Един въпрос

Че то на никой раздялата не му е опция, ако току-що е открил, че мъжа има някаква сухарка - интелектуална приятелка, с която си говори по телефон 

Има много търпеливи хора. И аз се учудвам, изобщо не мога да мълча и да си трая. На първия ден още бих полудяла здраво, че сигурно и ще го бия..
 

ПП И другото не го разбирам, а именно криенето. Най - лошото нещо за мен е гузната съвест. Не издържам и бих си признала.

И ще се изнасяш и разваляш семейството защото говори по телефона с някоя си?  Айде спри се!

Ти искаш ли този човек да си остане твой съпруг?

Каквото и да се е случило той се прибира при теб - ти си важната, ти си неговата половинка, с теб се съобразява. До тук оставам с впечатлението че се е поувлякъл, но не е ясно колко е сериозно това там. Говорете, говорете, пробвай така и иначе и разбери какво мисли и чувства. Все пак на този свят ти го познаваш най-добре ще намериш начин "да сложите картите на масата" да ги огледате и да решите как да продължите нататък. Трудно е да мислиш и действаш неподвластна на егото, обидата и гордостта, но ще се справиш 

The Дорис , и аз мислех подобно на теб преди да ми се случи. На теория всичко е толкова лесно и просто, но на практика това, през което минах беше ужасно. Съмненията, предателството, студеното отношение....
Усилия е се искат и от двамата да се спаси връзката. Не става само авторката да си мисли, да говори и да пробва 

Така се започва. Това, че все още се прибира при нея нищо не значи. И причината не е задължително, защото я обича и другото е просто мимолетно увлечение. След като тя е важната защо не споделя с нея, а ходи при друга? Да вади "картофите" докато са горещи. Докато чака да види дали "това там" е сериозно, нещата могат да станат непоправими.

Това пък: "нали той се прибира при теб!" - ми е толкова омразно. Защото от опит знам, колко незначително може да е това. (Камо ли да значи, че съм най-важната, че ме обича и дрън-дрън...)
   Голяма работа, че се е прибрал... ако всъщност иска да е на друго място, с друг човек. Толкова е унизително и болезнено да го усещаш (а винаги се усеща). С всички свои действия и думи ти го показва, колко досадно и по задължение му е това прибиране. А как се търсят причини за нов скандал, за да може да се "разсърди" и да се оттегли в друга стая (та да си общува на спокойствие с новата любов)? Е, Мерси за такова прибиране!
   Не изключвам при авторката да е друго - "поувлякъл" се е човекът, сега е гузен и с много разговори и разбиране от нейна страна - да се оправят нещата.
    Но не се дават достатъчно подробности в темата, за да си изградим по-реална представа за ситуацията.  Затова бих се въздържала от каквито и да било съвети. Просто споделяме опит, нали така?

Хора различни, едни са готови да се врътнат и с нацупени устенца да си тръгнат само докато мъжа им забележи хубава жена, втори ще му избият мисълта от главата с тигана  , трети ще се борят и ще се мъчат да си върнат мъжа и семейството и т.н... схванахте какво имам предвид.

Пак казвам важно е какво иска човек - иска си мъжа обратно и е готов поне да се бори за семейството си или егото му е накърнено и предпочита гордо да отплава. Също така е добре да се запитате как ще реагира мъжа ви ако вие се увлечете.

Моята гледна точка е - прибързани действия от гордост и преекспонирани емоции не са в полза на съпругата. Да, обидно е, но разваляйки семейството ще мине ли обидата?

The Дорис, ти как би се борила да върнеш обичта на човек, който не те обича?
Аз не успях, въпреки мисленето, говоренето и пробването. В един момент срещу мен седеше непознат човек, който сам не знаеше какво иска.

Бях попаднала на едни безумни западни сайтове: "Как да запазите съпруга си на всяка цена" Ставаше ясно, че те обучават как да спре да ти пука, каквито и изцепки да прави мъжът ти, а ти да си повтаряш щастливо: "Да, но той си е моят мъж  Никоя друга няма да ми го вземе" Демек той си ходи с други, ама нали е жене за тебе  Големи простотии са това 

В един период, когато с моята партньорка бяхме в началото на връзката ни и не бяхме толкова близки. В същото време имах една моя близка приятелка, която е много щур и весел човек и си бяхме нещо като изповедници. Харесахме се, но не прекрачихме в по-близки отношения, защото водихме различен начин на живот и нямаше да се получи. Беше ми много по-приятно да разговарям с нея, отколкото с партньорката ми, поради причината, че разговорите ни бяха много безгрижни и някак си намирах в нея емоционален отдушник за нещата, които не мога да говоря с моя човек. В последствие с партньорката си станахме много по-близки и днес общуваме за всякакви неща. Което ми коства няколко приятелства, което след заживяването ни заедно постепенно изгубиха своето място.

