примерът в семейството и средата, характерът, peer pressure, чувството за самосъхранение дори.

# 12 14 авг. 2015, 16:13 ч.

Мнения: 28 780

Цитат на: Параход в пт, 14 авг 2015, 15:03

Напълно споделям това мнение.
Възпитанието в емпатия започва още от първите месеци на новото човече. Новороденото е като животинче - за него да удари и да погали са напълно вродени реакции. Но само и единствено от родителя зависи коя от двете ще вземе превес в начина му на общуването му с околните. Дали, когато удари някого, дори самия родител, той ще се засмее и по този начин поощри, или ще спре малката ръчичка с думите: "Не така, боли".
На 2-3 и повече години вече е късно да се започва с такова целенасочено обучение. Или поне ще е много по-трудно да се преодолее първичната реакция да удариш, да нараниш друго живо същество - било то човек или животно.

Последна редакция: пт, 14 авг 2015, 16:20 от Как` Сийка

# 13 14 авг. 2015, 16:15 ч.

Мнения: 30 802

Само че не точно вроден, но толкова рано и мистериозно зародил се, че повечето родители не осъзнават откъде е дошъл.

А може и да е дошъл дори само от начина, по който родителите пипат бебето...

# 14 14 авг. 2015, 16:18 ч.

Мнения: 10 547

Ако се върнете и прочете разказаното от мен, ще откриете чудесна семейна емпатийност, която не прави изявата й правилна.

Препоръчани теми

Трудно дете на 6

Странен поглед

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: