Но това да успееш да се владееш и да не се издаваш в такъв момент си е направо изкувство!
За съжаление не всеки го умее. На мен много пъти ми се е искало да постъпвам точно така, със здрав разум и хладнокръвно, а не да реагирам емоционално и човека до мен да знае на 100% кога какво ми се върти в главата.
Имам позната, която забеляза промяна в мъжа си, усъмни се, но не му каза нищо. Започна да се рови, направо стана детектив и чак когато се увери на 100%, че съмненията й са оправдани, му каза. Той обаче не си призна и ест, каза, че била луда. Луда ама като те хванат как да кажеш на черното бяло?
Аз и това не го разбирам, защо продължаваш да отричаш, като са те сгащили? Какво постигаш?
Иначе се надявам случая на авторката да не е такъв и съмненията да не са основателни