Та, искам да кажа, че именно тази безгрижност в разговорът привлича много мъже да имат приятелки жени, които да ползват като емоционални отдушници. В един момент ако приятелството в партньорството не намери своя максимум - темите-табу, ежедневните битовизми или дори баналната лиготия намират своя по-приятен израз извън партньорството.

Всички мъже, отричат до последно. Така, че разговорите не помагат!Не мога да знам житието-битието на авторката, но невинен флирт, ако е това- няма.
 Тя си решава как да  постъпи, но поне да събере повече инфо за ситуацията преди да му натяква!

Заедно сме от много време. Всъщност пораснахме заедно.Тези дни се опитах да си спомня как съм се чувствала; какво съм мислела преди него и не успях.Помагал ми е винаги ;проявявал е страшно търпение; от където и да го погледнеш мъж; който си тежи на местото.С времето сякаш се успокоих;имах му страшно доверие.Никога не ме подведе.Знаех какво ми дава. Опитвала съм да отвърна със същото.В последно време той се промени.А бе стана един отвеян; като зомби.Гледа през мен;отговаря ми по-остро.Питах какво се случва-нищо.А мен нещо ме гложди.И така си стигнах до изтритите разговори.Опитите да говорим;всъщност говорех само аз; ми омръзна ми да си слушам гласа.И досега негово обяснение не съм чула.Мълчи; та се пука.Не човек; а желязо.И сякаш е дошло време за тиган по глава;а аз реално доказателство за нещо извън телефонни разговори нямам. А нали  - невинен до доказване на противното...И така,въртя си аз някакви схеми в главата,а какво е в неговата-един Господ знае....
Чета и съседната тема за любовниците.На много от въпросите намирам отговори там.Сега очаквам Пържофобчо да пусне тема''И жена ми и любовницата се дразнят,когато говоря с другата по телефона-какъв им е проблема/''В опитите си да го разбера съм си мислела''И на мен може да ми се случи,утре ще ме трясне саксия по главата и аз ще взема да се влюбя в друг...''Ми не , не може,преди да съм си тръгнала от този.Няма да имам очи за друг.
А за търпението-винаги съм си мислила,че то е най-слабото звено от характера ми.Не съм свикнала да се отказвам,преди да съм опитала да скоча, нищо,че е високо и нищо,  че като падна ще боли.
Все още си мисля ,че си заслужава да изчакам да разбера и неговата истина.
Благодаря,на тези които ме изчетоха1

Мое мнение: Провери и се увери, НО ...без той да разбере за това.
Ако трябва го дебни, следи, рови....НО не му казвай и не се издавай. Ако има нещо ще разбереш и спокойно без обяснения си тръгваш. Ако ли не - ще се успокоиш. Да живееш в терзания е мъка. Да живееш в лъжа ... то не е живот. Едно научих - никога не казвай на мъж какво си открила за него, защото ще лъже, ще маже, ще мълчи, ще те обвини, НО никога няма да признае. Даже напротив - ще се крие още повече. За теб е важно дали има друга. Неговите чувства към евентуалната друга няма нужда да ти ги обяснява, ти ще ги разбереш и без да ти ги казва. В такава ситуация не ти трябват неговите обяснения, а неговото отсъствие от твоя живот. Дистанцирай се от това какъв е той и какво е направил за теб. Виж ситуацията сега, в този момент от живота ви. Намериш ли солидно доказателство за теб самата, че тези разговори са на любовна основа  - тръгни си. Така и себе си ще освободиш и него също. НО преди всичко - сама за себе си открий истината. Не неговата и не твоята, а обективната.

Тук още някой съмнява ли се, че има друга? Когато един мъж почне да гледа като треснат и да мълчи на жена си, ясна е работата. Сега, ако жената е търпелива, да си изкара така и целия живот - избора си е неин...

Има един стар виц:

Мъж и жена лежат на леглото ... жената си мисли:
"Гледа в тавана и мълчи ... не иска да говори с мен вече ... явно е гузен за нещо ... сигурно си има друга"
Мъжът си мисли:
"Муха. Муха на Тавана. Как се държи с тия мънички крачета мама й деееба...